Искате ли да имате второ дете ,за да го кърми

НЯма да е зле да смениш заглавието на темата.
ЖЕланието да кърмя е последното нещо, което ме накара да искам второ дете. Дай сега който не може да кърми да вземе да се гръмне! КАква вина, бе хора! Стига сте писали глупости

Ох, болната ми тема 
Аз съм точно в състоянието, което някои майки тук описаха.
Нямам достатъчно кърма (към момента е около 50% от дневната доза на Калина) и ми идва да се гръмна. Чувствам се ужасна майка и не мога да ви опиша какво преживях тази седмица - приеха ни в Пирогов заради проблеми на детето с адаптираното мляко и като гледах на какво е подложена, ми идваше да скоча от терасата, защото се чувствах виновна, че се е стигнало до там, понеже не кърмя.

По повод едно по-горно изказване - никога не ми е минавало през ум, че няма да кърмя. Изчела съм де що материали има и бях (и все още съм) много мотивирана. Знам за повечето най-разпространени проблеми и работата е там, че нашите явно са някакви редки, защото никъде не видях решение за тях. Преди да родя четях в захлас материалите за кърменето, все едно са някаква библия, а когато се сблъсках с проблемите разбрах, че са просто общи приказки и алибализми.
Навсякъде пише да имаш до себе си жени, кърмили успешно, за да ти дават съвети. Какви съвети може да ти даде някой, който и грам понятие си няма от твоя проблем и при него всичко е протекло гладко, а ти му обясняваш някакви неща, за които изобщо не е чувал!?
А ако слагаш бебето на гърдата както трябва, то суче перфектно, не разранява и не дъвче зърната (не изпитвам нито грам болка или дискомфорт), но в 90% от случаите, когато види гърдата, то започва неистово да пищи, да се дърпа на всички посоки и почервенява от рев, а по главата му избиват капчици пот и това не спира, докато не прибера гърдата. Хайде някой да ми каже в този случай какво се прави, а не да ми казват "ако изглежда доволно и пълни памперса, няма защо да се притесняваш". Аз това и сама си го знам. Ама ако не изглежда доволно и не пълни памперса, тогава какво!? Защото общите приказки аз и сама мога да си ги кажа.
И за количеството кърма важи същото. Който има кърма му е много лесно да каже на този, който няма, че се глези и не полага достатъчно усилия.

Иначе по темата - искам да кърмя не второто, а още първото си дете и се надявам някой ден да потръгне 

Не кърмих толкова дълго, колкото исках първото си дете.
Второто не е заченато с тази цел.
Но напоследък с наближаване на раждането се улавям, че си мисля за момента с поставянето на гърдата.

Миличка, чувството за вина те побърква. Това което пишеш е несериозно и ще го осъзнаеш, сигурна съм. Дано живот и здраве като имаш второ да го кърмиш толкова колкото искаш!

Подписвам се под това.
И аз съм с едно неуспешно кърмено дете, заради погрешните съвети на акушерки и книги.
Но в момента кърмя второто си бебе напълно успешно и се чувствам на върха на щастието.
Пожелавам ти същото някой ден, когато решиш, че си готова да станеш майка за втори път

Аз също кърмих първото си дете много малко, поради липса на информация и опит. Сега съм благодарна на момичетата в кърмаческия форум, защото благодарение на прочетеното започвам вече трети месец кърмене    Несериозно и несравнимо ми изглеждат изказвания за връзка между различните реализации в живота и кърменето, изобщо какво значи да си се реализирал 

И аз бях решила - като родя второто дете ще го кърмя, ако мога и до 2 години, но за съжаление както и първия път кърмата ми стана недостатъчна още в края на първия месец, а до четвъртия почти спря. Нищо, че втория път направих чудеса от храброст да увелича количеството. Малкото човече толкова обичаше да суче, че си седеше и си сучеше и на празна гърда.

Сега вече е на 1,5 години, а на мен ми е тъжно, че никога повече няма да кърмя бебе. Не планираме трето дете и това ме натъжава. Няма нищо по-прекрасно от чувството да държиш до сърцето си малкото бебче.

