С моя мъж сме заедно от 4 год.имаме си малко момиченце на 1 год и 3 мес.След раждането се появи страх от секса.правехме го мн рядко.ОБИЧАМ СИ ГО,но щом като започнем и някакво др чуство усещам и не го желая.започнахме да се караме редовно и да не се разбираме както преди.не искам да го загубя,но защо се получава така с чувствата ми към него.МОЛЯ дайте ми съвет...
- Публикувана: 3 ноем. 2007, 11:51 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2007, 23:32 ч.
ПРОБЛЕМИ с мъжа!!!!
Аз имам същия проблем. Даже писах в друга тема,но не получих отговори,може би защото изместих малко темата. Но и при мен е така. Заедно сме от две години с дете на година. Аз нямам никакво желание за секс,а ако имам,то се случва много рядко. Понякога го правя само защото ми е мъчно и за него,но не се получава и двамата се чувстваме гадно след това. Аз само се моля да свърши по-бързо и се радвам,че не иска да повтаряме. Направо се чудя как има жени,които искат да го правят и то често и дълго. А и аз си го обичам и не го сменям с никой друг. За нас знам,че проблемите започнаха след раждането,защото дълго време ме болеше и нямах абсолютно никакво желание,ама грам,даже ми ставаше гадно. Освен това и постоянната умора,бебето,което спи при нас и е готово всеки момент да ревне. Не знам как е при мъжете,но аз постоянно си мисля за детето и не мога да се отпусна,а като не се отпусна през главата ми минават хиляди мисли,но не и за това,което правим в момента. Не знам дали точно това не е причината - липсата на обстановка и спокойствие. А освен това още кърмя - това какво общо може да има? Предполагам ,че подтиска някои хормони,свързани с либидото.
йозова,извинявай,че се намесих в темата ти,но мисля,че проблема ни е еднакъв. Не знам обаче как могат да ни помогнат. Ако аз мога да те посъветвам нещо,което при мен действа,то е да говориш с мъжа си как се чувстваш и че като го правиш само защото той иска,а на теб не ти е хубаво само задълбочавате проблема и е по-добре да спрете за известно време да правите опити,а да те изчака ти да го пожелаеш,да го направите защото ти го искаш,а не защото се чувстваш задължена по някакъв начин,защото си му съпруга. Друг е въпроса колко време ще ти е нужно и дали той ще може да те изчака. Моя не винаги издържа,но поне вече спряхме да се караме за това и като му кажа,че нямам настроение в момента не ме насилва,а аз се опитвам да се настроя и скоро пак да опитаме.
Успех ви желая!
йозова,извинявай,че се намесих в темата ти,но мисля,че проблема ни е еднакъв. Не знам обаче как могат да ни помогнат. Ако аз мога да те посъветвам нещо,което при мен действа,то е да говориш с мъжа си как се чувстваш и че като го правиш само защото той иска,а на теб не ти е хубаво само задълбочавате проблема и е по-добре да спрете за известно време да правите опити,а да те изчака ти да го пожелаеш,да го направите защото ти го искаш,а не защото се чувстваш задължена по някакъв начин,защото си му съпруга. Друг е въпроса колко време ще ти е нужно и дали той ще може да те изчака. Моя не винаги издържа,но поне вече спряхме да се караме за това и като му кажа,че нямам настроение в момента не ме насилва,а аз се опитвам да се настроя и скоро пак да опитаме.
Успех ви желая!
Изследвай си репродуктивните хормони.
Аз бях в такъв период до преди две-три седмици......Когато кърмех сексът не ме привличаше изобщо..... даже и след кърменето...... Хормоналното ниво на всяка жена се възстановява по различен начин и за различен период от време. И аз почнах да се притеснявам като теб Yozova^, но полека-лека хормоните /тези гаднярчета
/ се нормализираха и сега отново съм си същата като преди....... Ако не искаш да си правиш изследвания - отиди на гинеколог да ти изпише хормони /противозачатъчни - най-хубаво Regulon, тъй като той възстановява цикъла при жената и помага на хормоните да се балансират/. Дано ти помогнах 
С моя мъж сме заедно от 4 год.имаме си малко момиченце на 1 год и 3 мес.След раждането се появи страх от секса.правехме го мн рядко.ОБИЧАМ СИ ГО,но щом като започнем и някакво др чуство усещам и не го желая.започнахме да се караме редовно и да не се разбираме както преди.не искам да го загубя,но защо се получава така с чувствата ми към него.МОЛЯ дайте ми съвет...
Проблемът е емоционален,някъде се крие в теб.........лошо е,но и при мен е така и за съжаление не успях да се справя и ..........нещата се влошиха,потърси специалист,щом го обичаш!
А го обичам....
