Деца с малка възрастова разлика

  • 2 902
  • 22
  •   1
Отговори
  • Мнения: 289
Здравейте мами,
Аз имам малка дъщеричка,но с таткото искаме второ бебе. HugВъпреки това много ме е страх и имам хиляди въпросителни.Дали Йоана ще е достатъчно разбираща,послушна когато се роди бебето,ако то стане сега.Дали вече ще спи спокойно като голямо детенце,дали ще ме "слуша"когато излизаме на разходки и т.н?В една стая ли спят двете деца?Доколко са "големи" двегодишните деца и наистина ли е някакъв кошмар да имаш деца с малка разлика? ooooh!Моля да ми пишат майки,които са минали по този път.Какви радости и тревоги,какви позитиви и негативи крие той.
Иначе не мога да кажа,че финансово сме добре.Живеем при майка ми и баба ми.Апартамента не е малък,но някак не е пригоден за две деца.Страх ме е и от евентуалното неодобрение на близките ми,тъй като според тях би било неразумно при такова състояние да имаме второ дете.Предварително благодаря на отзовалите се Hug

# 1
  • София
  • Мнения: 888
Нашата разлика е две години. Какво да ти кажа - нито ще те слуша повече, нито ще порастне по бързо. Колкото и да обяснявам,че то е бебе от време на време дъщеря ми го удря или му  издърпва играчките от ръцете, защото са били нейни.Като излезем навън тя си  прави своето - тича, не слуша много....иска си внимание  доста...въобще не се "съобразява" с това,че има по -малък човек от нея и вниманието не може да бъде насочено само към нея.Но...от друга страна пък се радвам, че имат такава разлика - почти на един и същ акъл са, играят си,може да си носят дрехите, не съм забравила какво е да гледаш бебе,а и като ме запрегръщат и дваматааа и като ми заподскачат на главатааааа......решението си е изцяло ваше...все се намира начин да се справи човек GrinningОтносно финансовата част - да разходите са двойни, ама си заслужава...

# 2
  • Мнения: 24 467
Виж в темата за породените деца, за да ти стане по- ясно какви са проблемите. Аз лично не бих се решила на малка възрастова разлика, но все пак става въпрос за лично решение.
В същност майките, които имаме по две деца, сме щастливи не поради факта, че те са с определена възрастова разлика, а че децата са две и че си ги обичат. Това важи сигурно и за по- големия брой хлапета въобще. Нещастни сме наистина, когато има много проблеми около тях, но всеки си взема решение, след проучване на ситуацията и собствените си желания и възможности, какво решение да вземе.

Последна редакция: пт, 26 окт 2007, 13:52 от Judy

# 3
  • Мнения: 398
Здравей cveta80 !  bouquet
Аз съм мама на дъщеричка на 4г. и син на 2г.Като се роди синът ми в началото ми идваше всичко много "нанагорно",в смисъл такъв къпане,хранене,готвене,внимание за каката и още куп домакинска работа.Да отбележа само,че аз и мъжът ми сами си гледаме децата.Бабите ни живеят отделно и са все още работещи/дай боже да са на работа/.Майка ми и съпругът ми за по две седмици си бяха взели отпуски да ми помагат в началото.И така след един месец от раждането на малкия, останах сама с двете деца.Гордея се с моята дъщеря,която израстна много бързо покрай грижите за братчето`и.Научи се на две години сама да се изпишва  и да си вдига гащите,докато аз имах грижи по малкия-хранене,миене и т.н.Хранеше се сама.Ако я помолех нещо да ми донесе от другата стая го правеше и така.
За разходката я возех на количката отгоре,когато не искаше да върви или я носех и бутах с една ръка.Голям тормоз си беше това за мен.Лудницата в къщи започна тя като стана на 2г и половина,а синът на половина.Безсънни нощи,писъци,крясъци.....и до сега са така.Играят заедно/ама за кратко/,карат се , щипят се,малкият я хапе и скуби,тя го обижда и плюе/по някога/.С две думи веселба голяма.
Стана много дълго,за което ме извинете.И накрая да кажа само:щастлива съм,че децата ми са с малка разлика,независимо от трудностите и моментите в които съм била пред нервен срив.

