Много ли са случаите,когато бащата се присеща?!!!

За съжаление нищо не може да се направи, но за щастие такива случаи са редки.
Няма какво да му мислиш предварително. Ако стане - тогава.

Странно...има много случаи , където БНД-то си тръгва преди раждането.Няма връзка с детето.Ето я моята версия-първото ми дете е чакано, желано, планувано.Бащата участваше активно в моя живот, бяхме семейство-простичко казано.С негативите и позитивите.Детето също стана част от това семейство.Нормално, идилия чак не, но нормално.Това дете стана част от живота на бащата.Та той има спомени с него, които няма как да изтрие с магическа пръчка.Второто дете-желано, чакано, планувано.Но тогава бащата абдикира от семейството-преди раждането точно.Резултат-бебето не бе посрещнато така, както първото.Личеше си.И уж го обича и уж го иска, но-някак не беше същото.И все пак-понеже бащата продължи, макар и като на хотел, да живее с нас,децата са около него, т.е.-той отчита присъствието им, въпреки, че пряко не е ангажиран с някакви дейности по тези деца, все пак са пред очите му.Та се присеща.Може и да се научи наистина един ден, дано...
Когато бащата не е учатсвал все пак във всичко това, не е яул бебешкия рев, не е усетил мириса на надрискан памперс, не е яул първи срички и не е подкрепял детето за първи крачки-той незнае какво е всъщност това нещо-бащинството.Или доброволно се е отказал от това, или обстоятелствата са били някакви там, все тая.И изведнъж-детето, малкото бебе е станало човек.Като всички останали-с него може да се разговаря на различни теми.Тогава, чисто физически например е по-лесно.
Толкова от мен ...но знам че не до физическите неща опира темата, а защо се сещат късно някои-ами-иди ги разбери кво им е било и е в главата.Най-лесно е да питаш, ама отговори никой не ще да дава ей така.

Да прав си,че не трябва да го мисля,но...си ме тормози,защото...както се намесиха и  се разделихме,така,ако пак се намесят...ще го потърси!!!Ето това ме дразни и знерва,че не мисли сам,а слуша  баща си!!!! И ако той реши БНД още довечера ще цуфне!Щом успя да му промие мозъка и да ни раздели,значи може и това...явно остава да се надявам,че...баща му няма да ме помисли за много щастлива и да реши да ми вгорчи живота!  
пенелопа,точно за това става въпрос,че когато минат по-трудните периоди и бебето вече е човече..се появяват и объркват целия свят на детенцето 
а права си и за това,че...е лесно да задам въпроса,но..е трудно да ми се отговори!Обаче реших да го задам,защото може да има майки ,който са го изживели или чиито познати са го изживели! благодаря,че все пак ми отговори     

Ами няма какво да направиш. Детето го има и това е. Бившия ти му е биологичен баша и това е.
Детето е връзка между вас двамата и това няма да се промени. Може да е по-слаба връзка или по-силна връзка, ама винаги ще я има.
Продължавай си живота и си решавай текущите  проблеми.

Благодаря ти Пантерчо  

 
може да си видяла, че моята история е почти като твоята, само дето съм вероятно десетина години по-голяма от теб.

единственото, което можем да направим е да се молим и свещи да палим...да не се сетят!

Никой не може да ти гарантира, че това няма да се случи. Колкото по остаряват, толкова е по-вероятно да се сетят (та при мен заплахата е по-надвиснала  ), но......пък може да е вярно и обратното - че ще изкуфеят съвсем и съвсем няма да се сетат, че са направили деца тук-там.

Хора всякакви, а с времето се променят, така че - никакви прогнози не могат да се правят.

Най-добре не се тормози излишно за нещо, което НЕ можем да променим или предотвратим. Млада си - дано срещнеш смислен мъж, който да стане и добър баща на детенцето ти. Ако реши да го осинови, тогава БНД ще е значително възпрепятстван да се меси. Това е единственото, което "можеш да направиш" 

Аз познавам само майки, чиито деца......не са потърсени от БНД-тата, така че - ИМА НАДЕЖДА! 

