Ще се опитам да напиша повечето неща, които ми направиха впечатление.
1.Влизането от Калотина: голям кошмар ( Clementina посмях се на описаното от теб, защото при нас беше същата история). Не знам защо в България принципа на оправяне на дупките е : оправят няколко метра; след това нормален път, дори и неоправен; след това изчегъркано, за да бъде оправено; след това старият асфалт; след това оправящ се асфалт и т.н. Страшно стресиращо и то след като си минал към 1000 км в същият ден.
2. Влизането в София: тъжна, депресираща картина. Ние бяхме нападнати от циганчета, които искаха да ни мият стъклата и понеже не искахме, те ни ги обляха с кална вода. Малко се бях уплашила, та и вратите дори заключихме.
3. София: не знам дали бих могла да живея отново в тази лудница ( а беше лятно време и половината София се беше изнесла). За мен преминаването в центъра изразходва толкова много енергия, заради концентрацията, от която имаш нужда при пресичане, както и от спрелите на тротоара коли. Дали ще настъпи край на тази мъка?
4. Шофьорите: как може да има толкова самоубийци не ми е ясно. Изпреварват точно, където е забранено и ако караш нормално, те гледат все едно си извънземно.
5. Кръчмите и кафенетата: пълни от ранни зори до малките часове.
6. Имаше едно кафе при Медицинска Академия, където имаше 8 маси и 4 човека обслужващ персонал. Същото е в малките магазини: винаги по 2-3 продавачки, които в 80% от времето са пред магазините и пушат. Доста сервитьори "забравят"да върнат рестото ( към 4-5 лева).
7. Много и различна стока в малките супери, но зеленчуците и плодовете имаха качесто нулево. Цените страшно високи на плодовете и зеленчуците.
8. Всеки път като влезех в магазин, все едно съм враг номер 1: такива погледи, реакция никаква и т.н. Другата крайност: влизаш в магазин, поздравяват, питат какво търсиш и като кажеш, че гледаш продавачките почват да вървят след теб. Ти правиш 1 крачка вляво и те след теб.
9. След 7 години спечелих битка с пускането на вода в един имот, въпреки че преди това трябваше да ходя в 3 различни града, а можеха и по телефона да се разберат.
10. Много бременни жени.
11. В градинките никакви цветя.
12. Варненските пътища, между курортите, пълни с проститутки. Плажовете страшно мръсни.
13. По-малко от старите познайници джебчийките. ( ама беше супер жега, та може и да са били във ваканция)
14. Хората си хвърлят боклука, където им падне. Пред болка на сестра ми един ден махнаха кофата и до другият ден имаше огромна купчина боклук на същото място ( другата кофа беше на 30 м ).
15. Цените са по-високи отпреди 2 години, но все още е евтино за нас. Някои неща по-скъпи.
16. Кафенето пред Народният театър го няма. Беше хубаво място за сядане, но закриваше сградата, така че може би е по-добре така.
17. Трудно намирах в центъра места за сандвичи или нещо набързо да вземеш за ядене.
18. Много по-малко бездомни кучета ( в центъра).
19. Възрастните хора: тъжна гледка.
Сигурно има още...За съжаление, аз не почувствах голяма промяна. И явно толкова съм свикнала на спокойният начин на живот в нашият град, че София ме изнерви. Бързо се отвиква.....