От няколко дни сън не ме лови и реших да чуя и вашите мнения, преди да реша.
Малката ходи на градина от два месеца(не стачкуваха) и общо взето се адаптира лесно-не е плакала, не е боледувала засега. И аз съм доволна-занимават ги добре, всеки ден казва нова песничка или стихче, храната е ок. Но не ходи с желание, и което ме трвожи най-много е, че няма приятели-все сама си играела.
Преди това я гледаха моите родители и се справяха чудесно. Живеят на село в къща с голям двор, хранят я здравословно(дори повече и от мен
), а майка ми постоянно се занимава с нея, учи я на много неща вкл. и на немси и някакси успя, без да повишава тон, да я възпита много добре(противно на тревогите ми, че ще я разглези). Но няма деца, с които да общува.
Та това е дилемата: да я спра ли от градината, където има деца, но тя не играе с тях и да я пратя при баба и дядо, където е щастлива, но няма деца?
Малката ходи на градина от два месеца(не стачкуваха) и общо взето се адаптира лесно-не е плакала, не е боледувала засега. И аз съм доволна-занимават ги добре, всеки ден казва нова песничка или стихче, храната е ок. Но не ходи с желание, и което ме трвожи най-много е, че няма приятели-все сама си играела.
Преди това я гледаха моите родители и се справяха чудесно. Живеят на село в къща с голям двор, хранят я здравословно(дори повече и от мен
), а майка ми постоянно се занимава с нея, учи я на много неща вкл. и на немси и някакси успя, без да повишава тон, да я възпита много добре(противно на тревогите ми, че ще я разглези). Но няма деца, с които да общува.Та това е дилемата: да я спра ли от градината, където има деца, но тя не играе с тях и да я пратя при баба и дядо, където е щастлива, но няма деца?
