Публикувана: 2 ноем. 2007, 09:28 ч.
Последно мнение: 5 ноем. 2007, 10:25 ч.

Как се справихте с втората бременност и първото дете?

1 454
20
1

2 ноем. 2007, 09:28 ч.

Мнения: 372

Здравейте,

искам да ви споделя притесненияята си, защото знам, че споделения товар по-лесно се носи. Бременна съм за втори път в 6 месец и вече не ходя на работа, почивам и домакинствам вкъщи. За радост малката Анета ходи на градина /когато не стачкуват/, но през цялото останало време ужасно ме изнервя. Мрънка за всяко нещо, хленчи непоносимо и задължително се налага. Всяка сутрин си избира какво да облича и става истерична, когато любимите и дрехи са за пране. Гледам да не я ограничавам в избора и, но не мога и да я пусна по тениска. После като се прибере започва наново, пищи ако някой влезе преди нея в тоалетната, нищо че тя 15 мин си преоблича и занимава с други неща, за вечерята, за филмчета, с две думи няма нормална спокойна реч. И това е постоянно хленчене все за нещо, а не беше такава глезла Cry

Разговарях и с учителките не им създава никакви притеснения и никога не плаче, когато отиваме в градината, напротив с радост влиза в стаята.

Споделете как си чувствахте вие. Аз ли преувеличавам и се изнервям за глупости? Знам, че това не е никак полезно за мен и бебето, затова се опитвам да предприема нещо, да не обръщам внимание, ама ... става ли ?!

# 1 2 ноем. 2007, 09:46 ч.

Мнения: 24 467

Ще се справиш, разбира се, с този проблем. Всеки е намерил някакъв изход, даже и аз при непоносима втора бременност с девет месечно непрестанно повръщане и "прищипан" нерв, с болките в крака и гърба.
Едно нещо се застави да направиш- НИКОГА не се карай на детето /още по- малко му посягай/, преди да си помислила. Направи всичко възможно, за да бъде избегнат извода, който то би могло да си направи- че с появата на новото дете вече не го "обичаш" както преди, че си станала по- нервна и неразбираща към него в следствие на новата промяна, че му отделяш малко време /или никакво/, тъй като си заета с бебето през цялото време и най- важното- не го карай да се ангажира, когато няма желание за това или когато му се играе или занимава с нещо друго, с правене на компания или помощ, във връзка с бебето.
Преди да родя малкия син се притеснявах най- вече от отношщението на големия към него. Тези правила съм си изградила постепенно, в следствие дългогодишни наблюдения на различни семейства и съм стигнала до извода, че независимо от възрастта на децата, всяко е отделен човек, има лични нужди и следва да има свой личен живот, включително и свое детство.

# 2 2 ноем. 2007, 09:48 ч.

Sofia
Мнения: 4 220

Втората бременност и при мен беше по-нервна. Донякъде и защото беше проблемна, но и зарад по-големите отговорности свързани с първото дете / което беше на годинка и малко, когато забременях отново/. И ако първият път бях безметежна, то втория път се дразнех лесно и оплаквах още по-лесно.
Два са моментите, които може би имат влияние при теб - прословутите хормони, които те правят по-чувствителна от обичайното и от там по-реагираща и другото нещо е, че децата на три не са никак лесни. Откриват света и себе си в него и това често пъти е съпроводено с куп капризи, изисквания и нови очаквания.
Трудно ще ти бъде да не обръщаш внимание на всичко това. Именно защото причините са извън твоите лични възможности за контрол над ситуацията. Просто приеми, че всичко това е нормално и не изпитвай чувство И на вина. За щастие / или не? Laughing

/ бременността при хората е само 9 месеца, а ако знаеш какво следва след като свърши....... Joy

# 3 2 ноем. 2007, 10:09 ч.

София
Мнения: 3 679

dodo_dodo много хубаво го е казала - и аз съм в същото положение, само че вече родих. Да не те плаша, но лудницата тепърва предстои. Въоръжаваш се с търпение и здрави нерви и...така. Обясняваш, обясняваш...никой не те чува...При нас таткото много помага - като ме види че съм много нервна и ме праща в другата стая, а той почва да се занимава с Таня докато ми мине - това донякъде решава доста проблеми.

