имат ли осиновителите нужда...............

Да! Да! Да!
За мен тя е много нужна и й е дошло времето. Не формална, а действаща организация, която да може да застане зад всеки един от нас (и осиновени, и кандидат-осиновители и вече осиновили), когато имаме нужда някой да ни помогне да защитим интересите си и тези, на нашите деца.
Кой по-добре от нас познава проблемите?

не ме интересува мнението на гостите, а на редовните потребители на подфорума осиновени и осиновители  по ред причини........
не съм установила, гост донован, че някой го интересува например платеният отпуск на осиновителите, даван за отглеждане на дете.........БАОО си има свои приоритети и си върши прекрасно работата..........
ако си чел обстойно подфорума, не би давал този линк. попрочети първо малко. нищо лично.....

Определено ДА!
Мата, в анкетата, вярно не става въпрос за децата в "домовете", но едното води до другото. Нали, ако нещата бяха по-читави, вече поне от година, едно или две деца най-малкото нямаше да са там, а щяха да си имат истински дом, семейство, любов .... А не съм само аз. Колко още са зациклили в системата и чакат? И това е само един от проблемите на осиновители (кандидат - осиновители). Да не изреждам всичко, което дъвчем от известно време. Всички го знаем много добре. Та, изхождайки от това, че интересите на осиновители (кандидат-осиновители) са пряко свързани с интересите на децата - такава организация защитава дори и интересите на децата в институциите. 

Твърдо ДА
Има нужда от организация, която да се бори и защищава интересите на кандидат-осиновителите, осиновителите и осиновените.
Има нужда от организация, която да помага и отговаря на въпросите
и най-вече
има нужда от организация, която да пребори скапаната законотворска мафия.

Да, твърдо имаме нужда.
Реално раздвижване е необходимо и е в интерес само на децата. Дори и искания , като платеното майчинство, са пак в интерес на адаптацията на детето. И не ние да чакаме със страх социалните, а когато си вземем детенцето да имаме подготвени психолози за консултация на разположение, поне като кореспонденция.

Твърдо-има потребност от такава организация.

Напълно подкрепям мнението на останалите . Причините ..... всички си знаем. 

Обществото, според мен ни приема като друго качество родители - от превъзнесения "героизъм", които ни се приписва, до облекчнието "добре, че не се случва на нас". Една организация, което да ни дава увереността, че не сме сами в проблемите, хора, на чиято подкрепа можем да разчитаме, хора, които да разбират страховете и притесненията ни за нашите деца и проблемите им, "смекчаващото вината обстоятелство", че невинните реплики, от рода на "ще те дам на лошите" или "ще те взема за мен дете" при нашите деца има неясно какъв ефект.
Не мога да разбера защо и как децата престояват в институциите толкова дълго време. Ако някои непрекъснато задава въпроси кое е това дете и защо то все още е тук, след като толкова хора чакат може би ще се съкрати времето на абсолютна самота за децата.
Кои има интерес децата да са там? Кои са хората и какъв е механизма на избор? Кои гарантира професионализма на социалния работник, изготвящ доклада? А на членовете на "онази" комисия, която ни избира за едно или друго дете? Защо се допуска размотаване и разкатаване, което ограбва децата ни завинаги. Защо при толкова много научно доказани вреди от престоя в институциите все се въртим в омагьосания кръг на добрите пожелания.
Аз съм ЗА организация!

