Когато принципно се разминавате

  • 3 364
  • 40
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 070
Тъпо заглавие измислих, но нямам много време. Ако темата е по-скоро за ДиС преместете я. Пускам я тук, защото тук са ми близки хората и ми е интересно тяхното мнение.
Да подчертая, че не говоря за личен опит, а по-скоро за наблюдения от околни връзки или от неща, споменати из форума.

Говоря за следното: Как се чувствате, ако обичате един човек, създали сте семейство, но по много въпроси се разминавате. Да речем от рода на единият иска второ дете, другият не; единият е православен или там друга религия, силно вярващ и държащ на някакви ритуали, другият не; единият иска брак, но понеже знае, че другият не желае и си мълчи...А какво става, когато до детето всичко е ок между вас, но после се оказва, че имате принципни различия във възгледите си за възпитанието му. Или пък - вярвате, че е добре да се иде на семеен консултант, психолог, за вас това работи, но той или тя не иска и да чуе за подобно нещо, не вярва в полезността на подобни разголвания пред чужд човек и съответно не е мотивиран/а  да го направите.

Не искам да ръзсъждавате принципно сега и да ми кажете неща от сорта на - в една връзка се правят компромиси или когато толкова много се различават хората се разделят, нито да пишем върху това дали е по-добре хората да са различни или да си приличат. Предполагам и че много от вас ще кажат, че преди да имат сериозна връзка или дете хората вече достатъчно добре се познават и евентуално имат идея какви са възгледите на другия за възпитанието. И са наясно с различията си и се предполага да са се нагодили или направили необходимите компромиси.

По-скоро ще ми е интересно да споделите личен опит къде сте се разминавали идейно, идеологично, принципно, който както го нарече. И какво се случи в последствие, как повлия това на връзката ви... Ей такива, малко повече споделено, не да разтягаме теории и локуми.

# 1
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Когато принципно се разминаваме, става на мойта  Laughing

Не, сериозно, гледаме да избягваме темите, в които сме на съвсем различни мнения. Когато няма как да ги избегнем, се караме. После се сдобряваме и тъй до другия път. До характери е, почти винаги единият се налага в някаква степен, ако никой не мирясва, хората се развеждат, струва ми се. Или живеят със "скучен секс и тиха злоба" (цитат - от Майка Зайка  Grinning )

# 2
  • Мнения: 4 300
Горе долу като Даф...
Но имам някои малки победи- накарах го да откаже цигарите например.
А и всъщност преди да реша да се омъжа за него хубаво обмислих нещата, не беше импулс, търсех човек със сходни намоите възгледи, образование, професия, обкръжение и прочие. Така че не се разминаваме в кой знае колко неща.
Разминаваме се главно около мързела и начина на постигане на целите- когато искам нещо съм целеустремена и бъхтя яко докато не го постигна. Мъжа ми го дава по лежерно, мотае се някак привидно, но може би някъде надълбоко в ума си обмисля нещата и накрая 1 минута преди крайния срок избухва с прозрение и постига голям успех. И понеже аз го гледам докато се мотае в началото Уеко се изнервям, казвам си ако бях аз да съм направила вече половината неща.
Ей за такива ми ти работи главно се разминаваме.
И за храната Mr. Green

# 3
  • Мнения: 2 070
Ето аз да кажем винаги съм твърдяла, че ще стоя далеч от полицаи, военни, пушачи./ За пушачите все още го твърдя, не бих живяла с такъв или бих направила вс възможно да го откажа/. Но веднъж позната ме запозна на кафе с нейн приятел, който се оказа от военна полиция /две в едно/, беше много много як пич и интилигентен. Та ей тия принципи може и да ги погази човек в даден момент, знам ли. Добре че не ми се налага засега да правя такива избори... Всъщност първото ми гадже пушеше, но много рядко, само с приятели. Но да живея с такъв човек - не.

