Искате ли да имате второ дете ,за да го кърми

И аз досега избягвах да се включвам в подобни спорове, но изчетох доста и реших да си изкажа и моето мнение. Прави ми впечатление, че момичетата от кърмаческия обикновено дават съвети на нуждаещите се и биват упреквани за това, сякаш едва ли не тормозят някой. Който не го интересуват съветите им да не ги чете, толкова е просто. Защо го има това заяждане не мога да разбера. И е съвсем естествено, някой, който не се е справил с кърменето въпреки желанието си, да се чувства зле. Не мисля, че се чувства така, защото някоя мама му е дала съвет, с който се е опитала да помогне.
По темата: Аз вече се сдобих с второто си детенце (по други причини разбира се  ) и се радвам много, че този път имам информация и помощта на този форум за да кърмя успешно и надявам се дълго. Ако слушах педиатърката си, вече нямаше да кърмя. С каката липсата на знание и некомпетентността на медицинския персонал ми попречиха да кърмя дълго, а сега виждам, че съм можела.

Мерси много за съветите и линковете. 

 

Това жена, която не е кърмила, няма как да го разбере 

Да, много вярно. Аз дълго съм се чудила какво ми се правят разни женоря с това кърмене и връзката с бебето.  Обаче на мен много ми помогна да се сближа с детето. Въпреки, че беше искана и почти планирана, на моята бебка в първия месец не можех да й се зарадвам от стрес, грижи и страхове. Само кърменето ми помагаше да се отпусна и да релаксирам по няколко часа на ден. Детето си суче, аз придремвам, чета или си зяпам нещо в нет-а. От този месец то започна да се заслушва, да се заглежда, да сумти и издава някакви сладки звуци, докато я кърмя. Започна да ми хваща пръста и да го стиска... Абе, все неща, които в друга ситуация не прави, или поне не така близо до мен. С всеки изминал ден този контакт ми помага да се сближавам с нея. Това е за мен връзката с детето, която ми помага и да релаксирам добре.

P.S. Сигурно ставам досадна с моите примери, ама вчера една приятелка ми сподели как ходила на пробно кърмене, детето хапнало само 10гр., опипали й гърдите и заключили: "Даааа, меки са. Нямаш кърма, време е да преминеш на смесено хранене или да цедиш, ако ТОЛКОВА ДЪРЖИШ да кърмиш." А тя прелива от кърма и даже замразява. Вкъщи почнала да цеди и да показва на всички ошашкани как количествата варират между 10гр. и 120гр., за да спрат да й дуднат.
Това с ненужното цедене и даване от шише са превръща в класически пример как да си намалим кърмата и да спрем да кърмим. Защото с това цедене и трудно поддържане на лактацията, без да е имало проблеми, на много жени им намалява и спира кърмата и голяма част започват да вярват, че имането наистина е въпрос на късмет.

Подписвам се под това, само дето искам още едно дете, а каките (някой ден) ще са 2.
Не си "падам" по кърменето. Достатъчно съм близка с децата си.


А това ми се струва леко извратено. Като нямам кърма, предпочитам не точно децата ми да ми доставят подобни удоволствия.

  При опит за релактация, дори в началото да няма никаква кърма, ако гърдите се стимулират това е сигнал за тях да почнат да произвеждат кърма - тове е супер. Отделно бебетата често не сучат за храна, а за успокоение, което също е супер - начин лесно и бързо да ги успокоя. Аз лично от самия процес на сучене не изпитвам удоволствие, нито пък отвращение, но по един съвсем по друг начин ми е приятно 

