Имам следния проблем: синът ми наближава година, още го кърмя, не ми дреме от мнението на околните, но на мен самата започва да ми тежи. И то не самото кърмене, а факта, че заспива само на цица или пред деня в количката, и аз започвам да се чувствам като заложник. Не искам да прозвучи зле, но все пак и аз съм човек. Често се буди през нощта и друго не помага. През деня много рядко суче, но... мисля, че е добре да може и някой друг да го приспи, ако ме няма, да не е толкова зависим изцяло от мен.
Чудя се дали да го отбивам полека, защото после може да е по-трудно, изобщо - какво да правя. Знам, че не съм единствената, затова ви моля за съвет.
Честно казано, не вярвах, че ще го кърмя до година, радвам се, че така стана, но лично аз не мисля, че имам сили да продължа до 2-3.
Чудя се дали да го отбивам полека, защото после може да е по-трудно, изобщо - какво да правя. Знам, че не съм единствената, затова ви моля за съвет.
Честно казано, не вярвах, че ще го кърмя до година, радвам се, че така стана, но лично аз не мисля, че имам сили да продължа до 2-3.
Към края бяхме останали на едно кърмене - само сутрин, а съвсем в края му давах 5 минути да суче и после шишето с АМ. Всичко стана постепенно и без рев и тръшкания. Когато реших, че няма да кърмя повече и съответната сутрин не му дадох да суче, а направо шишето всичко мина гладко - без плач, без проблеми. Когато беше по-малък само на гърдата заспиваше, та чак се бях изплашила как ще отбивам. Ама то взе че стана много лесно 
Много ми се вижда година и 9м., просто усещам, че аз почвам да гърмя. Иска ми се да стана заменима в приспиването, това е причината. 
). От това заключих, че отбиването няма да е трудно, ако го пратя някъде за известно време.
