На 18.10.2007г. отидох на консултация която дори не ми беше определена- защото лекарката забрави да ми каже кога да отида.Отидох и след всечки там мерения дойде ред на тоновете, обаче не се чу нищо (само да вметна че не лекарката ги прави консултациите а акушерката и) и след като не можа да ги намери ме прати "Да се поразходя малко, че сигурно се е завъртяло- и да отида на другия ден.Аз си помислих че всичко е наред просто на нея не и се занимава в момента да слуша толкова време тоновете.Отидох си и излезнах с приятели да се разходим в парка.На другия ден пак отидох и пак не ги чу!!!Вместо да ме хване под ръчичка и да ме заведе на ехограф тя извика лекарката и и каза че не чува тонове, да пробва тя.А наща лекарка се сопна на акушерката че се втелясва и си влезна в кабинета.От там чак акушерката ми каза АКО ИСКАМ да отида на видеозон.Аз съответно веднага звъннах на мъжа ми да дойде и да вземе пари за да отидем на видеозон (казвам отидем защото се намира в друг кабинет), той дойде и аз извиках лекарката да отидем да видим бебето.Отидохме и видеозона потвърди страховете ни- "НЯМАШЕ ГО" СЪРЧИЦЕТО.Веднага ми написа бележка за болницата и отидохме с надеждата че на доплер ще се види че всичко е наред.Отидохме в 2 Градска и там потвърдиха че бебчо е мъртво Веднага ме приеха и ми сложиха система.Лошото беше че бебето беше чисто седалище а няма как да се направи секцио защото може да ме отрови.Раждам за първи път седалищно голямо бебе.Беше 3,300кг. момиченце.Не мога да ви опиша колко много страдам най вече защото го видях и беше толкова хубава... Оказа се оплитане в пъпната връв.Още не мога да си го обясня как ми се случи такова нещастие...Бременността ми беше като по книга не съм имала нито един проблем.
Решихме с мъжа ми че ще си имаме друго бебче и че само така ще можем да преодолеем мъката си.Въпро са ми е кога най рано мога пак да забременея?