Какво правите за да регилигиозното възпитание на децата ви?Или въобще правите ли нещо за това и откога? Аз си признавам, че не правя много - имаме една икона на Иван Рилски,Библия, детски молитвеник и съм обяснила на дъщерята за дядо Боже и колко е добър. Имаме и кандило и на празници го запалваме. Ходим на църква, когато можем - тоест един път в месеца например. Вечер, преди лягане се опитваме двете да благодарим на дядо Боже за това, че сме били добри и че ще слушаме на другия ден. И това е...не правя нищо повече - не я карам да се моли преди ядене или нещо повече...Наскоро бяхме в Турция и там ми направи впечатление, че децата са много послушни - като седнат да ядят се молят малко, а после не стават от масата и не крещят като моето например. При вас как е?
- Публикувана: 26 окт. 2007, 13:02 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2007, 14:04 ч.
относно религиозното възпитание на децата
Наскоро бяхме в Турция и там ми направи впечатление, че децата са много послушни - като седнат да ядят се молят малко, а после не стават от масата и не крещят като моето например.
Съмнявам се, че поведението им се дължи на молитвата. Моето дете също не е ставало от масата и не е крещяло, без да имаме обичая да се молим преди хранене.
За религиозното му възпитание нищо не правя. По принцип съм с много особено мнение относно религиите.
Виж, вярата е нещо съвсем различно. Говорим си понякога на тази тема.
Поведението по време на хранене не знам дали има директна връзка с молитвата преди това. Уча децата си, че храната е дар, който трябва да ценим и който не е предназначен за игра и пилеене. В тази връзка, предпочитам да досипвам храна в чиниите, вместо да изхвърлям недоядена такава.
За религиозното възпитание: насърчавам децата си да вярват в това, в което вярвам аз. Баща им прави същото. В неделя сутрин обикновено сме на църква, където децата имат неделно училище според възрастта си, понякога по-големите присъстват на богослужението заедно с възрастните. С молитвата преди хранене благодарим, че и този път получаваме храна и грижа - не е задължително това да става на глас, когато сме на публични места.
Не съм започнала религиозното възпитание в определен момент от живота на децата си, просто живея по начин, който намирам за добър и се старая да съм добър пример за подражание. Отговарям на въпросите според убежденията си.
А защо говориш за "дядо Боже"?
За религиозното възпитание: насърчавам децата си да вярват в това, в което вярвам аз. Баща им прави същото. В неделя сутрин обикновено сме на църква, където децата имат неделно училище според възрастта си, понякога по-големите присъстват на богослужението заедно с възрастните. С молитвата преди хранене благодарим, че и този път получаваме храна и грижа - не е задължително това да става на глас, когато сме на публични места.
Не съм започнала религиозното възпитание в определен момент от живота на децата си, просто живея по начин, който намирам за добър и се старая да съм добър пример за подражание. Отговарям на въпросите според убежденията си.
А защо говориш за "дядо Боже"?
А защо говориш за "дядо Боже"?
засега свещите са само за рожден ден и за духане 
нищо особено не правя за религиозното възпитание. смятам, че децата трябва да се възпитават в духовни ценности, които са общочовешки и са присъщи на всички религии - любов, уважение, благодарност, милосърдие....
не и говоря за дядо Боже, защото не искам да си го представя като някой човек /дядо, чичо, няма значение/, който стои там горе, наблюдава, пази, наказва и дава напътствия...за мен тази представа е опростенческа и невярна...а представата, която важи за мен, е твърде сложна и абстрактна за нейната главица...има си време за всичко.
не и говоря за дядо Боже, защото не искам да си го представя като някой човек /дядо, чичо, няма значение/, който стои там горе, наблюдава, пази, наказва и дава напътствия...за мен тази представа е опростенческа и невярна...а представата, която важи за мен, е твърде сложна и абстрактна за нейната главица...има си време за всичко.
Аз нищо не правя, но не и не съм вярваща. Ако попита нещо за религиите или празниците, обяснявам, но като информация за обща култура.
Същото и при нас. Разказвам коледните и великденските истории като легенда - нещо, което не се е случвало, но звучи красиво и трябва да се поддържа заради родовите и семейните традиции. По същия начин знае и за лазаруването, кукерите, баба Марта и прочие "езически" обичаи.
И аз имам две икони вкъщи, които разглеждам като произведение на изкуството и мил спомен ... в църкви винаги влизаме, малкия много го влекат, харесва камбаните... аз архитектурата и иконописта...да се кръстя не мога, все забравям правилния ред....скоро съм решила да го заведа в Синагогата, много е красива....целият купол е обсипан със звезди, и е оцветен в синьо , като небето... има красиви седемсвещници ... а баща му ще накарам да го заведе в Джамията, ако пускат "неверници"
Аз лично много уважавам разните религиозни течения, влечения, вярвания ... но не мога да му повлияя
Аз лично много уважавам разните религиозни течения, влечения, вярвания ... но не мога да му повлияя
Разказала съм му за всички религии и на него най-много му допадна идеята за прераждането.Опитвам се да го възпитавам в общочовешките ценности,а не в сляпо подчинение на някакъв бог.В нашето семейство не сме религиозни.За история на религията съм,но против от 1кл. да имат часове по религия.
като бяха малки и питаха от къде се е взел първия човек им разказах за всички известни ми мнения за появата на света, земята и живота на нея и им казах аз какво приемам за вярно. в последствие им разрешавам да ходят на църква и църковни мероприятия с приятели, за да знаят за какво става дума и да не решат един ден, че е чудо невероятно, но същевременно гледам с тях всички антирелигиозни филми, които ми попаднат и ги обсъждаме подробно. подтиквам ги да повдигат всички въпроси, които им хрумнат по темата и да споделят мнението си и съм много доволна от чудесните въпроси, които задават и здравия им поглед върху нещата. имаме една икона в къщи, рисувана и подарена ни за сватбата от кумата ни, която е реставратор и иконописец, децата я приемат като картина.
Какво правите за да регилигиозното възпитание на децата ви?Или въобще правите ли нещо за това и откога?
.........
При вас как е?
.........
При вас как е?
Религиозни празници у дома няма, освен Великден, който съм приела като българска традиция.
Искам децата ми да са добри и разумни, не заради някой дядо, а заради тях самите.
И дума не проронвам за "дядо Боже".Много глупаво ми звучи и ще ми е неловко да говоря по този начин.Аз по принцип ставам подозрителна към хора,които постоянно говорят за религия,божи заповеди и прочие.Като се има предвид,че някои хора станаха супер набожни от има няма 16-17 години,предпочитам да не бъркам мозъците на децата си с подобно лицемерие.Достатъчно е от позицията на собственият морал да предадеш на децата си няколко ценни съвета.Единственото по абсурдно като обяснение от моя страна беше,че дядо им е на небето,като звездичките.Но може би аз самата искам да вярвам,че е така.