Всичко е в главата ви. Отделно хормоните, страх, болка, умора.
След като родих изпитвах първо страх от секса, разбира се първия път го направихме почти 2 месеца след раждането и ме боля, беше ужас. След това страхът и нежеланието се вкопчиха в мен и всеки път имаше болка. Да не ви говоря, че повреме на секс само раждането ми беше пред очите. Болката постепенно намаля, но направо като дойдеше момента за секс и все едно в затвор ще ме хвърлят.
Не съм пила нищо, нито изследвания съм си правила, просто се разрових из форума, оспокоих се, всех си разни гелчета и така една вечер бяхме сами, аз се отпуснах - беше съвсем друго нещо.
Първо кажи на мъжът ти ако може да ти даде малко време и да те разбере, после вече може би трябва да помолиш (или покажеш по някакъв начин) на мъжът ти да бъде по-мил, или ти да водиш играта, като му показваш какво и как да го прави. Щом не кърмиш, може да си пийнеш нещо малко да се поотпуснеш (не да се напиеш разбира се). Най-добре е това да се случи когато сте сами, ако има къде да оставите малкото на някого дори и само за 1 вечер или за през деня.
Но определено всичко е в мозъците ни!
Една хубава вечер с хубаво вино, секси бельо, може и вана на свещи.....
Отпусни се, допусни го до себе си, защото обичта ти към него ще стане по задължение или ще е просто даденост и тогава вече ще е още по-трудно и за двама ви.
След като родих изпитвах първо страх от секса, разбира се първия път го направихме почти 2 месеца след раждането и ме боля, беше ужас. След това страхът и нежеланието се вкопчиха в мен и всеки път имаше болка. Да не ви говоря, че повреме на секс само раждането ми беше пред очите. Болката постепенно намаля, но направо като дойдеше момента за секс и все едно в затвор ще ме хвърлят.
Не съм пила нищо, нито изследвания съм си правила, просто се разрових из форума, оспокоих се, всех си разни гелчета и така една вечер бяхме сами, аз се отпуснах - беше съвсем друго нещо.
Първо кажи на мъжът ти ако може да ти даде малко време и да те разбере, после вече може би трябва да помолиш (или покажеш по някакъв начин) на мъжът ти да бъде по-мил, или ти да водиш играта, като му показваш какво и как да го прави. Щом не кърмиш, може да си пийнеш нещо малко да се поотпуснеш (не да се напиеш разбира се). Най-добре е това да се случи когато сте сами, ако има къде да оставите малкото на някого дори и само за 1 вечер или за през деня.
Но определено всичко е в мозъците ни!
Една хубава вечер с хубаво вино, секси бельо, може и вана на свещи.....
Отпусни се, допусни го до себе си, защото обичта ти към него ще стане по задължение или ще е просто даденост и тогава вече ще е още по-трудно и за двама ви.
И при мен е така.А най-лошото е,че аз говорих n пъти с него,обясних му,че го обичам,че няма друг,но...Той ме упреква непрекъснато,не съм го обичала...Много ми е гадно,защото стигаме почти винаги до скандал.Преди бях непрекъснато готова,но тогава/преди да родя/той имаше моменти,в които беше уморен и не искаше.До последната седмица от бременността правехме секс,дори след като родих,нямах търпение да ми спре кървенето и да започваме.Но после ,просто изгубих всякакво желание.Не знам на какво се дължи,дори ми изчезнаха и еротичните фантазии...Ужасно е и много ме боли,усещам че го губя...
Май всички през това сме минали 
И аз го имах този проблем. Не знам на какво се дължеше - дали на вътрешна настройка, дали на умората от изцяло променения живот, пълен с нови приоритети, дали на физиология... и до днес не знам. При мен отмина с времето. Доста време ми трябваше.
Поговорете, потърси разбиране и подкрепа от негова страна, дайте си време, имайте търпение. Това са временни състояния, които не си струва да ви провалят живота.
И аз го имах този проблем. Не знам на какво се дължеше - дали на вътрешна настройка, дали на умората от изцяло променения живот, пълен с нови приоритети, дали на физиология... и до днес не знам. При мен отмина с времето. Доста време ми трябваше.
Поговорете, потърси разбиране и подкрепа от негова страна, дайте си време, имайте търпение. Това са временни състояния, които не си струва да ви провалят живота.
Ужас, напълно ви съчувствам. Не допускайте да загубите половинките си.
Това си е проблем и то сериозен при повечето от нас.
Определено секса не е това което е било преди да родим. При някои е обратно, по-хубаво, по-приятно, при други дискомфорта е всеки път.
За съжаление жената в такива моменти е принудена да затвори очи и да се отдаде на мъжа, но това е нож с 2 остриета, в един момент не само желанието за секс тотално ще изчезне, но и чувствата също.
