Здравейте и в тази седмица момичета 
Ново начало, продължение на вече започнатото и нови успехи. Животът продължава, с всичките си добри и не толкова добри страни. Но нека не забравяме целите си и най-вече причините, за да ги преследваме 
Гербът на Ордена на Рицарките на Бялото кантарче
, благодарение на Бет
"Имало едно време едни момичета. Живеели на различни места. Имали различни професии, различни интереси, различни съдби.
Но всички те, без да знаят една за друга, имали една и съща цел - да направят нещо за себе си. Да сложат край на омагьосания кръг, в който се въртят и който ги карал да се чувстват нещастни.
Искали да променят себе си. Не само външността си, но и вътрешната си нагласа за живота. Да го живеят такъв, какъвто винаги са искали, а не такъв, какъвто е най-лесно.
Поредното обещание "от утре", "от понеделник" вече не вършело работа. Защото било обещание пред самите себе си, обещание, което е най-лесно да не изпълниш, защото няма да се чувстваш виновен, че си наранил някого.
Имало в същото това време и едно виртуално местенце, в което няколко от тези момичета споделили намеренията и съдбите си. Лека полека идеята придобила очертания. От безплътна, имагинерна и неясна, тя се превърнала в нещо осезаемо, нещо, което всяко от тях приело като първа и водеща цел в живота си.
Намерили се тези момичета. Повярвали си, че този път всичко е различно. Че не са сами. Че този път "от утре" вече става " от днес, от този момент". Че този път обещанието и заявяването на целта не е само пред себе си, а пред хора, на които държиш и които няма как да излъжеш.
Тръгнали по общия път. Труден, трънлив, криволичещ. Зад завоите му често дебнели неща, които незнаели как да преодолеят. Но винаги успявали. Защото били заедно. Защото вкупом се навеждали над всяка дупка да издърпат затъналия, над всеки паднал - да му подадат ръка да стане, над всеки прегрешил - с прошка, над загубилия вяра - с част от своята вяра.
Днес те са много. Знаят как могат сами да променят живота си, така, че вече да им харесва и да го управляват те, а не той - тях.
Знаят какво и колко могат да постигнат. Знаят как да си помогнат, как да се подкрепят. Тъжат и се радват заедно. Мечтаят заедно. и заедно продължават напред. Към мига, в който всяка от тях ще си каже : "Аз успях. Можеш и ти!"
Това е тяхната приказка - приказката на Рицарките на бялото кантарче!"
"Не знам за вас, но през изминалата седмица аз тук открих толкова мъдрост, истини и откровения, колкото може би за десетилетие назад.
Опитах се да ги синтезирам, за да можем да си ги четем, когато ни се струва, че светлинката в края на тунела изчезва, че премрежените ни очи са толкова изморени, че нямат сила да видят дори ярката слънчева светлина.
Но тя е там - дали един-едничък малък слънчев лъч или огромно ярко сияние - тя е там, съществува въпреки всичко и заради всичко. Заради нас.
Трябва да си вземем мъничко от нея.
Да си я приберем някъде дълбоко в сърцето и в душата, та и в най-черната нощ да ни свети и да ни посочва пътя.
Ето - вземете си мъничко светлина.
Тя е наша.
Носим я в себе си.
И ако на някоя от нас пламъчето се мъчи да изгасне - друга ще й даде малко от своя пламък.
Защото огънят е вечен!
- АКО НЕ МЕ ХАРЕСВАШ ТАКАВА, КАКВАТО СЪМ, НЯМА ДА МЕ ХАРЕСАШ И ТАКАВА, КАКВАТО ИСКАШ ДА БЪДА!
- Ако достатъчно искаш нещо, никой и нищо не може да ти попречи да го постигнеш, а времето в тези случаи губи стойност.
-Единственото, което трябва да правиш е, да вярваш, че е за добро и да не се отказваш.
- Хората вярват, че който тренира побеждава и става лидер. Грешка! Който решава да стане лидер, тренира и става такъв!
- Нямаме контрол върху това, което се случва в животът ни, но решаващи всъщност са нашите реакции на това, което се случва.
- Момент на прелом е шанс за нов път.
