Размисли без страсти

  • 1 679
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 9 990
"Той и моят бивш имаше всички данни и беше мъж-мечта за мен като се запознахме и почти шест години след това, но после какво се прецака...Чудя се все още, аз ли съм го идеализирала /защото след развода ни сума народ каза, че още отначало разбрали, че не е за мен/ или наистина е възможно така генерално да се е променил  "

Подтикната от ей тези редове.
Да помислим.Въпреки, че разведена все още не съм и нали не спадам към "оная" група.Към мацките с повечко брачен стаж преди раздялата.Нищили сме за вината.Нищили сме за границите.Но в един момент, след случката се оказва, че много хора около нас всъщност са видели нещата много по-рано.Така ли е наистина?Връщайки се назад-виждате ли и вие така нещата, както те са ги виждали?

# 1
  • Мнения: X
Ами всъщност не точно.
Те - околните - дори не са го познавали достатъчно добре, че да знаят.
Нито са знаели това , което е между нас и което ни прави двойка.
Аз между другото на околните не разчитам за мнение за близките ми. Примерно мойта скъпа любима Ани повечето ми други приятелки не харесват, а аз я обожавам. Така че....  newsm78

# 2
  • Мнения: 9 990
Точно...много често съм се усещала, че си Го защитавам.За странни според някои неща...
Но и реплики от сорта-вие не изглеждахте влюбени както нас, личеше си, че не е наред нещо-това от близки хора и то за период, в който проблеми не сме имали.Или поне аз съм си мислела, че нямаме... newsm78

# 3
  • Мнения: 236
 Hug Пенелопа, благодаря за темата


Така като се замисля и аз за доста неща съм го защитавала, но то нали идеални хора няма...мислех си аз

# 4
  • Мнения: 2 327
Чисто статистически до сега не съм имала гадже и поне 2-3 ма да не ми кажат, че не е за мен...
Тъй че не знам какво виждат другите, но всеки си гледа от неговата камбанария.
Примерно имам познати, които постоянно се карат. Аз не бих издържала и според мен не са един за друг. Ама те така с поддържат страстта хората.

# 5
  • Мнения: 9 990
Не, не на момента да ти казват, че не сте един за друг.
А след време, когато сте се разделили.И като се обърнеш назад-виждаш ли това, което те са видели, или заради други неща си се разделила с този човек?
За нас много хора казваха, че си пасваме.После се обърнаха на 180градуса нещата.Не говоря за махленско месене тип-той не е за теб, защото е сприхав примерно.На мен са ми се чудели как успявам да лавирам в сприхавостта му навремето, но не и да ми казват, че не е за мен, че не си пасваме.В един момент обаче са се появили други сигнали явно за околните.Наблюдавали са явно поведение спрямо мен, де да знам... Thinking

# 6
  • Мнения: 515
Много неща проумях едва след раздялата ,много книги изчетох и натрупах много мъдрост преди да реша ,че на истина този мъж не е бил моя "похлупак".Сляпо съм била влубена и сляпо съм обичала.Няма да се впускам в подробности,защото подозирам ,че чете тук ,а не искам повече проблеми с него.Разбрах ,че всичко идва от  седемте първи години на човек ,че е не е важно дали си расъл с 1 или2 родителя ,а е важно каква е била обичта към теб.До каква степен си оставян сам и до каква са споделяни детските ти проблеми.Разбрах ,че в моето семейство само с мама е имало много повече отколкото в неговото"задружно семейство",в което никой ,никога не се е интересувалот другия.
Много хора след раздялата ми казаха ,че не  е бил за мен,че е саможив,че е кареерист и егоист,че има комплекси за малоценност,не съм обръщата внимание на това,обичах го такъв какъвто беше.Сега 3 години след раздялата немога да си обесня само едно негово качество:как можа от мъжкаря който беше да се превърне в такава...........,как може човек да не иска да види децата си.
Ей такива са моите размисли и страсти!!!!!!!!

# 7
  • Мнения: 9 990
Разбрах ,че всичко идва от  седемте първи години на човек ,че е не е важно дали си расъл с 1 или2 родителя ,а е важно каква е била обичта към теб.До каква степен си оставян сам и до каква са споделяни детските ти проблеми.Разбрах ,че в моето семейство само с мама е имало много повече отколкото в неговото"задружно семейство",в което никой ,никога не се е интересувалот другия.
Много хора след раздялата ми казаха ,че не  е бил за мен,че е саможив,че е кареерист и егоист,че има комплекси за малоценност,не съм обръщата внимание на това,обичах го такъв какъвто беше.......

Това тук се припокрива и с моите наблюдения.С тази разлика, че не това за мен е причината за разрива, приемала съм го така , че и до ден днешен.Не оправдавам повечето му постъпки в някои ситуации, но това не е била причина за  случващото се.

# 8
  • Мнения: 911
 Confused

съвсем по темата - вчера точно споделих с една приятелка, че беше единствената - ама само тя и никой друг! - която цели осем години не спря да бълва змии и гущери по човека, с когото си отрових студентските години, че и още няколко след това  #Crazy
защо протаках толкова много? - щото бях млада и наивна и защото глупаво вярвах, че той ще се промени (нещо, в което жените по дефолт си вярваме  Sunglasses и това е една от капиталните ни заблуди!)

и през всичките тези години всичките ми други приятели (и родителите ми) не се обърнаха да кажат една лоша дума; може би защото са били тактични, деликатни, знам ли? защото са мислели, че не е правилно да се месят, че не им е работа какво и как преживяваме ние двамата.

но когато се разделихме - нямаше много покрусени, ами...дори ме поздравяваха - значи  newsm78 наясно са били? аз прозрях много неща много по-късно.

както pro77 много вярно пише, че всичко идва от  седемте първи години на човек ,че е не е важно дали си расъл с 1 или2 родителя ,а е важно каква е била обичта към теб и т.н. Но такива едни мъдрости на младини...трудно излизат на преден план. Тогава си доказвахме колко обичаме, колко прощаваме, колко сме търпеливи - глупости! И много изгубено време!  Close в абсолютно напразните усилия на любовта  Mr. Green

# 9
  • София-Велинград
  • Мнения: 1 310
Ами аз какво да ви кажа-за първият ми мъж нямаше подобни реплики,всички мой роднини го харесваха много,но......аз винаги съм държала близките ми далеч от личният ми живот(приятелите ми ме познават повече от тях).Само най-близката ми приятелка сподели ,че сме много различни .....
За вторият майка ми имаше резерви относно него(не го сподели тогава)каза го след като се разделихме,приятелите ми пък точно обратното смятаха ,че сме хубава двойка и се разбираме добре.Знае ли човек,ирония на съдбата може би Thinking

# 10
  • София
  • Мнения: 1 748
Confused

съвсем по темата - вчера точно споделих с една приятелка, че беше единствената - ама само тя и никой друг! - която цели осем години не спря да бълва змии и гущери по човека, с когото си отрових студентските години, че и още няколко след това  #Crazy

Аз може ли да се изкажа, като от позицията на подобна приятелка. Моята най-добра се знае с бащата на детето си от ученическите години, т.е. има-няма близо 15 години. Е, аз отначалото не го харесвах. Не става въпрос за някаква изначална антипатия,а конкретни неща, за които го смятах за немокает и мульо. От тия дет' се движат по най-малкото съпротивление и никога за нищо не поемат отговорност. Не съм й натяквала, но си знаехме, че ич го недолюбвам. Оказа се, че всъщност е по-лош отколкото съм го мислела, но това вече е без значение.

Приятелката ми като студентка за година-две се раздели с него и после за мой ужас пак се събраха. Много ми бе мъчно, защото вътрешно знаех, че няма да е щастлива и ще си "загуби" младостта с въпросния егоист.

Няма да изреждам в детайли какво й причини, само ще кажа, че като нас си гледа детето сама и вече не ще да го види.
В никакъв случай не е глупава или наивна. Но явно като много от нас е вярвала, че ще се промени. На едни им трябва година-две, на други 15 да стигнат до един и същи извод. И все по-често си мисля, че явно това е нормално. И съвсем не значи, че едните са заблудени или загубени. По-добре късно, отколкото никога в крайна сметка.

Но безспорно само двамата в една връзка знаят какъв е другият или поне какво е да се живее с него, а явно е нормално "страничните" да виждат неща, останали невидими за главните двама в едно семейство.