Малко са тези мъже които разбират или по-скоро проявяват търпение към това което се е случило с нас, но в един момент и на тях им писва.
Кое е това което ви отблъсква в половинките ви по време на секс? Опитайте се по някакъв начин да го игнорирате, да не мислите за "нещото" което ви отблъсква. Ако е само нежеланието, то също има причина да не желаете секс, каква е тя? Страх? Умора?
Не знам ..... дано и искрено ви пожелавам да успеете да превъзмогнете тезие неприятни усещания за секс.
Това си е проблем и то сериозен при повечето от нас.
Определено секса не е това което е било преди да родим. При някои е обратно, по-хубаво, по-приятно, при други дискомфорта е всеки път.
За съжаление жената в такива моменти е принудена да затвори очи и да се отдаде на мъжа, но това е нож с 2 остриета, в един момент не само желанието за секс тотално ще изчезне, но и чувствата също.
Малко са тези мъже които разбират или по-скоро проявяват търпение към това което се е случило с нас, но в един момент и на тях им писва.
Кое е това което ви отблъсква в половинките ви по време на секс? Опитайте се по някакъв начин да го игнорирате, да не мислите за "нещото" което ви отблъсква. Ако е само нежеланието, то също има причина да не желаете секс, каква е тя? Страх? Умора?
Не знам ..... дано и искрено ви пожелавам да успеете да превъзмогнете тезие неприятни усещания за секс.
Всичко е в главата ви. Отделно хормоните, страх, болка, умора.
След като родих изпитвах първо страх от секса, разбира се първия път го направихме почти 2 месеца след раждането и ме боля, беше ужас. След това страхът и нежеланието се вкопчиха в мен и всеки път имаше болка. Да не ви говоря, че повреме на секс само раждането ми беше пред очите. Болката постепенно намаля, но направо като дойдеше момента за секс и все едно в затвор ще ме хвърлят.
Не съм пила нищо, нито изследвания съм си правила, просто се разрових из форума, оспокоих се, всех си разни гелчета и така една вечер бяхме сами, аз се отпуснах - беше съвсем друго нещо.
Първо кажи на мъжът ти ако може да ти даде малко време и да те разбере, после вече може би трябва да помолиш (или покажеш по някакъв начин) на мъжът ти да бъде по-мил, или ти да водиш играта, като му показваш какво и как да го прави. Щом не кърмиш, може да си пийнеш нещо малко да се поотпуснеш (не да се напиеш разбира се). Най-добре е това да се случи когато сте сами, ако има къде да оставите малкото на някого дори и само за 1 вечер или за през деня.
Но определено всичко е в мозъците ни!
Една хубава вечер с хубаво вино, секси бельо, може и вана на свещи.....
Отпусни се, допусни го до себе си, защото обичта ти към него ще стане по задължение или ще е просто даденост и тогава вече ще е още по-трудно и за двама ви.
След като родих изпитвах първо страх от секса, разбира се първия път го направихме почти 2 месеца след раждането и ме боля, беше ужас. След това страхът и нежеланието се вкопчиха в мен и всеки път имаше болка. Да не ви говоря, че повреме на секс само раждането ми беше пред очите. Болката постепенно намаля, но направо като дойдеше момента за секс и все едно в затвор ще ме хвърлят.
Не съм пила нищо, нито изследвания съм си правила, просто се разрових из форума, оспокоих се, всех си разни гелчета и така една вечер бяхме сами, аз се отпуснах - беше съвсем друго нещо.
Първо кажи на мъжът ти ако може да ти даде малко време и да те разбере, после вече може би трябва да помолиш (или покажеш по някакъв начин) на мъжът ти да бъде по-мил, или ти да водиш играта, като му показваш какво и как да го прави. Щом не кърмиш, може да си пийнеш нещо малко да се поотпуснеш (не да се напиеш разбира се). Най-добре е това да се случи когато сте сами, ако има къде да оставите малкото на някого дори и само за 1 вечер или за през деня.
Но определено всичко е в мозъците ни!
Една хубава вечер с хубаво вино, секси бельо, може и вана на свещи.....
Отпусни се, допусни го до себе си, защото обичта ти към него ще стане по задължение или ще е просто даденост и тогава вече ще е още по-трудно и за двама ви.
Да мозъкът е най-ерогенната зона на человеко иначе щяхме да бъдем безчувствени дръвчета,
но да не забравяме, че при манипулациите около чудото на раждането репродуктивният орган на жената бива подложен на много стресова ситуация така да се каже в следствие на което лигавицата на този орган бива силно нарушена и трудно се възстановява впоследствие.
Путайте ваши познати родили със секцио дали имат тасъв проблем.
Е успех и ползвайте гелове и въображение.