# 4 2 ноем. 2007, 10:33 ч.

Мнения: 372

Много ви благодаря, момичета!

знам, че ми е нужно много търпение и любов и се старая. Но пък чак никога да не се карам, не знам дали мога да го постигна. newsm78

. А и като знам колко умни и прозорливи са децата на тази възраст просто от сега виждам как, живот и здраве, като се роди бебо ще ме мнипулира с фасоните си. И какво тогава за да не си мисли, че я пренебрегвам или обичам повече бебето, аз ще и разрешавам всичко за което тя се наложи?

Толкова е трудна за мен тази промяна и точно затова я споделм с вас. bouquet

Представям си като ме затресе следродилната дипресия какъв купон ще настане ooooh!

Горкият ми мъж пак ще го отнесе.

# 5 2 ноем. 2007, 10:36 ч.

Мнения: 24 467

Просто се определят ясно правилата, които важат за всикчи в къщи. Това не означава, че на голямото дете се разрешава всичко. Просто много родиели бъркат много, като гледат на него като на винаги свободния помощник при отглеждането на бебето. Това създава за в бъдещи много сериозни проблеми, особено между двете деца.
Такова нещо, като "следродилна депресия" у нас нявмаше- просто нямах време за това. Сега, година и половина по- късно, осъзнавам, че тя не е задължително състояние.

# 6 2 ноем. 2007, 11:42 ч.

Мнения: X

Справям се в момента. Хубавото е, че все още ходя на работа, а тя на градина, но ето сега я гледам почти две седмици вкъщи, защото беше болна, даже до болница стигна и вече почвам да кукуригам. Но пък моята втора бременност е по-спокойна, от емоционална гледна точка, спрямо първата и хич не ми пука от нищо, чак аз си се учудвам. Общо взето при мен и периода след раждането беше майка плаче, та сега си налагам сама да не се ядосвам, да гледам спокойно на нещата и ми е писнало да се изнервям. Пък и гледам да си пестя нервите, че като дойде и второто ще ми трябват бая Mr. Green

А, да. Откриха ми автоимунно заболяване миналия месец, което коренно промени виждането ми за живота. Преди поставях важните за мен хора на първо място, гледах да се грижа за тях, а сега гледам да се грижа първо за себе си, което пък ще ми даде възможност да съм добре и да се грижа за тези, които обичам.

# 7 2 ноем. 2007, 12:17 ч.

Мнения: 752

Вече сигурно разбира какво ще стане в семейството и сигурно чувства застрашена майчината й любов. Ще й мине. Мойта беше по-малка като се роди бебка. Лошото, което направихме е, че за да не чувства ревност, почнахме да й угаждаме за всичко и я разглезихме много. Бебето беше с проблеми и беше неотлъчно в ръцете ми, каката ревнуваше и един вид като компенсация всичко й се купуваше, каквото каже се изпълняваше от баща й. Е, това не го прави. Другата крайност е и го отчитам като грешка сега.
За дрешките - мойта от малка решава с какво да ходи. И се инати и т.н. Затова почнах така да процедирам: Първо я питам с какво иска да ходи - пола, панталон, сукман (питам я за неща, подходящи за случая и времето); като си избере с какво иска, й вадя три поли например, три блузки, които си отиват и т.н. Не се чувства засрашена, че друг избира с какво да обелече, но зимата не излиза по тениска и пак облича каквото съм преценила.

