“ В България циганите раждат грамадни бройки безпризорни . Просто е невъзможно 4милиона души в активна възраст да изхранват 200 000 -300 000 безпризорни деца!!!! Представете колко деца са това! Ние сме на първо място .
А Европа си измива ръцете и ни юркат да оставяме циганите да си правят каквото си искат .. а в същото време при тях за съвсем малко нещо те санкционират – даже да крещиш на дете
Проблема ше дойде след 2 –3 години ..
Лошото е че реално запада го урежда това иначе мангалите ще се изнесат към тях , а така ни карат ние да сме инкубатор за мангали дето понеже са FREE да правят каквото си искат, да си стоят тук и да не мигрират .
Популизам е навсякаде кадето казват че се грижат за тях
просто хората са уроди !! И не им дреме за дечицата ..има направо омраза към лудите , болните , недъгавите .. 
то е генетично заложено да ги разкарваме .. рефлекс е
“
Това е гледната точка на един приятел , споделих му колко много се трогнах и как немога да спя след като гледах филма на BBC за децата в Могилино , имаше и още доста по силни думи от негова страна но ви ги спестих защото тои е много против своеволията на циганите в нашата държава и малко зле настроен към тях като цяло...
Трябва да се реши проблема не само като се чудят как да се отглеждат тези деца в домовет ,а и да се направи нещо за тяхното интегриране , да се помага на майките родили деца с увреждания .
Много ми е трудно да си представя , как оставям детето си - било то и защото има някакъв проблем - не ми го побира ума , раждаш едно дете и айде отикаш го защото не ти е удобно да го гледаш - боже особенно в нашата държава едно изоставено в институция детенце - то си е равно на убииство - било то в чисто физическия или в един друг психологически аспект
.... не ме свърта , немога да ям немога да спя откакто гледах филма , седям и пиша кадето мога за да знам че може би мога да направя нещо за тези невинни същества
Не си бях представяла досега чак до такава степен че сме били изоставили всички тези деца, просто не съм си давала сметка досега и се чувствам много много виновна
Майка съм на две деца , но се чувствам отговорна не само за тях ами за всяко едно дете на тази земя...
А Европа си измива ръцете и ни юркат да оставяме циганите да си правят каквото си искат .. а в същото време при тях за съвсем малко нещо те санкционират – даже да крещиш на дете
Проблема ше дойде след 2 –3 години ..
Лошото е че реално запада го урежда това иначе мангалите ще се изнесат към тях , а така ни карат ние да сме инкубатор за мангали дето понеже са FREE да правят каквото си искат, да си стоят тук и да не мигрират .
Популизам е навсякаде кадето казват че се грижат за тях
просто хората са уроди !! И не им дреме за дечицата ..има направо омраза към лудите , болните , недъгавите .. то е генетично заложено да ги разкарваме .. рефлекс е “
Това е гледната точка на един приятел , споделих му колко много се трогнах и как немога да спя след като гледах филма на BBC за децата в Могилино , имаше и още доста по силни думи от негова страна но ви ги спестих защото тои е много против своеволията на циганите в нашата държава и малко зле настроен към тях като цяло...
Трябва да се реши проблема не само като се чудят как да се отглеждат тези деца в домовет ,а и да се направи нещо за тяхното интегриране , да се помага на майките родили деца с увреждания .
Много ми е трудно да си представя , как оставям детето си - било то и защото има някакъв проблем - не ми го побира ума , раждаш едно дете и айде отикаш го защото не ти е удобно да го гледаш - боже особенно в нашата държава едно изоставено в институция детенце - то си е равно на убииство - било то в чисто физическия или в един друг психологически аспект
.... не ме свърта , немога да ям немога да спя откакто гледах филма , седям и пиша кадето мога за да знам че може би мога да направя нещо за тези невинни същества
Не си бях представяла досега чак до такава степен че сме били изоставили всички тези деца, просто не съм си давала сметка досега и се чувствам много много виновна
Майка съм на две деца , но се чувствам отговорна не само за тях ами за всяко едно дете на тази земя...
