Втора загуба

  • 8 885
  • 25
  •   1
Отговори
Много ми е тежко.Втора загуба.....всичко свърши.Ей така изведнъж.Мили мами иска ми се да вия от болка но нищо не може да ми  върне един мъничък живот.
Няма кого да чакам през това лято.... Cry Cry Cry Cry................Отчаяна  съм, дано времето ме излекува. Cry Cry Cry

# 1
  • Варна
  • Мнения: 72
Много съжалявам  smile3518.Искренно ти желая това да е последната загуба която преживяваш Praynig

# 2
  • Мнения: 1 335
Миличка, ужасно съжалявам!!! Думите ми няма да са достатъчни да те успокоя и дам сила... А ми се иска да мога да ти кажа много, да ти дам кураж и да ти подам ръка да продължиш ...
МИЛИНКОТО, бъди силна мила! Поеми си въздух и се наплачи! Не допускай отчаяние! То ще те изяде, както изяжда мен. Повярвай миотчаянието ще те разпилее
МИЛИНКОТО, потърси сега подкрепата на твоето милинко, той ще е до теб да ти даде сила!
Ще се моля за теб! Дано да се изправиш бързо. Имаш дълъг път да вървиш, не лек, но ще се справиш.  Трябва Hug

# 3
  • Мнения: 869
Много съжалявам за ужаса ,който преживяваш.Знам,че сега всичко е черно,но винаги има надежда....Помисли за това. Hug

# 4
# 5
  • Мнения: 135
Една голяма Hug Hug

# 6
  • София
  • Мнения: 1 098
Съжалявам, и дано повече не преживяваш толкова тежки моменти. Hug

# 7
# 8
  • Мнения: 25
Много съжалявам за болката ти, дано времето лекува Hug

# 9
  • Мнения: 108
Mного съжалявам за голямата болка . която преживяваш.Аз минах по този път и знам какво е.Не минава ден без да се сетя за загубата . но с времето някак става по-поносимо. Hug 

# 10
  • Мнения: 1 877
Дано това да е последната ти загуба! А догодина да има с какво да се похвалиш! Много,много съжалявам!

# 11
  • Мнения: 3 166
Съжалявам,знам колко по-тежко се понася втората загуба. След пъррата поне ти остава мъничко вяра и надежда, че следващият път всичко ще е наред. Но когато това се случи и следващият път - тогава нямаш и надежда, и вяра... Казваш си, че повече не можеш.. Така се случи при мен. След вторто бебе си казах, че прикллючих, че повече няма да забременявам.... Че трети път през това няма да мина... Мина много време оттогава. Днес страхът продължава да е голям, но  въпреки него знам, че искам  дете. И ще се боря за него. Защото само то ще ме направи такава,каквато бях преди /ако мога да съм същата/.
Вярвам, че с времето и в теб ще се роди желание за още един опит. Ще забременееш. И тогава, когато се роди едно мъничко слънчеце, което да огрее дните ти, пак ще те боли от двете загуби, но ще ги приемеш. Прегръщам те! Hug

# 12
  • Мнения: 371
Аз имам 3 загуби. Не те успокоявам, а искам да погледнеш снимката на сина ми и повярваш, че ще успееш. Горе главата!!! Hug

# 13
  • Мнения: 515
Съжелявам мила  Cry Hug знам как боли и знам че няма думи от  които ще ти стане по леко.Немога да те успокоя ,че ще мине , немога да ти кажа че ще забравиш Няма как. Но мога да ти предложа рамо на което да си поплачеш  и мога да ти пожелая следващия път да гушкаш така желаното бебче в ръцете си защото въпреки болката и мъката ние ще продължим да се борим за това което желаем най силно

# 14
Много съжалявам за споходилата ви беда скъпи майки. Аз не съм приказната фея за да оправя нещата, но искам да ви дам надежда с един истински пример.
В църквата "Св. Богородица"(Рибена) в гр.Асеновград има много специална икона. Иконата на св.Богородица която е на олтара е окичена с златни обеци,пръстени,синджирчета и пр. Тези накити имат учудваща та дори приказна история и въпреки това е истинска. Ще ви я разкажа с мои думи:
Имало в съседно село много богата жена, която си нямала дете. Много години опитвали да си заченат, но без резултат. Жената потърсила помощ точно  пред тази икона и се помолила, като се врекла да остави всичките си накити ( които  наистина са доста) ако   св.Богородица я дари с рожба. Не минало и година жената наистина забременява макар вече да е в напреднала възраст. Но много интересното е че тя забравя, какво е обещала. Един ден като излезнала от вкъщи носела детето си на ръце, но се спънала и изпуснала детето. Тогава в този миг детето се озовало във въздуха придържано от две ръце. Тогава жената разбрала че това са ръцете на св.Богородица която пак и е помогнала и напомнила за нареченото. Жената отишла в църквата и оставила всичките си златни накити. До тук всичко което казах звучи като приказка и легенда, но ако идете в Асеновград в тази църква в която и аз съм ходил ще видите тези златни накити наистина. Уверявам ви автентични са.
За тази църква беше излъчен документален филм по БНТ с много хора, които разказваха много истории как са нямали деца по едни или други причини и след това как са се здобили. Много беше интересно, че на една дата в годината се прави някакъв специален ритуал. За съжаление не помня датата. И нещо от мен. Пожелах си нещо и аз, колкото и невероятно да звучи ми се збъдна.

Общи условия

Активация на акаунт