Хранения под час
2001 Даян Уайсингър
Вие сте важна - не само за себе си, но и за другите. Вие имате важни неща за правене. Много от тези неща са планирани.
Вие взимате майка си от летището във вторник, в 3.00 часа. Вие имате час при фризъора в четвъртък в 10.00. Вашият работен ден има определени начало и край. Също така и този на съпруга/приятеля ви. Това означава, че най-добре е, ако главните неща за вършене през вашия ден са планирани по часове.
Сега си представете следното - отгоре на всичко това вие също така трябва да организирате и ходенето си по нужда. Вие трябва да се тренирате да използвате тоалетната на всеки 2 1/2 часа. Без тичане до тоалетната между определените часове, без пропускане, защото нямате нужда в даден момент. Всеки 2 1/2 часа. По план.
Какво? Нямате време между важните неща през вашия ден за такъв вид строго планиране на тривиални неща? Разбира се, че не. Нашият ден преминава по-гладко, когато е организиран около по-важните задачи, като поставяме по-маловажните между тях, на принцип за промяна, ако се наложи, а не когато е организиран около малките неща.
Нашата култура е стигнала дотам, да мисли относно храненето на бебето като за важна задача през деня, и има достатъчно книги, които ни казват, че ние трябва да планираме тези важни задачи така, че животът ни да преминава гладко, така че бебето да не обсеби напълно живота ни, така че да има време и за всичко друго. А, но какво ако храненето на бебето е неголяма задача? Ако е, не му ли позволяваме твърде много контрол върху живота ни, щом като го издигаме до статуса на "трябва да бъде в програмата"?
Първо, кърменето на бебето отнема време, и отнема всичко останало. Вие имате чувството, че целият ви ден се завърта около храненията на бебето, и звучи добре да си мислите, че бихте могли да организирате тази важна задача и някак си да придобиете някакъв контрол върху него. Планирането се явява като спасяващо здравия разум.
Но веднъж, щом се научите лесно да слагате бебето да суче, веднъж щом то се научи как бързо да се захваща на гърдата, веднъж щом първите седмици са минало, храненето вече не е важна задача.
Вие можете да кърмите докато готвите, в леглото, докато гледате телевизия, или ядете, или пишете, или ходите. Ако на вашето бебе му е била дадена възможността да похапне когато му се прииска, то никога не е наистина гладно, и вие можете да оставите това настрана за момента, защото искате да правите нещо различно от това, само защото то е поискало, в резултат на това разтягайки следващия интервал за кърмене. Или можете да си вземете бърза почивка от това, което правите, за да го накърмите само за няколко минути и да го оставите достатъчно заситено за да почака малко по-дълго.
Този вид лесно за поддържане поведение на чести, къси, подвижни във времето кърмения прави вашия ден свободен за структурирането му около други по-интересни дейности. Когато храненето на бебето е случайна дейност, както например гушкането му, денят на всеки обикновено преминава по-гладко включително и този на бебето...и вашия.
Преведе Nina Ryan от http://www.wiessinger.baka.com
2001 Даян Уайсингър
Вие сте важна - не само за себе си, но и за другите. Вие имате важни неща за правене. Много от тези неща са планирани.
Вие взимате майка си от летището във вторник, в 3.00 часа. Вие имате час при фризъора в четвъртък в 10.00. Вашият работен ден има определени начало и край. Също така и този на съпруга/приятеля ви. Това означава, че най-добре е, ако главните неща за вършене през вашия ден са планирани по часове.
Сега си представете следното - отгоре на всичко това вие също така трябва да организирате и ходенето си по нужда. Вие трябва да се тренирате да използвате тоалетната на всеки 2 1/2 часа. Без тичане до тоалетната между определените часове, без пропускане, защото нямате нужда в даден момент. Всеки 2 1/2 часа. По план.
Какво? Нямате време между важните неща през вашия ден за такъв вид строго планиране на тривиални неща? Разбира се, че не. Нашият ден преминава по-гладко, когато е организиран около по-важните задачи, като поставяме по-маловажните между тях, на принцип за промяна, ако се наложи, а не когато е организиран около малките неща.
Нашата култура е стигнала дотам, да мисли относно храненето на бебето като за важна задача през деня, и има достатъчно книги, които ни казват, че ние трябва да планираме тези важни задачи така, че животът ни да преминава гладко, така че бебето да не обсеби напълно живота ни, така че да има време и за всичко друго. А, но какво ако храненето на бебето е неголяма задача? Ако е, не му ли позволяваме твърде много контрол върху живота ни, щом като го издигаме до статуса на "трябва да бъде в програмата"?
Първо, кърменето на бебето отнема време, и отнема всичко останало. Вие имате чувството, че целият ви ден се завърта около храненията на бебето, и звучи добре да си мислите, че бихте могли да организирате тази важна задача и някак си да придобиете някакъв контрол върху него. Планирането се явява като спасяващо здравия разум.
Но веднъж, щом се научите лесно да слагате бебето да суче, веднъж щом то се научи как бързо да се захваща на гърдата, веднъж щом първите седмици са минало, храненето вече не е важна задача.
Вие можете да кърмите докато готвите, в леглото, докато гледате телевизия, или ядете, или пишете, или ходите. Ако на вашето бебе му е била дадена възможността да похапне когато му се прииска, то никога не е наистина гладно, и вие можете да оставите това настрана за момента, защото искате да правите нещо различно от това, само защото то е поискало, в резултат на това разтягайки следващия интервал за кърмене. Или можете да си вземете бърза почивка от това, което правите, за да го накърмите само за няколко минути и да го оставите достатъчно заситено за да почака малко по-дълго.
Този вид лесно за поддържане поведение на чести, къси, подвижни във времето кърмения прави вашия ден свободен за структурирането му около други по-интересни дейности. Когато храненето на бебето е случайна дейност, както например гушкането му, денят на всеки обикновено преминава по-гладко включително и този на бебето...и вашия.
Преведе Nina Ryan от http://www.wiessinger.baka.com
Не винаги можеш да кърмиш навън (аз лично не съм и пробвала де, няма къде в нашия квартал).