# 8 2 ноем. 2007, 13:25 ч.

Мнения: 3 367

..без проблем;
работех до деня на раждането и с 2те деца,имах 6 седмици отпуска ,много бързо всичко си дойде по местата поради липса на избор (ако аз не сготвя-няма кой,това важи за всичко без ремонт на колата)..
убедена съм че ако децата са здрави проблемите(ако ги има) ги генерираме ние предимно,затова се опитвам всячески да съм много позитивна,да си знам приоритетите,да не се дразня на разлято мляко и да се забавлявам с всеки ден на децата..
информираността е много важна,знам че минават пред периоди и подминавам ходенето с ботуши през лятото Laughing

ние си избираме как да гледаме на чашата(1/2 пълна/празна)!
леко бременеене!

# 9 2 ноем. 2007, 16:03 ч.

София
Мнения: 1 284

С бременността добре се справих, но както по-горе са писали след това идва голямата веселба.

Точно така Алекс се тръшка за щяло и нещяло. Но в крайна сметка е само едно малко момиченце на три години. Иска ми се да се държи разумно, но само с искане не става.

Най-доброто, което можеш да направиш е да спреш и да помислиш (по-точно да поемеш въздух) преди да се скараш на детето. Викането има обратен ефект ( не съм психолог, това е от опит ). Имам две страхотни книги на д-р Фицхю Додсън за възпитанието на децата, много ми помагат (четях ги предимно преди да родя, сега люлея бебе). Както имам един израз Старая се да я прелъгвам, когато искам да направи нещо. Ако ти звуча много ведро и идеално, не е така и аз побеснявам от време на време, но затова сме хора учим се и се усъвършенстваме.

Спокойствие и успех!

# 10 3 ноем. 2007, 15:38 ч.

Мнения: 1 479

Справих се и продьлжавам да се справям.При теб е хубавото,че дьщеря ти ходи на градина,а това си е голямо облекчение.За нашият батко все още няма място в градините до нас,та по цял ден си гледам децата сама.Таткото помага след работа и,когато почива.Още,докато бях бременна с 2-то се разбрахме:аз поемам бебето,а тати баткото.А и всичко опира до организация.Успех!

# 11 3 ноем. 2007, 15:47 ч.

Някъде на път....
Мнения: 10 351

Цитат на: dannyha в сб, 03 ное 2007, 15:38

Ооох, искам и аз така!
Само дето нашия тати си е работохолик и аз се справям с почти всичко сама........

# 12 3 ноем. 2007, 16:44 ч.

Мнения: 372

Благодаря ви за споделения опит.

Анета е в кризата на трите годинки и никак не ми е лесно да приема спокойно и с търпение истерията и тръшканиците. Но и татко ни не ми помага никак. Смята, че това с кризите било "врели не кипели" и всичко било до лигавене и налагане. Склонен е да не и обръща внимание, което мен ме изнервя още повече.
Но наистина, когато е на градина нещата са по-спокойни. Ама маалко Joy

# 13 3 ноем. 2007, 17:14 ч.

Мнения: 3 197

И аз мисля, че "кризите на третата годинка" са врели-некипели.
Според мен те разиграва, защото й позволяваш и се опитваш да й угодиш. Всички деца рано или късно се пробват пред кого, как и колко могат да се наложат.
В детската градина има правила, номерата й не минават, затова и не се оплакват.
Ти караш ли й се изобщо или я щадиш? С мъжа ти така ли се държи?
Ако сега те изкарва от равновесие, имаш ли представа какво ще стане като се роди бебето? Какво ще правиш тогава?

# 14 4 ноем. 2007, 02:01 ч.

София
Мнения: 4 146

Знаеш ли, трудно е когато се роди бебето и по-голямото дете започне да хленчи или нещо подобно. Аз се надявах да ми помага, а той се държеше по-зле от бебето.
Но сега баткото е на 6 год, а малкия на 1 г и 6 месеца и си играят много добре. Днес се гониха из стаите с едно въже. Излизаха заедно навън, а в това време аз готвих.
Малкия умира за батко си, а и баткото започна да проявавя интерес да си играе с него.
Така, че всичко ще се нареди. С 2 деца е по-весело, отколкото само с едно.

Препоръчани теми

Двигателни умения на дете на 1и половина

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Задух при дете

Причина:

Причина: