Мили мамчета, малко се притеснявам да повдигам тази тема (а се извинявам ако има подобна), но вече ми става тежко да посрещам близки и роднини всяка седмица. От както се роди малкият вече 8 месеца, се редуват да ни идват на гости лели, майки и бащи, баби и дядовци, племенници, някой друг братовчед и разбира се с преспиване, а някой дори и за повечко поостават. Понякога се случва де се засекът повече хора и проблема със спането го решаваме някак, но в къщи настава страшна лудница. Незная как да се справя със ситуацията, пробвахме да отрагаме някой гости, но разбира се човека като е планувал че ще дойде да ни види и си идва, ако не тази то другата седмица. Не ме разбирайте погрешно, обичам да се виждам с хора, но ми идва вече в повече особенно това че не мога да обърна достатъчно внимание на бебчо и постоянно някой го дундурка, целува, мачка. Лошо няма, но някой дори не се съобразяват дали са болни или не, а на племенниците постоянно им правя забележки да си мият ръцета като ходят до тоалетна или идват от вън, на което малкият ме пита - защо. Лошото е че и последните 3 месеца сме болни поне за по 10 тина дни в месеца с малкия, аз пия антибиотици и водя борба за капване на капки в бебешкото носле, не спя по цели нощи, а и кърмя, да не кажа че вече се мъча да кърмя, защото кърмата ми почти спря. Иска ми се да ограничим контактите с хората, но не става. Отделно е и ъкълите който дава почти всеки, а тези на свекървата едва ги изтрайвам. Имам още много да пиша по въпроса, но поне пред вас да си излея насъбралото ми се напрежение. Все по често съм нервна и плача, с мъжа ми също се поскарваме сериозна и това се отразява и на детето. Вие имали ли сте такива терзания и как сте се справяли? Благодаря ви че ви има 