- Това, което не ни убива, ни прави по-силни !
- Ден, в който не сте казали на любимите си, че ги обичате - пишете го пропуснат ден. А когато знаеш да даваш любов, научаваш се и да получаваш и не защото някой ти прави услуга, а защото я заслужаваш!
- Много от важните неща на света са били постигнати от хора, които са упорствали, когато е изглеждало, че изобщо няма надежда.
- Разликата между възможното и невъзможното е в това, доколко човек е твърдо решен да успее.
- Когато се опитваш да постигнеш нещо, ще срещнеш препятствия по пътя. Аз съм ги имал - всеки ги е имал. Но препятствията не трябва да те спират. Ако стигнеш до стена, не се обръщай назад и не се предавай. Измисли как да я прескочиш, да преминеш през нея или да я заобиколиш.
- Малко хора си дават втори шанс след неуспех. Провалят се веднъж и не опитват повече. Горчивото хапче на неуспеха често им идва в повече, отколкото могат да понесат. Ако си склонен да приемеш неуспеха и да се поучиш от него, ако си склонен да разгледаш провала като опакован подарък, да се оттласнеш от него и да тръгнеш наново, това една от най-мощните сили за постигане на успеха.
- Ако чуеш глас, който ти казва, че не можеш да рисуваш - рисувай на всяка цена - и този глас ще замълчи.
- Когато една врата пред теб се затвори, не оставай там, вторачен в нея. Огледай се и ще забележиш много други врати, които са се отворили - и си избери нова.
- Вървя напред. Животът няма как да го спреш. Всеки ден ни поднася усмивки и плесници. Плачем и се смеем. До другия ден. Отново. Не можем да спрем. Нима можеш да спреш полета на птицата? Да, ако й отрежеш крилата, но тогава тя ще е змия, а не птица.
Нима можеш да задържиш изгрева на Слънцето? Или поривите на вятъра?
Как ще накараш щурчето да спре да свири? Единствено като го размажеш с крак.
- Няма как сами да си отрежем крилете, нали?
Тогава какво ни остава?
Просто да продължим напред!
- И въпреки, че още стотици хиляди години може да продължат споровете "Какво е любовта", може би ще се окаже, че любовта е някой, който ни познава, помни ни и ни връща на самите нас малко по-добри, отколкото някога сме дръзвали да си мечтаем.
- 3 в 1
1. Всичко е в главата.
2. За да се отслабва, трябва да се яде.
3. Пием много вода."
Ще си позволя да добавя: Не става само с не/ядене, трябва и акъл!
И още нещо:
- Който си има проблеми - да му се решават. Яденето нито пречи, нито помага в това. Нека не се смесват нещата – благодарение на Асса
Както и „Тази нощ преди да си легна ще благодаря на Господ за всички хора които ме обичат , защото рядко се сещам ... обикновено се сещам само да му се оплаквам какъв е лош и защо не е извадил калориите от сладоледа и защо не удовлетворява искреното ми желание на сутринта да съм 60 кг .
Лека нощ момичета и се сещайте за хората около вас !" - Пуки
А за завършек ще си позволя да цитирам Мила, нещо което осъзнавам, но не ми стигаха думи да го формулирам "...И аз имам една любов необяснима към разни малки-дребни-ситни и прекрасни... няма да назоваваме имена... Питам се, да се срамувам ли, или не? Май не ми иде много да се срамувам. Сори, ако развалям нечия дисциплина, но изпитването на чувство за вина ми се вижда прекалено висока вина за спазването на режима... Не съм готова да я платя, защото вината нанася много повече поражения върху психиката ни и целия ни живот, по мое скромно мнение. Нищо човешко не ми е чуждо, не съм от желязо и ми се случва да се "упущя". Понякога - често. Понякога - още по-често. Друг път съм в кондиция и всичко е наред и отслабвам. Радвам се, че има хора, с които да споделя и да ми е комфортно. Казах ли, че ви благодаря, че ви има?"
“…"Носете си новите дрехи..", т.е. важно е да изживеем всеки миг от този живот така, както ние искаме. Да се радваме на воля и на малките неща, да плачем наволя, когато ни боли, да не отлагаме нищо. Това са изконни истини, които често забравяме в забързаното ежедневие, а не трябва да е така.
