Това, че нещо ти звучи несериозно, не го прави такова, както и не променя факта, че всичко е относително, дори и логичното обяснение.
И по-горе го написах, невъзможността да се възприемат и разберат чуждите решения не ги прави автоматично неправилни, просто те си остават чужди решения, които не могат да се разберат.
И в моя случай, е решение, което не намирам за нужно да мотивирам пред целия свят или до обосновавам до гроб.
Да и е първопричина за щастието ми.
Твърденията ти биха били на място, ако някъде лично аз по темата съм писала против подобни решения. Тъй като не съм обсъждала плюсовете и минусите на брачното и безбрачното съжителство този ти постинг вероятно би следвало да не бъде адресиран до мен. Ако желаеш да ми отговориш лично би било добре да прочетеш всичко, което съм писала по темата . По решението си относно мотивите да сключа брак не съм писала, нито съм сравнявала живота след това с живота в конкубинат. Участието ми бе свързано основно с обсъждането на брачната церемония и по- скоро с личния момент на тържеството и отпразнуването на връзката. Другото, след това, е лично и безсмислено да обсъждам в кащкъвто и да било форум.
Ако организираш празник това би създало радост. Ако не организираш нищо това не би създало нито повод за радост, нито повод за печал.
Другото, с което бях съгласна от написаното от участник по темата бе, че подобни теми повдигат обикновено неомъжените, тъй като лично аз не съм срещала омъжена жена, която да се пита дали е добре да живее в брак или без. Ако нещо в брака й не върви въпросът ще бъде по- скоро "Не сбърках ли с този човек?", какъвто въпрос би си задала и неомъжената жена, която просто си съжителства с някого.