Не мислите ли,че понякога и ние прекалявамe

  • 3 442
  • 88
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 896
Не отричам правото на всяка майка да отглежда и да възпитава детето си според собствените си виждания, да налага правила и да изизсква от околните да ги изпълняват...И все пак не мислите ли,че понякога, когато става въпрос за детето ни, изпадаме в крайности и драматизираме излишно.Давам примери,с които изобилства този форум:
-Свеки говорила на детето с умалителни имена и по бебешки.Ами може би го прави несъзнателно,защото обича детето  и изпитва умиление към него.Все пак не съм чула 18 годишен млдеж да нарича котето и кучето 'мяу-мяу и 'бау-бау',а ръцете си 'кунки'.Така,че какво толкова фатално се е случило?
-Някаква си жена подала на детето ми(което е на годинка примерно) солетка/зрънчо,а аз такива боклуци не му давам.Хубаво-продължавай да не даваш,ама какво ще му стане на детето ако изхрупа една солетка.Решила е да го зарадва жената,не е съобразила,че първо теябва да попита,от добри чувства му е подала,а не да ви дразни.
-Друга пък попитала не му ли е студено така/дали няма да се задави като пие водичка/защо 'днешните' бебета са с памперси...Ами отговорете и тактично и любезно, едва ли като ви е попитала е очаквала да предизвика скандал на тема:" Непознатите да не ми се бъркат как си гледам детето" или съзнателно е решила да ви поучава.
-От яслата ми върнали детето ухапано/ударено.Как може?Е, не ви ли се е случвало детето ви да е на 2 крачки от вас и изведнъж да се спъне и падне-на мен,да. Хиляди пъти.Веднъж даже едно дете го ухапа/и цяла седмица остана белега/ без аз да успея да реагирам,а веднъж и моето дете посегна да удари друго пред очите ми,боричкайки се за играчка.
-В градината пък им давали намазани филии,вместо каши и овесени ядки.И хайде пак повод за трагедии и драми...
Мога да продължа още с примерите,но ще спра дотук.
Та не мислите ли,че понякога и ние прекаляваме с взискателността си към другите,когато става въпрос за детето ни,  и сами си създаваме излишно проблеми и се нервираме за не чак толкова важни неща.

Последна редакция: вт, 06 ное 2007, 13:34 от Ulia

# 1
  • Мнения: 1 204
 Laughing така си е за сьжаление  hahaha Joy
и аз по някога се усещам(ве4е по на време) да се вьздьржам и да не критикувам всеки пьт околните  Wink може би има щанс с времето да се отьрсим  Laughing

# 2
  • Мнения: 9 973
мноооого си права!!!!!!!!!!!!!!!.......................за съжаление е така........

# 3
  • Мнения: X
Права си,но  даже и да не ми повярва някой, за никое от изброените неща не съм се ядосвала никога. Ядосвам се на други - много по-значими според мен, но познавам майки, за които наистина нещо подадено за хапване от непознат е трагедия. Измислят си какви ли не оправдания за държанието си ( как даже не ги е срам да ги кажат гласно), само и само да излязат прави. Случвало ми се е да дадът нещо на малкия и ако е храна, която не давам, ако вида и не ми хареса, в смисъл стори ми се нещо стара или т.н., ако човека който ми го дава е нещо....дедазнам как да кажа, съмнителен, просто вземам храната, завивам я в нещо и казвам, че му предстои хранене, неискам да му се разваля апетита, и ще го запазя за по-късно. Казвам благодаря и тръгвам, след което просто пускам в някой кош въпросното нещо, но в интерес на истината такава ситуация ми се е случила 1-2 пъти до сега само. Никога не правя скандали, винаги има по-възпитан начин.А Такива жени ги наричам префърцунени.
И не ми пука изобщо, кой сега ще скочи да ми дава житейски уроци или пък да ми обяснява възмутителни ситуации. Предварително да кажа - няма нужда. Peace

# 4
  • Мнения: 4 496
Цитат на: Ulia
-Някаква си жена подала на детето ми(което е на годинка примерно) солетка/зрънчо,а аз такива боклуци не му давам.Хубаво-продължавай да не даваш,ама какво ще му стане на детето ако изхрупа една солетка.Решила е да го зарадва жената,не е съобразила,че първо теябва да попита,от добри чувства му е подала,а не да ви дразни.