Да говорим - за нас и любовта, за болката и радостта, които вървят редом ръка за ръка. Мъдрите хора казват, че ако го няма лошото, човек не може да оцени доброто. Вярно това лошо по-добре на никого и никога да не се случва, но... животът е изпълнен с различни цветове и нюанси, които просто съществуват и ни връхлитат без предупреждение….” - Джопче
Не знам защо сега се замислих как точно започнах да отслабвам.
Пропускам историите, които всички знаете и всички депресии, които се изживяват когато тежиш 90 кг., когато гледаш витрините с манекенските размери дрехи, когато отказваш покани за почивки и излизания с приятели, когато уловиш нечий двусмислен поглед.
Моето отслабване започна не с диети,хапчета, хирургични намеси и каквото се сетите още, а когато постигнах хармония сама със себе си, когато се приех без упреци и критики, когато се научих да се обичам независимо от огледалото, когато осъзнах, че имам качества, които са константни въпреки килограмите. И тогава разбрах колко е лесно да отслабна , не защото това ще ме направи щастлива, а защото заслужавам да се чувствам добре в кожата си. А правилният начин на хранене е една малка част от целият процес.
Харесвайте се повече, бъдете повече щастливи и тялото ви ще се отблагодари. Лека и спокойна вечер от мен. - Danielka1
Отново ви благодаря, че ви има Обичам ви и ви желая една по-добра и усмихната седмица
Старата тема
Ново начало, продължение на вече започнатото и нови успехи. Животът продължава, с всичките си добри и не толкова добри страни. Но нека не забравяме целите си и най-вече причините, за да ги преследваме Гербът на Ордена на Рицарките на Бялото кантарче
, благодарение на Бет Имало едно време: Една история за Ордена на Рицарките - Приказка без край
"Имало едно време едни момичета. Живеели на различни места. Имали различни професии, различни интереси, различни съдби.
Но всички те, без да знаят една за друга, имали една и съща цел - да направят нещо за себе си. Да сложат край на омагьосания кръг, в който се въртят и който ги карал да се чувстват нещастни.
Искали да променят себе си. Не само външността си, но и вътрешната си нагласа за живота. Да го живеят такъв, какъвто винаги са искали, а не такъв, какъвто е най-лесно.
Поредното обещание "от утре", "от понеделник" вече не вършело работа. Защото било обещание пред самите себе си, обещание, което е най-лесно да не изпълниш, защото няма да се чувстваш виновен, че си наранил някого.
Имало в същото това време и едно виртуално местенце, в което няколко от тези момичета споделили намеренията и съдбите си. Лека полека идеята придобила очертания. От безплътна, имагинерна и неясна, тя се превърнала в нещо осезаемо, нещо, което всяко от тях приело като първа и водеща цел в живота си.
Намерили се тези момичета. Повярвали си, че този път всичко е различно. Че не са сами. Че този път "от утре" вече става " от днес, от този момент". Че този път обещанието и заявяването на целта не е само пред себе си, а пред хора, на които държиш и които няма как да излъжеш.
Тръгнали по общия път. Труден, трънлив, криволичещ. Зад завоите му често дебнели неща, които незнаели как да преодолеят. Но винаги успявали. Защото били заедно. Защото вкупом се навеждали над всяка дупка да издърпат затъналия, над всеки паднал - да му подадат ръка да стане, над всеки прегрешил - с прошка, над загубилия вяра - с част от своята вяра.
Днес те са много. Знаят как могат сами да променят живота си, така, че вече да им харесва и да го управляват те, а не той - тях.
Знаят какво и колко могат да постигнат. Знаят как да си помогнат, как да се подкрепят. Тъжат и се радват заедно. Мечтаят заедно. и заедно продължават напред. Към мига, в който всяка от тях ще си каже : "Аз успях. Можеш и ти!"
Това е тяхната приказка - приказката на Рицарките на бялото кантарче!"
Мариетка
Mъдрости на Ордена на Рицарките
"Не знам за вас, но през изминалата седмица аз тук открих толкова мъдрост, истини и откровения, колкото може би за десетилетие назад.
