Загубих бебчето си в петък, в началото на 5 месец. Изтекоха ми водите и предизвикаха раждане.
Бременността беше много чакана, забременях след ин витро с много усложнения. Бебетата бяха 3. Едно редуцирахме за да дадем шанс да другите две. За съжаление едното близначе загина в 10 седмица след мисед. А сега ми казват, че то е причина и за това, че загубих и последното бебе.
Много боли. Не зная на кой свят се намирам, всичко се срути около мен, нищо няма смисъл. Събуждам се сутрин с горчивия вкус на загубата в устата и реалността нахлува в съзнанието заедно със светлината, когато отворя очи. Няма на кого да кажа "здравей бебе", няма и малко ритниче в отговор. Не мога да спра да плача, а и сълзи няма вече, пресъхнаха. Как се живее с тази отворена рана в душата не знам. А трябва да стана и да продължа, да правя ново ин витро, надявам се поне да е само един опит, не повече.
Мъжът ми е до мен, благодарна съм на персонала в болницата, че го оставиха до мен през цялото време, въпреки че беше забранено. Просто не знам как бих издържала иначе сама в стая, чакайки да се роди мъртвото ми бебе.
Бременността ми не беше лека, 4 месеца лежах вкъщи, пазех се и пак не се опазих...
Кажете ми как да преодолея болката...
Днес имаме годишнина от сватбата... тъжна годишнина, дори бях забравила за нея преди да получа няколко честитки... горчи...