Не знам защо човек трябва да се вманиачава  при успех, при неуспех да се самообвинява, да се чувства лош родител само и единствено от кърменето. Най-важното нещо да една майка е детето й да е добре, живо и здраво. Кърменето има общо с това, но то не е единствената предпоставка за пълното щастие на една майка. Явно не трябва да се прекалява с четенето на кърмаческия форум, нито на който  и да е друг, просто трябва да послушаме себе си. След като една жена е дораснала да бъде майка, тя е дораснала и да вземе самостоятелни решения, които удовлетворяват нея, какво ще кажат другите - майната им. Аз кърмя вече година и три месеца, скоро и няма да спра, никога не съм се вманиачавала обаче на тази тема, и мисля, че това ми помогна. Това, което направих, бе предварително да се информирам от тук, след което приех съветите, които смятах за правилни, а които не - игнорирах. Помогна ми много това,  което бях изчела тук - за кърменето на поискване, за недаването на биберон - залъгалка, за недаването на вода, но... Никога не ми е било самоцел кърменето, ако не станеше - щях да спра и това е, някои деца просто по-трудно свикват с гърдата /естествено, заради грешки, допуснати в болницата, но не бива човек да страда за такова нещо. станалото - станало./ Та, понеже не ми е било никога някакъв проблем, самоцел, никога не съм го и мислила /за диета например специална за увеличаване на лактацията и така нататък/,за това и надживях с кърменето майки, които ми обясняваха, че не можело да ходят дълго, щото се изморявали и лактацията намалявала, че ядяли картофи и ориз само, за увеличаване на лактацията, че не знам кви чайове пили... всички те, с великите си геройски усилия, докараха нещата до 5 месец и край - свърши кърмата. Странно, защото аз пък ходех по 20 км на ден, ядях квото си исках, не ми пукаше дали ще секне или не, сега даже и работя, и пусто пак имам много кърма. Мисълта ми беше следната - мисли положително. Няма нищо по-добро за човек, родител, майка, кърмачка, от положителното мислене. Не си слагай нещата на сърце, и ще видиш как ще се оправят. Успех на всички с кърменето, и нека бъдем по-добри хора, не порицаваме другите за нещата, които са направили, мисля, че това ще ни направи  и по-добри родители и майки.
дълго стана, но се дразня, като видя някой как страда, заради това, че друг /нито роднина, нито приятел, нито близък/ го е упрекнал за нещо. просто е безмислено и вредно.

Искам да кърмя! 

Страхотен пост, мила Люба, поздравявам те за което   

Само едно да вмъкна, позовавайки се на личен опит - обвиненията и положителните мисли, като липсата на първото и наличието на второто, са присъщи на силните духом хора, на много виделите, препатилите и умните. Малко хора могат да се похвалят с всички тези показатели накуп, затова има толкова много сълзи и терзания...

Ох, и аз да се присъединя към Люба и Блонди.
Отдавна исках да напиша нещо подобно като отговор на всички с големите притеснения, нерви, стрес, цедене, храни и .......недостига на кърма.Колкото повече хора го разберат толкова по-добре.Има един лаф "Всичко е в главата".Толкова е универсален за всяка ситуация, че не подминава и тази.
Достатъчно е само да си уверен в това какво правиш или, ако има пропуски някъде, да знаеш от кого да потърсиш съвет и подкрепа.Когато човек е спокоен и уверен в себе си успява повече отколкото, ако подскача от паника или е депресиран.Жалко е, че при отглеждането на деца много често относителното спокйствие идва с второто.Сигурно и заради близките, които от най-добри чувства поддържат стреса у неопитната майка .Та от там съм сигурна, че авторката на темата ще успее в това което иска.Стига да не забравя силата на самовнушението.
П.П. Между другото един от честите съвети в кърмаческия(и както разбрах сектантски ) форум е притеснената майка да се успокои.Та така спокойствие му е майката.Peace, brother, peace!!!(във всеки възможен смисъл)

Аз в тази тема, пък и в много други, видях  обвинения, и не само - открита аагресия само от страна на некърмачките. За това че момичетата от кърмаческия форум си жертват от личното време за да дават съвети за нещо благородно - повече бебенца да получат най-добрата за тях храна. И тази агресия като се прибави към политиката на родилни домове и педиатри против кърменето, си обяснявам защо толкова малко български майки си кърмят децата. Тъжното е че в резултат на това българското бебе е онеправдано по отношение на бебетата в други страни. Родила съм две деца в България, преди 40 дни родих и в Канада. Мога да направя сраавнение. Тук по всякакъв начин ми помагаха да кърмя успешно. Родих за пръв път със секцио, но имах възможност да закърмя детето още първия час след раждането. То на практика не се е делило от мен, като естествено през цялото време съм имала помощ от страна на таткото и на персонала. За всяко кърмене - и през деня и през нощта, съм имала сестра до мен или специалист по лактацията, който не си тръгваше преди детето да е засукало добре. Като ме изписваха ми дадоха една книжка за кърменето. Когато съм имала проблем вкъщи съм се обаждала в болницата и оттам са ме свързвали със специалист по кърменето. От районната "поликлиника" също ми се обадиха с предложението при проблем с кърменето или с каквото и да е да им се обадя, за да го разрешим. И хората, които ми помагаха в кърменето тук никой и няма да си помисли да ги нарече "сектанти" или каквото и да е обидно - това което те правят се смята за най-нормалното нещо. И знаете ли защо всички институции, които имат някакво отношение към моето раждане, ме подкрепят в кърменето? Не защото държавата има излишни пари за пръскане, а защото се смята че това детето да получава най-добрата храна за него, е полезно както за него, така и за обществото. А в България какво е положението? Има ли много места освен кърмаческия форум, в които човек да получи актуална информация за това как да се запази лактацията? Има ли много педиатри, които като отбележат че бебето не е наддало добре, ще посъветват майката да кърми по-начесто и през нощта, вместо да дава добавка? Мога да ви уверя, че това което съветват момичетата от кърмаческия напълно отговаря на препоръките, които се дават тук. Като съм разговаряла със специалистите по кърмене, от тях не съм научавала нищо ново от това което научих от библиотеката на форума. Чела съм много неща за кърменето на английски и френски, но напоследък си търся информация единствено от библиотеката на кърмаческия - толкова много и добре подредена информация рядко може да се намери. И всичко това някой си е играл да го превежда и оформя, и за награда ги плюят.
 