кърменето не е само въпрос на четене и на разполагане с необходимата информация, нито въпрос само на усилия от страна на майката  

аз докато бях бременна също много четях в кърмаческия, бях 1000% сигурна, че ще кърмя, защото мислех, че това зависи само от мен. просто въобще не допусках, че ще има вариант да давам Ам. бях разбрала, че началото е трудно и бях твърдо решена да мина през трудностите.
да, ама не! бебето не искаше да суче. и не защото 3 дена го бяха хранили в болницата с шише, а защото беше малко, слабо и сънливо и въобще не разбираше, че гърдата е за ядене, въпреки, че кърмата течеше по устата и бузите му. четох в кърмаческия, пусках теми, но съветите и техниките при нас не действаха. няма да навлизам в подробности, но накрая бебето засука като беше на месец и 10ина дни. все още сме на смесено хранене и не сме правили едно пълно кърмене. въпреки това сега яде повече кърма от преди и се радвам, че не съм си я спряла. за това съм благодарна на кърмачките, защото ако не бяха те сигурно щях да си спра кърмата, защото най-вероятно щях да мисля, че усилията не си струват. въпреки, че ако не беше засукал тя сама беше на път да спре.
 и аз се чувствах виновна в началото, но сега отчитам, че е нямало за какво. вярно- кърмата е много по-полезна от АМ и това не смятам, че  някой ще го оспори. но и от АМ се расте и бебето взима каквото му е нужно, за да се развива както трябва.  мисля, че като съм спокойна мога да дам много повече обич и положителна енергия на бебето си, отколкото , ако съм депресирана и затворена в себе си, защото не го кърмя. да е сито, сухо и обичано - какво повече му трябва на едно бебе?

колкото до въпросът, от който започна темата. може би авторката в момента се чувства много виновна и затова й минават такива мисли, не я нападайте така .

  Аз пък искам трето дете, просто заради удоволствието да държиш и гушкаш бебенце, да виждаш как за първи път се усмихва, обръща, прохожда. И разбира се за това да го кърмя.
  Вече наистина съм от пристрастените кърмачки, но не виждам нищо лошо в това. Не се опитвам да убеждавам никой в нищо, дори докато бях бременна не вярвах че изобщо ще успея да кърмя, но благодарение на прочетеното и помощта на други мами се справих. Първите месеци постоянно се притеснявах дали наддават добре, а при трето бебче вярвам че ще подходя много по-спокойно към всичко, включително и кърменето.
   Пожелавам ти с второто бебче да се кърмите колкото искате и двамата, а дори и да не успеете поради някаква причина, още едно детенце си е истинско щастие 

Искаме да имам второ дете,но никога не ми е минавала тази мисъл за кърменето през главата.Синът ми е на 7 месеца и още го кармя,но вече ми е малко писнало /надявам се това не ме прави лоша майка/.А за това че децата са по здрави ,при нас не е така.На синът ми вечно му текат саполите от нослето За мен дали е на АМ или на кърма важното е да е здраво.

Не! Мисля,че и да имам, пак няма да го кърмя. Много ми беше неприятно усещането.

И при нас беше така.   Само дето синът ми изобщо не искаше да суче.
Желая ти успех с кърменето сега!    
По темата - искам да имам второ дете, искам и да го кърмя. Дано този път стане. Но не това е единствената причина, разбира се!

Има една много хубава приказка, че "Сит на гладен не вярва"
Мисля че това се отнася с пълна сила и за тези, които са кърмили и другите, които не са успели.

Да, и аз изчетох кърмаческия от кора до кора, задавах и въпроси, даваха ми се някакви отговори.
Дъщеря ми се роди недоносена и 1месец беше в болницата - през което време аз цедях кърма като побъркана, ходех по 3пъти в болницата, за да я нося и все пак да получи малко кърма. Все си мислех, че щом се приберем в къщи ще започне да суче, аз ще я кърмя и всичко ще е наред. Имах огромно желание за това.
Е да, но през това време кърмата ми грам не се увеличи, макар и да пиех и ядях всичко, което прочетох, че увеличава кърмата.
Слагах я на гърдата, тя засукваше за не повече от минута и по същият начин, както при Карина започваше да си мята главата, да реве и приключвахме с кърменето.
И после ми обясняват как съм нямала достатъчно желание.
Е, като детето не иска да суче и аз не изцеждам повече от 20мл на цедене как да стане номера?

Дали ще имам второ дете, не съм решила. Дали ще се опитам да го кърмя - да, ще опитам. Но няма и да си почерням живота, защото не съм успяла.

Е, хайде малко по-спокойно с епитетите. Ясно е, че не всички все пак в този форум сме толкова съвършени  Момичето пита, объркано е и иска съвет, а не нападки 

Подобни мисли са ми минавали и на мен, ясно съзнавайки, че е глупаво, но и аз съм си го мислела. Промиването на мозъци е гадно, спор няма. Ако реша да имам второ дете, да, бих положила повече усилия знайки вече повече неща, но ако пак имам същите рани и болки и ако пак се чувствам толкова зле психически - да, пак бих спряла