искам да ви попитам до каква степен вие бихте изчакали с адапатацията на децата си със яслата и съответно да се откажете от нея, ако имате тази възможност.
Да поясня: Марти ходи от около 1 месец, но само по три дни всяка седмица. От самото начало го пускам да спи там. На 2 и половина е. Едната седмица я пропусна, зна4и реално са 3 седмици със една прекъсванеот една семица. Сутрин вече плаче само ткато се обличаме, два, три пъти ми се е случвало да стане с думите" не искам детска градина". После явно е притеснен, но в общи линии стигаме без проблем до яслата, там вече плаче само като го оставям. Лелките уж ми казват че там не плаче. ПОсле като го взимам пак се разплаква. От около 4-5 месеца си е без памперс като не сме имали инциденти освен в началото разбира се. Сега се напишква по4ти всеки ден, айде през ден да е. Вечер спи адски зле, буди се, вика ме, иска да седя при него - отбелязвам че е дете, което заспива само и спи сам в стая от около половин година. Сега ставам поне по 3 пъти на нощ за да се успокояваме. Обожава си бабите, но напоследък го е страх и с тях да го оставя.
Та въпроса ми е - вие доккга бихте изчакали с тая идиотска адаптация? До колко са нормални тези реакции (ясно ми е че са нормални, но до каква степен - това с кошмарите и напишкването ми се струва малко много ве4е) и кога вече можем да навредим? Пък и така като гледам - какво ще изпусне , као не ходи - специално при нас май не ги занимават с нищо освен с песнички, даже не ги и извеждаха последните дни , а си беше топло... в общи линии съм разочарована от самата ясла и това което правят в нея и се чудя заслужава ли си да си мъча детето да се адаптира? Добавям също и че ве4е сме болни за втори път.
Да поясня: Марти ходи от около 1 месец, но само по три дни всяка седмица. От самото начало го пускам да спи там. На 2 и половина е. Едната седмица я пропусна, зна4и реално са 3 седмици със една прекъсванеот една семица. Сутрин вече плаче само ткато се обличаме, два, три пъти ми се е случвало да стане с думите" не искам детска градина". После явно е притеснен, но в общи линии стигаме без проблем до яслата, там вече плаче само като го оставям. Лелките уж ми казват че там не плаче. ПОсле като го взимам пак се разплаква. От около 4-5 месеца си е без памперс като не сме имали инциденти освен в началото разбира се. Сега се напишква по4ти всеки ден, айде през ден да е. Вечер спи адски зле, буди се, вика ме, иска да седя при него - отбелязвам че е дете, което заспива само и спи сам в стая от около половин година. Сега ставам поне по 3 пъти на нощ за да се успокояваме. Обожава си бабите, но напоследък го е страх и с тях да го оставя.
Та въпроса ми е - вие доккга бихте изчакали с тая идиотска адаптация? До колко са нормални тези реакции (ясно ми е че са нормални, но до каква степен - това с кошмарите и напишкването ми се струва малко много ве4е) и кога вече можем да навредим? Пък и така като гледам - какво ще изпусне , као не ходи - специално при нас май не ги занимават с нищо освен с песнички, даже не ги и извеждаха последните дни , а си беше топло... в общи линии съм разочарована от самата ясла и това което правят в нея и се чудя заслужава ли си да си мъча детето да се адаптира? Добавям също и че ве4е сме болни за втори път.
, ти ме разби, явно тя така реагира- много време ми се струва това... 
+ това, че го вземах на обяд - и не съм имала никакви проблеми. Не трябва да ги оставяме да са нещастни и да се чувстват изгубени! Всичко се отразява на психиката им!
, защото си е контактен и весел по принцип.. 
Детето явно е травмирано към този момент . Изглежда , че не може да свикне , а и наистина децата са различни ... както и подходът в различните детски заведения