Опитах се да ги синтезирам, за да можем да си ги четем, когато ни се струва, че светлинката в края на тунела изчезва, че премрежените ни очи са толкова изморени, че нямат сила да видят дори ярката слънчева светлина.
Но тя е там - дали един-едничък малък слънчев лъч или огромно ярко сияние - тя е там, съществува въпреки всичко и заради всичко. Заради нас.
Трябва да си вземем мъничко от нея.
Да си я приберем някъде дълбоко в сърцето и в душата, та и в най-черната нощ да ни свети и да ни посочва пътя.
Ето - вземете си мъничко светлина.
Тя е наша.
Носим я в себе си.
И ако на някоя от нас пламъчето се мъчи да изгасне - друга ще й даде малко от своя пламък.
Защото огънят е вечен!
- АКО НЕ МЕ ХАРЕСВАШ ТАКАВА, КАКВАТО СЪМ, НЯМА ДА МЕ ХАРЕСАШ И ТАКАВА, КАКВАТО ИСКАШ ДА БЪДА!
- Ако достатъчно искаш нещо, никой и нищо не може да ти попречи да го постигнеш, а времето в тези случаи губи стойност.
-Единственото, което трябва да правиш е, да вярваш, че е за добро и да не се отказваш.
- Хората вярват, че който тренира побеждава и става лидер. Грешка! Който решава да стане лидер, тренира и става такъв!
- Нямаме контрол върху това, което се случва в животът ни, но решаващи всъщност са нашите реакции на това, което се случва.
- Момент на прелом е шанс за нов път.
- Това, което не ни убива, ни прави по-силни !
- Ден, в който не сте казали на любимите си, че ги обичате - пишете го пропуснат ден. А когато знаеш да даваш любов, научаваш се и да получаваш и не защото някой ти прави услуга, а защото я заслужаваш!
- Много от важните неща на света са били постигнати от хора, които са упорствали, когато е изглеждало, че изобщо няма надежда.
- Разликата между възможното и невъзможното е в това, доколко човек е твърдо решен да успее.
- Когато се опитваш да постигнеш нещо, ще срещнеш препятствия по пътя. Аз съм ги имал - всеки ги е имал. Но препятствията не трябва да те спират. Ако стигнеш до стена, не се обръщай назад и не се предавай. Измисли как да я прескочиш, да преминеш през нея или да я заобиколиш.
- Малко хора си дават втори шанс след неуспех. Провалят се веднъж и не опитват повече. Горчивото хапче на неуспеха често им идва в повече, отколкото могат да понесат. Ако си склонен да приемеш неуспеха и да се поучиш от него, ако си склонен да разгледаш провала като опакован подарък, да се оттласнеш от него и да тръгнеш наново, това една от най-мощните сили за постигане на успеха.
- Ако чуеш глас, който ти казва, че не можеш да рисуваш - рисувай на всяка цена - и този глас ще замълчи.
- Когато една врата пред теб се затвори, не оставай там, вторачен в нея. Огледай се и ще забележиш много други врати, които са се отворили - и си избери нова.
- Вървя напред. Животът няма как да го спреш. Всеки ден ни поднася усмивки и плесници. Плачем и се смеем. До другия ден. Отново. Не можем да спрем. Нима можеш да спреш полета на птицата? Да, ако й отрежеш крилата, но тогава тя ще е змия, а не птица.
Нима можеш да задържиш изгрева на Слънцето? Или поривите на вятъра?
Как ще накараш щурчето да спре да свири? Единствено като го размажеш с крак.
- Няма как сами да си отрежем крилете, нали?
Тогава какво ни остава?
Просто да продължим напред!
- И въпреки, че още стотици хиляди години може да продължат споровете "Какво е любовта", може би ще се окаже, че любовта е някой, който ни познава, помни ни и ни връща на самите нас малко по-добри, отколкото някога сме дръзвали да си мечтаем.
- 3 в 1
1. Всичко е в главата.
2. За да се отслабва, трябва да се яде.
3. Пием много вода."
Мариетка
Ще си позволя да добавя: Не става само с не/ядене, трябва и акъл!
