Незнам как ще се приеме това което ще напиша,но аз наистина имам проблем с тези хора.Започвам от там,че те се опитват да обсебят детето ми,учат го от ранна детска възраст да им казва мама и татко,което направо ме побърква.Много пъти сме говорили, карали и спорили за това,но ефект никакъв.Свекърва ми ми обяснява,че те двамата с моето дете имали еднаква аура и за това имат специални отношения.Настройва го срещу мен и докъто беше по-малък и се връзваше,но вече като че ли се усеща и ми споделя какви ги дрънкат за мене тези откачалки.Ще кажете сигурно - отдели детето от тези хора,това го знам и се опитвам,но съм зависима от тях,защото аз работя, бащата на детето ми пътува много и няма кой да го гледа.Направо незнам какво да правя,питам се неразбират ли тези хора,че по този начин вредят най-вече на детенцето,което уж ОБИЧАТ най-много.Има и още доста за писане,но все пак това не са мемоарите ми!
- Публикувана: 23 окт. 2007, 15:03 ч.
- Последно мнение: 28 окт. 2007, 18:16 ч.
Свекър и свекърва,като енергийни вампири
Какво мисли за това съпругът ти? Не е ли време да му споделиш /предполагам, че досега не си щом не го спомена/. И ако нещата наистина са толкова сериозни, направи всичко възможно максимално да ограничиш контактите между родителите му и детето. Може да е трудно, но начин винаги има. Постави си го за цел и действай. Ще намериш и други варианти дори и да не е веднага. 
Какво мисли за това съпругът ти? Не е ли време да му споделиш /предполагам, че досега не си щом не го спомена/. И ако нещата наистина са толкова сериозни, направи всичко възможно максимално да ограничиш контактите между родителите му и детето. Може да е трудно, но начин винаги има. Постави си го за цел и действай. Ще намериш и други варианти дори и да не е веднага.
Само вмъквам, че детето ми е на 9г. не е за градина или ясла.
Опитай се да ги отбягваш колкото се може по-често. Ако е добре на ясли и градини го пращай и те ще са по-надалече. Аз имам същия проблем, е не му говорят лошо, но пък като че ли ме игнорират и поставят моето мнение под съмнение пред него. Иначе детето си знае една майка и един татко, но всичко това ми скъсва нервите
Какво мисли за това съпругът ти? Не е ли време да му споделиш /предполагам, че досега не си щом не го спомена/. И ако нещата наистина са толкова сериозни, направи всичко възможно максимално да ограничиш контактите между родителите му и детето. Може да е трудно, но начин винаги има. Постави си го за цел и действай. Ще намериш и други варианти дори и да не е веднага.
Радвай се че няма да живеят колкото са живяли.
Приеми позицията на съпруга си. Мисли си за тях като за болни хора, за вдетинени и се дръж с тях като с деца. Съответно през едното ти влязло, през другото - излязло.
Ако имат ключ за у вас помоли съпругът си да смените бравата и не им давайте ключ колкото и да искат, така съответно когато не желаеш да ги виждаш може и да не отвориш вратата, просто ви няма, малко е гадничко, но си печелиш известно спокойствие.
Ако имат ключ за у вас помоли съпругът си да смените бравата и не им давайте ключ колкото и да искат, така съответно когато не желаеш да ги виждаш може и да не отвориш вратата, просто ви няма, малко е гадничко, но си печелиш известно спокойствие.
Ти си виновна. Защо им го даваш да го гледат? Знаеш ли колко майки гледат сами децата си? Аз съм една от тях. Не го давам на никой и така е много по-добре и за мен, и за мъжа ми, и за детето. Детето може да ги вижда, но не и да го гледат. Това не. При една строга организация на времето ще можеш да се справиш с всичко. Опитай!
Да ви кажа ходих и в" Закрила на детето",защото по едно време здраво бяха изплеснали тия хора.Там ми казаха,че това си име и го наричат "бабин глад",тъй като техните деца са пораснали и те са се вкопчили във внучето.За другото сте прави,че трябва да го отделя от тях,но той много ги обича и ще го приеме като наказание към него,а не като мярка срещу техните дивотии.
След 10 г. брак не знам какво ново очакваш, но за 9г. дете да казваш "няма кой да го гледа"... Изобщо не е оправдание. Просто искаш хем да ти е лесно, хем се оплакваш. Избор имаш, само от теб зависи. И мъжът ти е прав - не им обръщай внимание. Не ги виждай и толкоз. Аз реших, че става дума едва ли не за бебе и си викам "Горката, трябва да работи и няма кой да й помогне", а то...
За другото сте прави,че трябва да го отделя от тях,но той много ги обича и ще го приеме като наказание към него,а не като мярка срещу техните дивотии.
Flavia,неразбирам през тези девет години как са били отношенията баба-внуче,дядо-внуче,че чак сега го отчиташ,като проблем.Ревност ли проявяваш?Щом детето ги харесва не разбирам какъв е проблема. Майката е една,а какво ще кажат те е без значение.Предполагам,все пак,че имаш изграден авторитет пред детето.Не ми е ясно какво точно те притеснява.