Лично за себе си не виждам нуждата от такава организация.Не зная със какво ще ми помогне при  отглеждането на сина ми който е почти на 13 и дъщеря ми която е на 5,6 год. Пред мен стоят същите проблеми като на родители с биологични деца. Аз не мисля постоянно за тях като за осиновени и не правя драми от разни техни изказвания. Синът ми онзи ден като се ядоса ми каза , че не съм му майка при което аз го запитах коя тогава му е майка той помисли малко и каза ами ти. На другия ден отивам да взема малката от градина и пред гардеробчето ми казва, че не иска да се облича понеже децата и казали че е циганка и дрехите и са грозни. Понеже бяхме сами аз я накарах да ме погледне и я попитах спомня ли си в дома колко много деца имаше , тя каза да, тогава аз и казах, че сме я взели понеже е била най хубавата добрата и най умната казах и да се облече и изобщо да не и пука какво и казват децата и да тръгваме да се забавляваме. А днес като я взех ми каза че иска да я била взела майката на едно друго дете. В първият момент малко се засегнах, но след няколко минути размисъл реших , че се е засегнало моето его. Казах и че не е живяла с тази майка и не знае дали е по добра от мен и че докато стане на 18 год. ще трябва да се примири с моето присъствие а когато стане самостоятелна ако прецени може да идва да ме вижда ако ли не това ще бъде нейният избор. Не смятам че организацията ще реши някой наш проблем ние  трябва да се възприемем такива каквито сме и докато обществото не дорасне да разбере проблемите на изоставените деца нищо няма да стане. Институциите са под опеката на правителството а него го избира същото това незряло общество.Аз съм осиновила и по стария и по новия закон и трябва да ви кажа, че сегашният закон е с пъти по добър от стария. Тези който чакат по много години имат големи претенции сигурна съм че тези които са писали че нямат претенции за етнос и пол и са уточнили само възрастова граница са осиновили максимум до една година. Изобщо не ме интересува как ме възприема обществото и не смятам , че съм друго качество родител искам децата ми да са уверени и ако утре някои им каже нещо за това че са осиновени просто да се обърнат и отминат без това да ги нарани.Това не може да го създаде организацията това можем да го направим ние родителите.Вече като родител какъв мои интерес ще защити организацията .Не мисля че ако имам проблем с детето трябва да се крия зад осиновяването и за всяка дума или действие на детето да търся причината в първични вторични и други рани.Когато родител с биологично дете има проблем той зад какво се крие и в какво търси причината ако може решава проблема сам ако ли не търси специализирана помощ. Мисля ,че форумът е достатъчно добър и дава нужната информация.

неизвестна, мисля че сериозно ти убягва замисъла и целите на подобна организация.
Няма организация, която да те научи как да бъдеш родител. Говорим за организация, която да се бори за някои законови или незаконови ситуации, които възпрепятстват предимно децата, да излизат по-бързо от институциите.

Стария закон е бил по-лош от този, този е по-лош от следващия или поне това е правилното развитие на нещата. Човечеството уж върви към прогрес.

Явно ти нямаш нужда не от организацията, ами от нещата, за които тази организация би се борила.
Неща като по-къс престой на децата по институциите, майчинството за работещите майки, по-бързото съдебно производство и т.н. и т.н.

То, като се замисля и аз, и мата май вече нямаме нужда. Нашата вече е решена и наредена. Защо ли си добавяме повече проблеми? Какво ли печелим?

Все пак, благодаря ти за мнението. Поне го изказа гласно. В интерес на истината това мнение ми дава повече отговори, отколкото тези, които съвпадат с моята позиция.

неизвестна, и аз имам две деца, дъщеря ми е на възрастта на твоя син (осиновена на 2,5 месеца), синът ми е на 11 г. (осиновен на 3+ години). Дето вика ДарЗаМен, аз моите процедурни проблеми съм си ги решила преди много години. Децата ми растат здрави, щастливи, уверени в себе си и в моята безрезервна любов и подкрепа. Защото знаят, че ако е потребно аз със зъби и нокти ще защитавам живота и правата им, както - сигурна съм, ще го направиш и ти за своите деца. НО...

Онези, другите, НИЧИИТЕ деца? Тях кой ще защити? Държавата ли? Същата онази държава, която допусна да се случи Могилино? Или правителството - дето само мисли как да си запази властта за по-дълго, че - нали знаеш - който е докопал кокала, трудно го пуска. Депутатите ли, европейските институиции ли? КОЙ?

Ти имаш ли отговор на тези въпроси?
Тук не става въпрос за организация дето да ни дава акъл как да отговаряме на трудните въпроси на нашите деца. Как да успокояваме страховете им, как да бършем сълзите им, как да ги възпитаваме като знаещи и можещи, уверени в себе си хора. Това можем да споделяме и тук, във Форума.

Организацията ни е нужна да накараме тези, от които зависи, да променят законите към по-добро. По-добро не за кандидат-осиновителите (какво от това, че някои чакат година или две - само малко повече нерви и безсънни нощи), а по-добро за децата, които са останали в домовете, след като нашите са излезли от там. Или за тях не те е грижа?

Аз съм осиновила и двете си деца по стария закон. Как да кажа дали е бил по-лош от сегашния след като осиновяването на дъщеря ми (между обаждането до Дома по телефона да питам какво трябва да направя и идването й вкъщи) отне 14 дни, а на сина ми само 2 месеца (въпреки че беше с неуредени документи и се наложи да търсим отказ чрез външно министерство и посолства)? А има семейства тук във Форума, които въпреки че нямат претенции чакат повече от година?