Когато "някаква си жена" даде на сина ми, който е алергичен към фъстъци,половин пакетче, защото я бил гледал как яде, вдигнах скандал.Не искам да мисля какво щеше да стане, ако не я бях видяла или ако той беше ял.Не смятам, че съм прекалила.Направо ми идваше да я удуша. Crossing Arms

За другите неща си права. Hug

# 5
  • Мнения: 1 477
Понякога в старанието си да осигурим най-доброто се престараваме.За неща от долуспоменатите не се впечатлявам.Но относно отношението специално на свекърва ми  #2gunfire.Пресен пример.Наложи се да изляза спешно миналата седмица с мъжа ми.Оставих детко на нея.Резултат:памперса не беше сменян целия следобед/детето беше изяло пюре и половина т.е. 300 гр  Shocked, защото не му било стегнало 170 гр/при температура в стаята 24 градуса беше с вълнена жилетка и завит в юрганчето на леглото.Е,преди не знам как са си гледали децата ,но явно тя смята моя начин за грешен.Да не говорим, че постоянно го лигави по бузките и му гризе ръчичките, които той съответно после пъха в устата.Не смятам това да за издребняване...На забележките ми реакцията е следната:Те пък сега!Ще изнежиш детето  #2gunfire

# 6
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Права си, Ulia. Вярно е, че всяка майка иска най-доброто за детето си, в съответсвие със собствените си разбирания и убеждения.
Но и аз понякога се усещам, че прекалявам, признавам си.

# 7
  • София
  • Мнения: 276
Не отричам правото на всяка майка да отглежда и да възпитава детето си според собствените си виждания, да налага правила и да изизсква от околните да ги изпълняват...И все пак не мислите ли,че понякога, когато става въпрос за детето ни, изпадаме в крайности и драматизираме излишно.
...
Та не мислите ли,че понякога и ние прекаляваме с взискателността си към другите,когато става въпрос за детето ни,  и сами си създаваме излишно проблеми и се нервираме за не чак толкова важни неща.

Права си. Наистина трябва да се научим да гледаме малко по-напред и преди да кажем нещо да преброим до 10  Simple Smile. Понякога е по-лесно да се усмихнем. Така не натоварваме нито себе си, нито децата си и виждаме, че животът е хубав.   bouquet

# 8
  • Мнения: 582
Права си, но аз не съм от тези, които обръщат внимание на това кой какво казал. При мен важи само това с даването на храна-аууууууу, издивявам  #2gunfire

# 9
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
  Права си,аз обаче не съм от издребняващите. Wink
  Естествено,че със свекървата си имаме различия,ама се търпим.Като искам да ми гледа децата и аз ще се съобразявам.Свекара ми пуши и то по много,а страшно обича да гушка и целува децата.Ами мирише на цигари,така е,но децата ми умират за дядо си.Преценила съм,че по-добре да се наслаждават на тази взаимна обич и привързаност,вместо да издребнявам колко миришел на цигари.Понякога лишаваме децата си от много любов и положителни емоции заради незначителни неща,а и на себе си докарваме излишни главоболия.

# 10
  • Мнения: 1 896
Когато "някаква си жена" даде на сина ми, който е алергичен към фъстъци,половин пакетче, защото я бил гледал как яде, вдигнах скандал.Не искам да мисля какво щеше да стане, ако не я бях видяла или ако той беше ял.Не смятам, че съм прекалила.Направо ми идваше да я удуша. Crossing Arms

Да, и на мен ми се е случвало нещо подобно.
Моят син е много общителен,когато сме на разходка в парка оглежда дяволито хората по скамейките и се закача с тях.Няколко пъти вече пенсионери бъркат в джобовете си и му подават някакво измачкано лукче,което сигурно е стояло със седмици там.Обяснявам им,че той ще се задави от това бонбонче,но те ми казват:'Моля ви,вземете го, пък ако искате после вие го изяжте.Искам нещо да му подам, пък нямам какво друго!'Вземам го, благодаря  и го изхвърлям после,ама как да разваля кефа на стария човек?Нали просто е искал да зарадва детето ми.
Веднъж пък една бабичка ми предложи да ми даде бебешките дрехи на внучетата си, които е пазила с години.Бяха толкова овехтели и пожълтели-никога не бих ги облякла на детето си.Но бабичката се тътри с бастуна си до вкъщи и обратно близо час(а каза,че живее съвсем на близо) ,една по една ми вадеше дрешките и със сияещ поглед старателно ми ги нагъваше.Сигурно вечерта не е мигнала от щастие,че някое дете ще ги ползва, сигурно точно затова и ги е пазила толкова години.
И ядки са му предлагали(макар,че не е алергичен) отказвам вежливо под предтекст ,че ще се задави.Често хората на улицата нямат представа какво бива да се яде и какво не, но нали едно от задълженията ни като майки е да бдим за децата си.
Идеята ми е,че не е нужно от всяка дреболия да правим драма, и че много често околните 'грешат' ,водени от добрите си намерения за зарадват детето.Че поставяйки изисквания и налагайки правила относно детето, трябва да се опитаме и да сме по-толерантни,че когато искаме да ни разберат, трябва и ние да проявяваме разбиране.

