Публикувана: 5 ноем. 2007, 16:26 ч.
Последно мнение: 10 ноем. 2007, 11:58 ч.

Тема за загубите.

6 106
122
1

5 ноем. 2007, 16:26 ч.

Sofia
Мнения: 4 220

За нашите загуби имам предвид.
Дали защото вали или поради друга причина, кой ли знае, се замислих за тях.
Знаете колко възторжени, доверчиви, любопитни, нетърпеливи, искрени, спонтанни / и още и още/ са децата.
С годините обаче минаваме по различни пътеки, сблъскваме се с различни изпитания. И устремени по посоката на нашата зрялост, на всеки завой изоставяме по нещичко от себе си. Тук вяра, там ентусиазъм, по надолу мечти - сякаш не остава време за тях. А и дядо Коледа, както стана ясно не съществува...
Ако трябва да се замислите, можете ли да си дадете равносметка какво сте загубили от себе си - до този момент?
Ето аз например, преди малко си дадох сметка, че покрай многото свои загуби, съм изтървала нейде и чувството си за хумор.......

# 1 5 ноем. 2007, 16:31 ч.

София/Варна
Мнения: 2 413

А аз наивността и доверчивостта си. Като си направя равносметка се оказва, че за близо 30 години съм се превърнала в мнителен циник.

# 2 5 ноем. 2007, 16:32 ч.

Мнения: 740

Изгубих лъчезарността си. А в последните три години и очарованието си.
Сега съм сива и мрачна

# 3 5 ноем. 2007, 16:35 ч.

Мнения: 2 161

Доверчивостта си изгубих аз.При това не съм имала кой знае какви трусове в живота си.

# 4 5 ноем. 2007, 16:35 ч.

Мнения: 2 891

Не съм загубила нещо, за което да се сещам. Детските ми качества се проявяват без покана и най-неочаквано и сега.

# 5 5 ноем. 2007, 16:36 ч.

София
Мнения: 1 429

Доверчивостта и наивността, придобивам нови качества, не съм сигурна дали ми харесват, но са ми необходими....

# 6 5 ноем. 2007, 16:37 ч.

София
Мнения: 2 840

Загубих спонтанността си.
И железните си нерви Mr. Green

# 7 5 ноем. 2007, 16:38 ч.

София
Мнения: 143

След тежките загуби на много близки хора(особено онзи момент, в който майка ми каза, че баща ми е починал...)загубих куража си, оптимизма, голяма част от надеждите си и част от себе си...
Всичко това беше заменено със страх, недоверие,болка и отчаяние...

# 8 5 ноем. 2007, 16:39 ч.

Мнения: 211

Аз смея да твърдя, че има още доста детско в мен Grinning

Но и аз изгубих част от ентусиазма си за много неща, по-голямата част от наивността си (не, че не съм наивна,просто преди бях мноого наивна), доверчивостта си до някъде също...
Тъжно е, но от една страна е хубаво. Представете си големи хора, наивни като деца.. Горките те, бих казала само. В днешния свят е градация да изгубиш някои от тези неща.