Аз съм ЗА организация. Но за такава, дето ние ще работим за нея (и чрез нея за децата), а не да очакваме тя да ни донесе някакви облаги или отговори на трудните ни въпроси.

бях конкретизирала, че питам само дали на осиновителите, кандидат осиновителите и осиновените имат нужда от организация. е, това беше леко подвеждащо.
неизвестна, честно казано отговора ти не ме изненадва. ами повечето хора нямат нужда, оплели са си кошницата, закона е супер, за какво им е..........всичко си е нормално, децата са ок. всеки има право да има гражданска позиция, или пък да я няма.........
една подобна организация няма да се създаде, за да учи теб например как да ставаш родител, ти явно нямаш нужда от това. аз, със своите 44 години мисля, че все още не знам всичко и има много да уча, но явно е въпрос на самочувствие....
нуждата, като човек с по странна съдба да помагаш за благото на другите е въпрос на ангажимент и не всеки е длъжен да гори от желание и да го има. принципа при нас, българите е да скачаме да се борим чак когато яйцето опре до собствения ни задник, пък после се чудим защо нищо не е наред.
незряло било обществото ни, ами така е........всеки си гледа в собствената паничка, а в чуждата само ако има някоя клюкинка и интрижка.
на мен лично ми идва понякога да се кача на самолета и да си отида в топлото жилище в мюнхен, където трябваше да се намирам още преди месец, сред зрялото общество на една нация, виждаща по далеч от четирите стени на жилището си, ама на, вися тук, вървя по мръсните улици и се опитвам да пробивам стени с глава, придружена от една шепа ненормални като мен..........
да си кажа честно-и на мен подобна организация не ми е нужна. набутвам се с пари, време и мислене и от всичко това лишавам своето семейство........
обаче като си легна почват да ми се привиждат много очи, на децата от домовете, където напоследък ходя, на кандидат осиновителите, които по ред причини още чакат и тези на осиновени деца, които независимо на колко години са, се чувстват изгубени и търсят себе си, след като са били убеждавани, че не са различни.......
и си викам, не е добър, нито закона, нито процедурата нито обществото. и аз мога да направя нещо, за да може моето дете да живее в един малко  по-добър свят. чист егоизъм, в крайна сметка..........и наивно, много наивно...........

не ме разбирай грешно, неизвестна. анкетата си е анкета. това просто е моето лично мнение като човек и моите доводи да съм за една подобна организация.
но като създател на анкетата ти благодаря за мнението и се възхищавам че го имаш, и се надявам да е наистина дълбоко твое убеждение.

Значи правилно съм разбрала за организацията.Нямам самочувствието че съм идеалният родител, но преди много години моя колежка ми помогна да разбера че проблемите трябва да се решават когато се появят а не постоянно да мислим и да се страхуваме от неща които не са се случили и не знаем дали ще станат.Затова не мисля за БМ не се страхувам какво ще стане ако някога се разболея просто живея с настоящият проблем които трябва да реша сега. Гражданското общество в западните страни се е създавало много години , а нас старият режим ни научи че някои трябва да се грижи за нас. Кажете ми коя медия или политик кой артист се е заинтересувал или е направил нещо. О сега покрай празниците ще има много медийни изяви . Не искам да бъда будител на това общество, защото мъжът ми се занимава с обществена дейност и виждам какво е. Не искам след 5 год. когато се обърна и си направя равносметка обществото още да не се е променило ,а мъжът ми да ме е напуснал защото ще бъде на не знам си кое място по важност няма да съм разбрала за проблемите на собствените си деца да може би ще съм помогнала на някой . На този етап не съм готова да нося няколко дини под една мишница защото сигурно ще изпусна най важната. Може и да съм егоист но не съм готова да платя тази цена. Не искам да се боря с политици които купуват гласове на избори на същите тези които изоставят децата си не съм готова да се боря с журналисти които правят репортаж само ако направят голяма сензация или някои им плати. Къде отиде Ани Салич с репортажите за домовете няма я всичко замря. Защо Тити Папазов като се е сблъскал с процедурата по осиновяване не каза и една дума на тези избори като домовете доколкото знам започнаха да се финансират от общините чрез средства отпускани от правителството. Да това са месни избори но да чухте някои да обели и една дума , не мисля че и на парламентарните избори ще чуем.