# 4
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Не сме достатъчно различни, че да се налага да си изглаждаме кусурите. Имаме търкания тук-там, но нищо принципно. От толкова време сме заедно, че и принципите сме си ги формирали кажи-речи съвместно.

# 5
  • Мнения: 2 070
Имам приятелка, която много се разминава в динамиката с мъжа си, точно като Рокси. Много му се дразни понякога. Досадно е да си динамичен и до теб човека бавно да загрява...или да действа едва едва. Ама и в това се нагаждат хората.

# 6
  • Мнения: 516
ДеЩо, колкото и тривиално да ти звучи, компормисът му е майката. Балансираният компромис. Далеч съм от мисълта, че можеш да промениш един зрял човек по твой образ и подобие. Важното е да не забравяте, защо сте се събрали.

# 7
  • София
  • Мнения: 18 679
Божичко, Рокси, като ти четях постинга, все едно чета за моето собствено семейство. Даже децата ни са с почти едни и същи имена Mr. Green
Трябва да се видим някой път да ми обясниш само как точно направи номера с цигарите, защото аз там търпя поражение след поражение Sad

# 8
  • Мнения: 1 041
Ние се разминава в доста неща. От сравнително скоро сме заедно и все още се нагаждаме. В момента най- големите различия са по отношение на детето- какво трябва, кога трябва и как трябва  Rolling Eyes

# 9
  • Paradise
  • Мнения: 3 103
Гледаме да не се разминаваме много-много, защото нещата ще се усложнят.
Стараем се да гледаме двамата в една посока, а не да се вглеждаме толкова много един в друг. На това му мина времето. Свирено е, един вид.

# 10
  • Мнения: 2 792
  Никога не съм натоварвала живота си с принципни твърдения от рода: "Това не бих го допуснала...", "Това няма да го приема.....", най-малкото защото не очаквам  да си остана на стенд бай в развитието си и цял живот да съм на един акъл, човек се променя през целия си живот, все пак.
  Принципни различия имам с мъжа ми, винаги съм ги знаела и съм с него въпреки тях, което за мен означава, че съм ги приела и не мисля да ги променям. Обичам свободата, както моята, така и чуждата.Винаги ми е било неприятно ако някой се е опитвал да ме промени и никога не бих причинила нещо подобно, на някой, който обичам.

 п.п. Дещо темата е за ДиС и като стар потребител би трябвало да спазваш правилата, а не обратното.

# 11
  • Мнения: 7 107
Знам ли? Може би на такива различия се дължат разни кризи в брака.
Първо има нагаждане, отвоюване на лично пространство, тук-там компромиси. Има обща цел за устройване. Детето естествено /поне аз така го приемем/ е част от градивното начало.
Когато вече едрите цели са постигнати, на дневен ред изскачат дребните битовизми. Следват моментите, когато умората от ежедневието се натрупва. Тогава и дребните ръбчета се заострят. И следва втора серия. Ново начало. Преоткриването.
Всичко това при положение, че сме си кроили шапките един на друг преди да се ориентираме към съжителството.    

# 12
  • Мнения: 6 991
Йо, йо...Имайки предвид, че ние почти не се познавахме, когато се оженихме (макар да твърдяхме обратното) и за страшно много неща си приличахме или просто приехме нещо като част от другия, в последствие , когато сме се събирали с приятели и обсъждали теми, които иначе не засягаме помежду си, открих например, че той е ужасен расист. При което побеснях пред него (и пред приятелчето, с което бяхме, което отчитам като грешка..) и му заявих, че подобни простотии не искам да чувам в дома си, още по-малко пред детето, което някога ще имаме. И направо му заявих, че а каже нещо подобно пред бъдещото отроче, а съм хванала отрочето и багажа и при толерантната си майчица Grinning Мъжът ми се оцъкли, млъкна, въздъхна и каза "добре". Все пак аз в яслата съм расла с азиатчета, негърчета и куп други чужденчета. Студентски град възпитава толерантостта от ранна възраст Laughing
Другото, в което се разминаваме, е, че той обича да налага мнението си. Примерно - и двамата не вярваме в Бог, но докато за мен хората, които вярват, трябва да си бъдат оставени намира да си вярват в каквото искат, той се опитва да ги убеди, понякога доста агресивно, че не са прави. Много е дразнещо и за това много се караме. Ма консесус няма още.
Разминаваме се и със закъсненията. За мен е закъснение винаги, когато не съм пристигнала половин час по-рано от уговорката, а той винаги иска да ходим или точно или направоооо на косъм. Много ме дразни това, направо ми вкарва нерви Laughing Особено , ако ще гоним рейс... Rolling Eyes

