Проблемна интеграция

Аз съм от тези, които само се канеха да подадат жалба, но май ми мина като го приеха в новото училище - без проблем.

Здравейте и от мен.Аз също имах проблем с приемането на детето в първи клас в 92-ро у-ще в Кр.поляна.След като ходи там около 2 седмици,учителката,казва се Стоянова,категорично ми заяви,че детето трябва да се обучава в помощно училище,независимо,че имах документи от психолог и неволог,че детето трябва да се обучава в общообразователно у-ще.Да не говорим и за директорката,която въобще не си направи труда да провери как точно стоят нещата и да защити детето.Но за съжаление нямам никакви документи,а така съжалявам,че не подадох жалба,пък и беше преди  три години.

И аз съм от тези с проблеми от май месец.Писала съм а някои от вас вече ме познават.От Български Хелзинкски Комитет изпратиха писмо в моя защита до МОН и Районния инспекторат.Определено се стреснаха и уж тръгнаха да решават проблема,но сега ме молят да изтегля жалбата и да се извиня на началника на инспектората. А проблема още не е решен на 100%. Директорката ми развива теориии, че може би няма да се справи,може би ще му стане лошо, може би няма да издържи с една дума ако може да не е в училището.

Вчера присъствах на една сбирка на която бяха показани 2 филма как в Чикаго е започнала интеграцията на деца със СОП.И там не е било лесно .Трябва ли са им около 10г.за да разберат че най-доброто за интеграцията на деца със СОП е присъствието им в клас.Да бъдат сред другите.
А при нас кога ще стане не знам.
Много малко са учителите които се заемат да обучават такова дете в клас.
Много по лесно е да бъде с редовни ученици.
Но за да се промени това мисля че и ние трябва да направим нещо.
Като първо да интегрираме детето в семейството. Сред приятели и познати . За да има самото дете самочувствие и да чувства нашата подкрепа.
Нека се опитаме да представяме децата си така както е написала анете1104:
Едно от първите упражнения е "как да се представим" в което у4им 4е детето не е равно на диагнозата си,т.е не "това е Лили и тя има ....",ами "това е Лили,тя е...,оби4а......,не оби4а..... и има ......диагноза".
*
 Искаме от родителите да напишат 3-4 изре4ения много просто описание на болестта което е особено полезно защото около 90% от хората без да искат слагат доста специализ.термини които не са разбираеми. ВСеки си 4ете описанието и го поправяме като група докато не зазву4и съвсем на обикнов.език,не е негативно и не е прекалено детайлно.Родителите много харесват това защото има дава нещо съвсем практи4но което могат да ползват още на другия ден в градинката.
*
Как регираме когато майките на другите деца хвалят успехите им,а нашето дете например на говори/ходи и пр?Намислете и запоменте 1-2-3 неща които детето прави и  винаги ги споделяйте,дори да не са в котекста на хвалбата на другите. Много хора са зле информирани,не знаят 4е дете със с-м на Даун -примерно може да брои,да язди и пр..и са истинки изненадани като им го кажете..
Трябва да се научим да се борим за правата на децата си.

Не харесват ли детето в дадено училище - детето не бива да е там.

Обикаляте, говорите, докато намерите правилното. Психоложка при която съм била ми е казала, че дори ако се наложи, за доброто на детето се сменя и градът в който живеем, стига да се намери правилното училище.

Това е самата истина.
За съжаление ние в малките градове сме затруднени в избора на училище. Има едно или две или търпиш дискриминационно отношение към детето си или си търсиш правата и става още по зле или напускаш града и започваш отново.
Аз се радвам,че детето ми попадна на съвестни учители и директор и не сме имали много сериозни проблеми за сега.