# 4
  • София
  • Мнения: 163
Ако ти самата се чувстваш вече готова да имаш още едно детенце, какво по-хубаво от това?! Все пак това го решавате вие със съпруга ти и не би трябвало роднините ти да се месят в това решение. Аз като майка на близнаци, ще ти споделя, че  да имаш деца на една възраст, или с малка разлика,  не е чак кошмар. Аз си гледам сама децата, таткото работи до късно, свекър ми и свекърва ми помагат, когато могат, но основно всичко върша сама. И се справям успешно  Grinning.  И се гордея с това ! Успех  bouquet

# 5
  • Мнения: 592
Нашата разлика е две години. Какво да ти кажа - нито ще те слуша повече, нито ще порастне по бързо. Колкото и да обяснявам,че то е бебе от време на време дъщеря ми го удря или му  издърпва играчките от ръцете, защото са били нейни.Като излезем навън тя си  прави своето - тича, не слуша много....иска си внимание  доста...въобще не се "съобразява" с това,че има по -малък човек от нея и вниманието не може да бъде насочено само към нея.Но...от друга страна пък се радвам, че имат такава разлика - почти на един и същ акъл са, играят си,може да си носят дрехите, не съм забравила какво е да гледаш бебе,а и като ме запрегръщат и дваматааа и като ми заподскачат на главатааааа......решението си е изцяло ваше...все се намира начин да се справи човек GrinningОтносно финансовата част - да разходите са двойни, ама си заслужава...
Да,много добре казано.Нашата разлика е 2г.9 месеца и ситуацията е същата

# 6
  • Мнения: 262
Имам дъщеричка на 1г и 11 месеца и син на 1 месец. Голям купон е. Плачат двамата едновременно, но за спане - винаги се редуват, така че да има винаги един буден. Но пак бих направила същия избор. За помощта - имам, но предпочитам сама да се оправям. Свиква се. Докато нагодим режимите ще бъде малко трудно, но ще се оправим.

# 7
  • София
  • Мнения: 4 397
Разликата на децата ми е 3,8г. и да ти кажа горе долу е добре, баткото е по самостоятелен може да се облича, храни и други неща. Докато при 2- 2,5г. ми се струва, че още ще са си две бебета. Не знам какво да ти кажа, аз не бих се навила на по малка разлика от 3-4г. и то в момента го осъзнавам какво е да е 2г. и какво 4г. разлика.

# 8
  • Мнения: 129
И аз съм си задавала много от тези въпроси, с тази разлика, че втората бременност при нас вече от 6 месеца насам е факт. При нас разликата ще бъде 2 г. и 3-4 месеца. Но да ти кажа основната ми грижа в момента е съчетаването на грижите за бъдещия батко и бременността. Тревогите какво ще става после са отишли на заден план. Като се има впредвид, че го гледаме сами, не ми е много лесно. Гледам да се пазя, но физическите усилия сега са доста повече отколкото при първата бременност, също и поводите да губя спокойствие и търпение Sad Първия път бях доста по-спокойна.
Но пък радостта от предстоящото събитие, както и огромната подкрепа от страна на таткото много ми помагат Simple Smile

# 9
  • Мнения: 1 440
Разликата между двете ми слънчица е 1 година и 10 месеца.Какво да ти кажа,голям купон е!Ако все пак се решите,но и двамата,пригответе се да гледате две бебета.Ужасно трудно е!Но пък е весело!

# 10
  • Мнения: 516
 Моите са с 2г. и 8 мес. разлика и на моменти не се издържа. Трудното е докато кърмиш нощем,никога не си си доспал. Но откакто Йоанка (1г. и 4 мес.) проходи е голям купон, ходи и разхвърля , а батко и прибира след нея! Сигурно вече не съм с всичкия си, но бих родила още едно!

# 11
  • София
  • Мнения: 2 967
И аз искам децата ми да бъдат с малка разлика, но май ме е страх Simple Smile Ще следя темата Simple Smile Simple Smile Simple Smile

# 12
  • под жаркото слънце
  • Мнения: 2 565
Моите бебета ще имат две години и месец разлика  Peace
Настроила съм се за голяма веселба  Laughing
Сама си гледам децата, баби - далече, тати - работохолик.

# 13
  • по света
  • Мнения: 1 587
И аз се реших на малка разлика,но смятам че е по-добре за децата.Незнам какво ще е,приготвила съм се за купон още повече че сами си гледаме.

# 14
  • Мнения: 337
Здравей cveta80. Когато забременях с втория ми син големият беше на 1г и 3м. Исках и по-малка разликата, но не можа Laughing. Разликата между двамата е 2г и 9 дена (не можах да мина с една пита). Значи за мен баткото изведнъж стана голям. Той самия се почувства голям - вече батко. От време на време имам проблеми - със собствеността на играчките или баткото се прави на бебе, но общо взето си е хубаво.
 Децата си ги гледаме двамата с мъжа ми. Бабите са мераклийки, но ние искаме сами да си ги гледаме и възпитаме. Големият ходи на градина - често се разболява, с него и малкия.
За мен малката разлика е по-добрия вариант - при положение, че сте решили да имате второ дете. Успех!  newsm10

Общи условия

Активация на акаунт