# 13
  • Мнения: 49
Това е моята тема, защото точно в последната година все ми се струва, че се разминаваме във важни неща. Той трудно взима важни решения, отстрани изглежда, че не му се занимава, от което аз страшно се дразнех. А той просто затваря мислите си, заключва ги, държи ги само за себе си. Има своя криворазбрана теория, че ако непрекъснато споделя, ме натоварва. Да, ама аз се натоварвам много повече, ако не знам какво точно става в главата му. Обаче с времето разбрах, че вътре в себе си обмисля нещата, опитва се да ги разреши, но...по свой си начин. Сега му помагам, така отдалече, все едно между другото разговаряме за нещата, аз го питам как ги вижда, той се учи да говори за това. Да, да, учи се!  Аз  съм по-упорита от него, когато искам да достигна до нещо, но...повече мисля с емоции, не с разум. Тук той ми помага! Много! Влиза в ролята на разума, убеждава ме. С аргументи!
Но според мен и двамата израстнахме във връзката си, малко се познавахме, преди да се оженим, после минахме през много трудности и лишения. И някак си се опитваме взаимно да си казваме и показваме нещата, за които мислим, че се разминаваме. Все пак идваме от два свята, да, може и да са много близки като среда, култура, възпитание, но все пак са различни като светоусещания, възприятия. И понякога трябват мааалко усилия тия два свята да се доближат още повече! Hug

# 14
  • Мнения: 494
  Боже-е-е-е,това е и моята тема!Тъкмо щях да пиша нещо подобно Laughing...Само,че в ДиС.Все едно.
  По всички въпроси сме на различно мнение.Всяко нещо постигаме или със сточасови разговори,или със сръдни или със скандали.По цели нощи спорим за всяко нещо.За приоритети,за възпитанието на децата,за това какво и кога трябва да се купи,дали да сменим колата или града ,в който живеем,дали да сменим работата,кой,какво прави в къщи,достатъчно ли е и т.н.Безкрайни спорове...И това 10 години.Никога не го правим пред децата.Чакаме да си легнат или когато са при баба си.Обикновено аз не оставям нещата недообяснени и ги разнищвам,докато достигнем донякъде-до някакво решение...Много труд хвърлям,за да не заспиваме с някакво недоразумение или скарани(,което ни отнема от съня много често... Laughing) и моят съпруг направо "загива",като чуе "трябва да поговорим"-знае,че пак няма да се спи... Laughing
  Обичаме се,гордеем се един с друг,правим невероятен секс,обожаваме много неща по еднакъв начин(книги,музика и др.),много от интересите и вкусовете ни съвпадат,но...много трудно правим компромиси и смятаме себе си(винаги,ама абсолютно винаги Laughing)за прави.За него аз съм вечната загадка,а той за мен - най-голямото ми предизвикателство.Не става с нагаждане при нас,много рядко става и с компромис.Налага се да се убеждаваме в правотата си и който има по-добри аргументи-печели.Един път аз,друг път-той...Какво да се прави.Не е рецепта за успешен брак,знам,но някак ни се получават нещата. Laughing

Общи условия

Активация на акаунт