Ох само като прочетох тази тема и ми идва да строша лаптопа 
.
Един пресен случай от сутринта: Живеем с бабата и дядото на приятеля ми. Родителите му са разведени и живеят отделно. Баба му и дядо му възрастни хора естествено смятат, че винаги са прави. Те като цяло много държат на дъщеря си, лошо няма, но нейния съпруг е заел целия двор с колите си, а в гаража на моя приятел приготвя ракийката си и е пълно с бидони. И така прибираме се ние вечер - няма къде да се вкара колата. Сутринта нашата кола беше толкова замръзнала, че приятеля ми вися навън доста време. накрая се нервира и каза на баба си да помоли милите роднини да си изкарат бидоните и нашата кола да не е навън. Веднага след като излезе дядо му взе да коментира, че не му били виновни хората, приятеля ми трябвало да излезе час по рано и да си размрази колата или да я бил прибрал вчера навреме (снощи я прибраме в 20:30
), като че ли ако я прибере НА ДВОРА час по - рано тя няма да е същата .
Знам, че ви звучи дребнаво и на мен би ми звучало така ако не участвах в целия цирк. Но има толкова други неща с които ни тормозят, че нямам думи. Можем да живеем при родителите ми, но приятеля ми би се чувствал ужасно. Ще кажете - щом можете да правите деца, направете си и дом. По този въпрос само ще кажа - ТОВА Е ДОМЪТ И НА ПРИЯТЕЛЯ МИ. Баща му го е освободил за да има къде да живеят децата му, защото както на всички ви е добре известно в днешно време колкото и да работиш е трудно да спестиш.
.Един пресен случай от сутринта: Живеем с бабата и дядото на приятеля ми. Родителите му са разведени и живеят отделно. Баба му и дядо му възрастни хора естествено смятат, че винаги са прави. Те като цяло много държат на дъщеря си, лошо няма, но нейния съпруг е заел целия двор с колите си, а в гаража на моя приятел приготвя ракийката си и е пълно с бидони. И така прибираме се ние вечер - няма къде да се вкара колата. Сутринта нашата кола беше толкова замръзнала, че приятеля ми вися навън доста време. накрая се нервира и каза на баба си да помоли милите роднини да си изкарат бидоните и нашата кола да не е навън. Веднага след като излезе дядо му взе да коментира, че не му били виновни хората, приятеля ми трябвало да излезе час по рано и да си размрази колата или да я бил прибрал вчера навреме (снощи я прибраме в 20:30
), като че ли ако я прибере НА ДВОРА час по - рано тя няма да е същата . Знам, че ви звучи дребнаво и на мен би ми звучало така ако не участвах в целия цирк. Но има толкова други неща с които ни тормозят, че нямам думи. Можем да живеем при родителите ми, но приятеля ми би се чувствал ужасно. Ще кажете - щом можете да правите деца, направете си и дом. По този въпрос само ще кажа - ТОВА Е ДОМЪТ И НА ПРИЯТЕЛЯ МИ. Баща му го е освободил за да има къде да живеят децата му, защото както на всички ви е добре известно в днешно време колкото и да работиш е трудно да спестиш.
Живели сме близо година при майка ми (почина вторият и съпруг, помоли ме да идем да не са сами със сестра ми). Беше ужасно. Майка ми е тактичен човек, въобще не става въпрос, че нахълтва, дори не е тропала на врата, ако сме били в нашата стая... Обаче за всякакви разни дреболии, като какво ще се яде и вече не се и сещам какви глупости, си тровех нервите. А моят мъж как издържа, още се чудя... Няма и година и се изнесохме - в другия край на града. Сега се разбираме чудесно 