# 11
  • Мнения: 368
може и да издребняваме, но за мен е важно да имам доверие на този, на който го оставя! Ако не го гледа така, както аз смятам, че е редно (примерно - нагълта го с вода и после каже - ами той изяде 40 гр. кърма), ами мисля, че съм в правото си после да не го оставям.

Ненавиждам реплики от типа - дай да го гушна докато го приспивам или докато си играе кротко в шезлонга или активната гимнастика. Ненавиждам да го лигавят и да се превземат. Ненавиждам коментарите от типа - Не го тупай по гръбчето, не му давай тая гума (биберон), давай вода с мнооого захар, топло му е, студено му е и пр.

Не мисля, че някой, който не прекарва цял ден с него, е в правото си да ми каже да не го гушкам, когато го боли коремчето или да го оставя да си плаче, или пък да правя нещо друго или да не го правя!

# 12
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 885
Аз не прекалявам.  И скандали не вдигам. Нито драми и трагедии правя. Не си създавам излишни проблеми, но не съм и безхаберна.

Отказвам вежливо ако предложат нещо, което не одобрявам.

Ако в детската градина дават филии с маргарин, но не и овесени и други ядки, повдигам въпроса. Там.

# 13
  • Мнения: 887
Когато "някаква си жена" даде на сина ми, който е алергичен към фъстъци,половин пакетче, защото я бил гледал как яде, вдигнах скандал.Не искам да мисля какво щеше да стане, ако не я бях видяла или ако той беше ял.Не смятам, че съм прекалила.Направо ми идваше да я удуша. Crossing Arms

Да, и на мен ми се е случвало нещо подобно.
Моят син е много общителен,когато сме на разходка в парка оглежда дяволито хората по скамейките и се закача с тях.Няколко пъти вече пенсионери бъркат в джобовете си и му подават някакво измачкано лукче,което сигурно е стояло със седмици там.Обяснявам им,че той ще се задави от това бонбонче,но те ми казват:'Моля ви,вземете го, пък ако искате после вие го изяжте.Искам нещо да му подам, пък нямам какво друго!'Вземам го, благодаря  и го изхвърлям после,ама как да разваля кефа на стария човек?Нали просто е искал да зарадва детето ми.
Веднъж пък една бабичка ми предложи да ми даде бебешките дрехи на внучетата си, които е пазила с години.Бяха толкова овехтели и пожълтели-никога не бих ги облякла на детето си.Но бабичката се тътри с бастуна си до вкъщи и обратно близо час(а каза,че живее съвсем на близо) ,една по една ми вадеше дрешките и със сияещ поглед старателно ми ги нагъваше.Сигурно вечерта не е мигнала от щастие,че някое дете ще ги ползва, сигурно точно затова и ги е пазила толкова години.
И ядки са му предлагали(макар,че не е алергичен) отказвам вежливо под предтекст ,че ще се задави.Често хората на улицата нямат представа какво бива да се яде и какво не, но нали едно от задълженията ни като майки е да бдим за децата си.
Идеята ми е,че не е нужно от всяка дреболия да правим драма, и че много често околните 'грешат' ,водени от добрите си намерения за зарадват детето.Че поставяйки изисквания и налагайки правила относно детето, трябва да се опитаме и да сме по-толерантни,че когато искаме да ни разберат, трябва и ние да проявяваме разбиране.

Напълно съм съгласна с това мнение. Радвам се, че не съм от хората, които издребняват за подобни неща. Според мен човек трябва да умее толерантно да отказва. Peace

# 14
  • Мнения: X
Ми да, смятам. Аз не издребнявам  Mr. Green, но много други майки да.

Общи условия

Активация на акаунт