траянче,благодаря и на теб!Особенно с втория си пост..съвсем ме успокои 
не нзаех,че и твоята история е така,много жалкооо!!!!        мн силно и целувки за бебчо(ти имаше бебенце,нали?  )

пете, мисля, че няма за какво да се тревожиш.
детето си расте с тебе и се привързва към тебе. докато ти си свързана на 1000% с детето си още от както си го почувствала , на таткото му е нужно 24 часов режим на живеене с детето, зада се ВЪЗПИТА у него някаква привързаност и обич у детето. при мъжете е така, те не носят обичта към детето ей така. недай пък Боже да не носи и неговата фамилия, тогава съвсем не им придремва  тъй че, спокойно!и да се присети, какво? ще стои и ще го гледа като теле без да знае какво и как да направи , а детето ще се дърпа от него, щото ще му е непознат и оня ентусиаст набързо ще си подвие опашката. спокойно, не си сама, ваште са с тебе, така че- 

Съгласна съм.
Аз съм сигурна, че Вяра някой ден ще поиска да види баща си.
И съм сигурна, че тогава той ще съжалява.
Някога.

Ами и аз се страхувам от това.Мария е призната ,носи неговите имена.Той е от семейство с добри финансови възможности.Сега не се интересуват от нея,не я търсят,но знам ли когато отрасне дали няма да се присетят ,че там някъде в София имат внучка а той дъщеря???
Незнам тогава как ще постъпя ,не бих могла да кажа от сега. Знам само,че когато тя порасне и прояви ли желание да го види и да се запознае с тях,-аз ще и разреша и ще и позволя да отиде във Велинград .Каквото и да стане ,ако тя пожелае има право да познава баща си и неговите роднини,но само ако тя пойска.
Така мисля аз!!!!Незнам вие може и да мислите различно от мен

Ей този страх ме тормози и мен... Докато е трудно гледането на едно дете - никакви ги няма, после когато пораснат и са вече зрели хора, умират да се правят на бащи. Ако пък детето има успехи, чак се и хвалят, все едно имат заслуги...
А, че са ни оставили на улицата да се оправяме както можем, без една стотинка помощ, без психологическа подкрепа - минало свършено, нали!?!

Когато мина разводът ми, умирах от ужас как той ще дойде и ще вземе детето за един месец лятото и аз ще умра от мъка.. . Изобщо нямаше такъв филм!
Сега се страхувам да не нахлуе в живота му и просто да го обърка. Защото ОК - едно е един човек да разбере грешката си, да поиска прошка, да направи опит да се промени..
Съвсем друго е - здравей аз съм баща ти. Аз винаги много съм те обичал, ама тя майка ти такава, онакава. .. И после мак го отняма няколко години... Още повече ще шашне детето

Всъщност сега съм малко по-спокойна откакто научих, че бившия ми мъж пак играе ролята на татко Само горко на половинката му

е затова говоря и аз и се тръшкам откога!
и само се моля, ако ще се случва неизбежното, то да е най-рано когато детето е вече голям уравновесен човек, за да го понесе по-лесно.

пак ще спомена онази приятелка моя, която не познава баща си и никога не й е хрумвало да го търси (Сабинка!!!) Както Jaly какзва: щом той не потърсва детето, защо то трябва да се измъчва от това! И детето няма да го търси!
Така мисля да я възпитавам моята дъщеря - да не страда от това, а да приеме факта и толкоз. Ще има кой да я обича!!! А заради някакъв си там сперматозоид - защото друго не ми е "дал" за детето (ах! пардон! и прословутите две кила портокали  ), не смятам да съм до гроб благодарна  ! Даже съм намислила, ако изнаглее да ми напише втори смс (това след година-две, разбира се  ), да го помоля да ми фактурира там цената на сперматозоида - нали му набутах много аз ин-витро клиниката - и да сме си разчистили сметките.  пито - платено!