Хммммм, ся се сещам, че дори роднините ни смятаха баща ми за образцов родител и съпруг и май само мама и аз го знаехме що з акошмар е да съжителстваш с него...  newsm78

# 11
  • Мнения: 911
Хммммм, ся се сещам, че дори роднините ни смятаха баща ми за образцов родител и съпруг и май само мама и аз го знаехме що за кошмар е да съжителстваш с него...  newsm78

това е много тъжно, но пък на никакви роднини не е работа да се месят в едно семейство, дори и да се досещат, че може би компромисите, които се правят в него, за да е "образцово", за ужасни.

тъпото е, че по време на моите "изгубени години" веднъж една асистентка в университета влетя на едно семинарно упражнение и на всички в стаята заяви, че никога не бива да поддържаме безкрайно една дълга безперспективна връзка - и тука ние всички намахани и наконтени студентки се оцъклихме и я сметнахме за поредната кукувица, пък то  newsm78 колко мъдрост имало в тез слова!

Признавам си - и това е може би най-големият ми грях, който си плащам и до днес - че веднъж баща ми ме попита "ти какво мислиш да правите с това момче?", а аз мнооооо отворена му отговорих "аз деца от него няма да раждам!" (ма, колко съм била велика само  #2gunfire - по мене си); и тогава той ме запита: "а защо му губиш времето тогава?"

на тоя въпрос не помня да съм отговаряла. а той сигурно ме е питал аз защо си губя времето  newsm78

# 12
  • София
  • Мнения: 1 748
Траянчик, т'ва за "водата до колене" на младини е неизбежно. Няма как тогава да сме знаели и гледаме на света с настоящите си "мъдри" очи. Може би, младежкият наивитет допринася да вярваме, че всичко,което фърчи се яде, и че обичаме ли някого, значи всичко ще се оправи с времето. Или да не виждаме какъв е човекът до нас, или да не го виждаме с очите на околните...

# 13
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
имах връзка от десети клас - 5г
разделихме се защото се променихме и се оказа, че не вървим в една и съща посока
децата ни нали се развиват и променят? ами защо един човек след 5г да не е различен и променен...ами нормално еда се е променил
хубаво ако след промените се гледа в една и съща посока, лошо ако живота така врътне двама души, че всеки се променя сам за себе си
за мен тайната е в това - дали семейството е някак...кака да го кажа - дали се влияе от дадени неща едновременно и двамата или всеки върви по своя път, който е общ ама не съвсем
не знам дали обясних правилно, но аз така мисля
за нас с мъжа ми се оказа положително да сме подложени на едни и същи пробелми - насочихме се в една и съща посока...до кога - не знам, но това е което ни сплоти и направи семейство - взаимните грижи и пробелми които ни моделират и промченят всеки ден
но тъй като за сега ги носим заедно и няма строго разделение - това ни сплотява...виж когато и аз тръгна на работа и вески поеме повечето време в своя свят, и когато децата поотраснат и проблемите станат по-малко физически и повече психически и всеки си ги преживява сам...тогава вече не знам...ще видим какво ще става


ами това е Пенелопа - твърдо не вярвам в това, че някой реално може да предвиди дали двама си пасват или не - щото живота веднага ще му покаже че винаги може да сбърка
но! иема още нещо и то е "влюбване" а аз му викам хормони и просто тръпка - тя когато е твърде голяма често служи като буфер за негативните черти на човека към който чувстваме тази тръпка...и тогава се заслепяваме и допускаме грешки, котио наистина околните могат дза забележат

# 14
  • Мнения: 9 990
Хормоните са ми ясни, но аз говоря за дългите връзки.
Промените също са ми ясни.Аз съм от хората, за които е важно следното-приеми ги такива, каквито са-т.е.-аз не искам и не очаквам от никой да се променя заради мене, заради мои някакви очаквания.
Не говоря за онази жлюбена заблуденост на първата година.И аз имам приятелка, която не харесваше мъжа ми.Дълго, ама много дълго.Е, дойде един ден, в който тя ми каза-търпението ти в тази връзка те възнагради-той е станал яовека, който заслужаваш, не, че аз съм го променила, не-просто израстна.И точно в този момент, когато този мъж изглеждаше стабилен, отдаден, та-случи се , че се извъртя.Така че-то и това лъже явно.

Общи условия

Активация на акаунт