И още нещо:
- Който си има проблеми - да му се решават. Яденето нито пречи, нито помага в това. Нека не се смесват нещата – благодарение на Асса
Както и „Тази нощ преди да си легна ще благодаря на Господ за всички хора които ме обичат , защото рядко се сещам ... обикновено се сещам само да му се оплаквам какъв е лош и защо не е извадил калориите от сладоледа и защо не удовлетворява искреното ми желание на сутринта да съм 60 кг .
Лека нощ момичета и се сещайте за хората около вас !" - Пуки
А за завършек ще си позволя да цитирам Мила, нещо което осъзнавам, но не ми стигаха думи да го формулирам "...И аз имам една любов необяснима към разни малки-дребни-ситни и прекрасни... няма да назоваваме имена... Питам се, да се срамувам ли, или не? Май не ми иде много да се срамувам. Сори, ако развалям нечия дисциплина, но изпитването на чувство за вина ми се вижда прекалено висока вина за спазването на режима... Не съм готова да я платя, защото вината нанася много повече поражения върху психиката ни и целия ни живот, по мое скромно мнение. Нищо човешко не ми е чуждо, не съм от желязо и ми се случва да се "упущя". Понякога - често. Понякога - още по-често. Друг път съм в кондиция и всичко е наред и отслабвам. Радвам се, че има хора, с които да споделя и да ми е комфортно. Казах ли, че ви благодаря, че ви има?"
“…"Носете си новите дрехи..", т.е. важно е да изживеем всеки миг от този живот така, както ние искаме. Да се радваме на воля и на малките неща, да плачем наволя, когато ни боли, да не отлагаме нищо. Това са изконни истини, които често забравяме в забързаното ежедневие, а не трябва да е така.
Да говорим - за нас и любовта, за болката и радостта, които вървят редом ръка за ръка. Мъдрите хора казват, че ако го няма лошото, човек не може да оцени доброто. Вярно това лошо по-добре на никого и никога да не се случва, но... животът е изпълнен с различни цветове и нюанси, които просто съществуват и ни връхлитат без предупреждение….” - Джопче
Не знам защо сега се замислих как точно започнах да отслабвам.
Пропускам историите, които всички знаете и всички депресии, които се изживяват когато тежиш 90 кг., когато гледаш витрините с манекенските размери дрехи, когато отказваш покани за почивки и излизания с приятели, когато уловиш нечий двусмислен поглед.
Моето отслабване започна не с диети,хапчета, хирургични намеси и каквото се сетите още, а когато постигнах хармония сама със себе си, когато се приех без упреци и критики, когато се научих да се обичам независимо от огледалото, когато осъзнах, че имам качества, които са константни въпреки килограмите. И тогава разбрах колко е лесно да отслабна , не защото това ще ме направи щастлива, а защото заслужавам да се чувствам добре в кожата си. А правилният начин на хранене е една малка част от целият процес.
Харесвайте се повече, бъдете повече щастливи и тялото ви ще се отблагодари. Лека и спокойна вечер от мен.
- Danielka1Отново ви благодаря, че ви има
Обичам ви и ви желая една по-добра и усмихната седмица Старата тема
ама май няма да я водя.
в сряда 
И как може на такива столове - това си е инквизиция 
Наистина е тежко и трудно. За пет години ми се наложи да изпратя шест от много близките си хора - бабите, които са ме отгледали, бабата насъпруга ми, свекърва ми и свекър ми и вуйчо ми, който ми беше като баща. След такива събития е трудно да бъдеш същия. Преосмисляш целия си живот и приоритетите си. Защото понякога не съзнаваме, как за дребни неща се ядосваме и корим, и забравяме важното и главното - да изживеем живота си достойно (защото всеки от нас е смъртен) и да не пречим на другите да живеят своя така, както биха искали, за да са щастливи.
как ми се искаше и на мен едно момиченце, ама така било писано. Колежките подхвърляха "Хайде сега трето - момиченце", пък аз им викам "Ами ако пак е момче, какво ще ги правя четирима мъже, ще ме побъркат (да са живи и здрави). Ако някой даде гаранция, ама никой не дава"