По темата мога да пиша до безкрайност. Записах я в частно училище, приеха я. На 11- септември отивам да видя каква е програмата. През това време съм осигурила Брайловата машина, учебници, учител, диктофон, в търсене на лаптоп/ все пак парите не ги намирам пред вратата/.   Директорът, собственик на училището, ми казва, че бил ЧУЛ, че ще има такова СЛЯПО дете в училището МУ и трябвало да си помисли. След няколко дневно мислене, отиваме и разбираме, че просто не я иска. А аз съм избирала училище по всички закони на моята мобилност, близо до спирка, да мога да спирам с кола, да паркирам без да ми вдигне паяка колата, защото и такъв момент има. Да бъде нискоетажно, тоалетната на първи етаж.............. Четиригодишните ми усилия се сгромолясоха за секунди. Обаждам се веднага във Варна, моля директора да я вземе, детето ми знае, че на 15-ти септември ще е ученичка, ново направление от Инспектората по образованието, всичко това в рамките на деня, вечерта на влака и пътуваме за Варна. Оставих я в интерната и на връщане исках да викам, да крещя, не можех вече да търпя това издевателство, това беше САДИЗЪМ. Започна се телефонен живот по 20 пъти на ден, постоянно плачеше за нас, никога не сме се делили. На 6-тия ден с нощния влак заминах да си я взема, а с първия сутринта в 9.30 вече пътувах обратно. Това беше нашата първа стъпка към образованието. Сега си е у дома, влача я навсякъде с мен, даже когато работя и след прзниците спирам работа, за да бъда с нея в училище като пъдар за да не я бият, да не и се подиграват, да водя ресурсния учител............Душата ми плаче когато гледам децата как отиват на училище с родителите си, а моето СЛЯПО ДЕТЕ стои като табуретка около мен, всичките и усилия да научи Браил, уроците по математика и какво ли не, отидоха на вятъра. Какво да и обясня и с какви думи?!

Привет!
Много съм за една такава инициатива! Втора година имаме огромни неприятности с директора на училището, което ни е в края на блока. Семейството ни подаде жалба в РИО София, на която вече повече от месец и половина няма отговор. И става дума за жалба от колега !

Мили родители,не се страхувайте от специализираните у чилища!Там има специалисти, които знаят как да обучават такива деца.В София, Пловдив,Варна и на още няколко места има у-ща за слепи.Пак в София, в Търговище и др. са за глухи деца.А помощни има из цялата страна.Аз работя вече 24-25 години в такова и мога да ви уверя, че полагаме изключителни грижи за всяко дете.Хубава е идеята за интегрираното обучение, но нашето общество не е дорасло за него.Мисля че децата повече се осакатяват на този етап.Пример:След 7ми януари ми доведоха дете, което за трета година е в Vти клас.До сега родителите просто не искали да признаят, че синът им има проблеми.Детето не може дори да сричкува!Никой до сега не му е обръщал внимание.За две седмици започна да участва в обсъждането на приказките и се опитва да чете.Но работя с него всеки час индивидуално!И се радвам като виждам резултати.

Мили родители,не се страхувайте от специализираните у чилища!Там има специалисти, които знаят как да обучават такива деца.В София, Пловдив,Варна и на още няколко места има у-ща за слепи

??????????????????????????????????????????????????????????????????????
Извинявайте за недоумението, не разбрах къде в Пловдив е училището за слепи деца

баба янка, нямам нищо против специализираните училища, но както казава ели-нора, не може да се трепем да учим три -четири год Брайл, или три - четири год да говори без жестомимика и изведнъж да върнем детето там, откъдето сме тръгнали. Да, наистина обществото ни не е дорасло за интеграцията на тези деца, но ние родителите нямаме кой знае какъв избор(особенно в по-малките градове) освен да го "интегрираш" . Другият вариант  е да се преместиш около  такова училище. Но колко от тези хора, могат да си го позволят?

Докато ние родителите на деца със специални образователни потребности не им бутнем децата в ръцете няма да ги приемат,няма да се интегрират,защото не децата ни имат нужда от интеграция,а възрастните-повечето са невежи,повечето са недоволни,че са учители,не им се занимава с деца въобще,малко са тези,които дават всичко от себе си за децата-каквито и да са те специални или не.

Абсолютно съм съгласна с теб. Все едно, че описваш нашата класна и ситуацията в нашето училище.

 В Пловдив има Рехабилитационен център  за слепи деца, НО след като са завършили средното си образование незнайно къде. Иначе в училището за глухонеми деца, понякога идват специалисти от София и "привикват" децата по район за да видят цитирам: социалния им статус и интеграцията в обществото". Дрън- дрън. За благосъстоянието на държавата можеш да разбереш по нейните инвалиди - очевАдно е!