Когато бях бременна и двата пъти се опитвах да си представя децата си. Как ли ще изглеждат? На кой ли ще приличат? Хубави ли ще са? Какви ще бъдат?
Знаех, че съвсем скоро ще разбера - и така и стана.
Сега, вече попораснали, ми се случва да си спомням за тези мои чуденки от времето на бременностите си и се мъча да си припомня дали тогавашните ми представи се припокриват с реалността към днешна дата.
Редом с това и както и тогава, сега продължавам да опитвам да надникна напред във времето и да си представя моите малки, мънички момченца, като пораснали мъже. Писклавите им гласчета как ли ще звучат? А гладките им лица на какво ще заприличат?
Как ще се държат, в живота си какви ще бъдат и какво ще направят....И дали тогава ще се връщам във времето сега и ще се сещам как съм гадаела.... Вероятно, а времето как препуска само.......
Нека да погледнем дружно в бъдещето, искате ли? Но не с тъга, а с усмивка, и да се опитаме да си представим нашите пораснали, успели, умни и красиви деца.
Как ги виждаме сега - в мечтите си?