И си права, и не. Не, в смисъл, че не само извън България има недостатъчна заинтересованост за кърменето. След раждането, още бебето беше с пъпна връв ме попитаха дали ще кърмя или ще даваме биберон с АМ. Никой не се опита да ме увещава, уговаря или да ми обясни. Детето ми 3 дни не можа да засуче, от болницата все ме врънкаха да го вземат да дадат с капачка от шише малко АМ, аз не давах. Имаше жълтеница, наложи се да лежи една нощ в ТУРБО, някакви сини лампи, които премахват жълтеницата за 8 часа и аз спях, станах да видя какво става и заварих сестрата да го държи прав до себе си и да му налива с чашка АМ в устата. Хем съм казала изрично, че искам да кърмя  Обясни, че искала да ме остави да поспя. 
В моята стая имаше негърка с родено преждевременно бебе, с големи проблеми, в кувьоз детето, едва деяни, нито веднъж не я попитаха или посъветваха тази жена да предложи най-ценното    Само ходеше да го гушка и това беше.
Моето бебе го наливаха още няколко часа след раждането с вит.Д и с мултивинамини. С детски мултивинини, с адски силен и гаден вкус, адски концентрирани, мултивини да се дават на бебе на 5 часа  нямам думи сега, но тогава не знаех, и аз го придържах, той плачеше и се гърчеше, я, сега някой да се опита да даде на бебето ми нещо подобно 
Питах други момичета в Белгия и никоя при раждането си тук не е имала подобни практики за витамните. За кърменето - не знам.

С всичко това искам да кажа, че не бива да се разчита само на болничната намеса, а да се чете, чете, разсъждава и мисли, да се пита и да се следва логиката.

Блонди, а ти къде си раждала?
Аз раждах в Щатите и много ми помагаха за кърменето. И определено съветите на доктори, сестри, педиатри и консултанти по кърменето съвпадаха с тези на Кърмаческия (сектантския) форум. Само в интензивното (където специализират различно и не са спецове по кърмене) ми казаха да спазвам режим (ама не твърд), както и ме посъветваха да дохранвам първите дни (след кърмене и само докато ми дойде кърмата). Но иначе ми показваха как, бебето беше постоянно с мен (докато беше в интензивното за наблюдение имах постоянен достъп до него, можех да кърмя когато реша, и сестрата ме викаше по телефона като се събуди бебето), дадоха ми много брошури за четене, телефони за консултация с консултанти по кърмене, имаше срещи на групи за подкрепа, и т.н.

Хм, бих казала, че с изключение на стресът и невъзможността да се зарадвам на детето си цял месец, за които говориш, всичко друго - хубавите преживявания - съм ги имала с бебето си, без изобщо да съм кърмила. Не съм принципен противник на кърменето, впрочем. Сигурно има някакви антитела, които да са полезни през първите месеци. Но и, честно казано, не го намирам за особено важно. Особено пък по отношение на хипотетичната космическа вълшебна връзка, дето се получавала била. Баба ми не е станала майка на чуждото дете, което е откърмила (понеже майка му не е имала кърма). Нито пък жена, осиновила детенце е по-лоша майка от някоя, дето кърми дете със зъби. Даже напротив.