Няма ток!

  • 1 911
  • 36
  •   1
Отговори
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Осени ме вдъхновение за ново семейно забавление и реших да споделя.
Спомних си времената, когато имаше режим на тока. Това бяха най-хубавите семейни вечери. Събирахме се всички и играехме на разни игри. Много весело беше и още си спомняме някои смешни ситуации...
Решила съм веднъж седмично да си правим вечери без ток. Изключение - само за тоалетната. Купила съм една торба малки свещи, ще ги запалим из цялата къща. И ще падне купон!  Hands Clap
Долу телевизорът! Долу компютрите! Долу електронните игри!
Революция!
 smile3540
П.П. Идеята ми не беше посрещната с ентусиазъм у дома.  Mr. GreenНо аз съм деспот, гаден тиранин.
Един ден ще ми благодарят! Outta Joint

# 1
  • Мнения: 27 524
Помня, помня... пишех писма на една съученичка на свещи с всякакви подробности  Mr. Green

# 2
  • Мнения: 3 740
Наш татко веднъж наложи подобна мярка, но като възпитателна. Няма да обяснявам колко и какви консуматори на ток работеха едновременно и безсмислено, за да го изкарат от нерви.  Mr. Green
Много хубава вечер беше.

Идеята ти е супер, дано имаш ината да се пребориш. Със собствената инерция преди всичко.

# 3
  • София
  • Мнения: 4 865
Играехме карти и барбут до полуда. Греехме си вода за чай в едно джезве, закрепено над пламъка на свещта. Не че много ни се пиеше чай, но ей така - заради идеята.
В момента Виктория играе табла с баща си на фона на пуснатия телевизор, а Габа ме чака да й наглася водата да се изкъпе. Май на мен трябва да ми дръпнат шалтера.  Mr. Green

# 4
  • Мнения: 5 228
Баща ми беше измислил някакво приспособление и включваше телевизора към акумулатор. Романтика е хубаво нещо, но и Робинята Изаура (примерно) не е за изпускане.
Василиса, ако на твоите хора много им писнат твоите романтични вечери на тъмно, мога да им продам ноу-хауто за телевизора. Имате ли акумулатор от Москвич?

# 5
  • София
  • Мнения: 4 865
Това с акумулатора е другата класика!
Баща ми беше научил всички във входа как да си включват телевизорите. Ние като че ли все пак си предпочитахме заровете...

# 6
  • София
  • Мнения: 7 174
Мили спомени  Laughing
При нас парното беше с помпа на ток, така че и то спираше. Събирахме се в едната стая, налягали под завивките, играехме на "в стаята се намира с буквата..." и си разказвахме истории.
По време на последните режими около 90-та вече бях голяма, та събирах стичащия се по свещта восък, и си правех нещо като мини-скулптури.
Обаче сега, без да е спрян токът централно, определено би имало проблем с ентусиазма на наследниците ни  Mr. Green

# 7
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Баща ми беше измислил някакво приспособление и включваше телевизора към акумулатор. Романтика е хубаво нещо, но и Робинята Изаура (примерно) не е за изпускане.
Василиса, ако на твоите хора много им писнат твоите романтични вечери на тъмно, мога да им продам ноу-хауто за телевизора. Имате ли акумулатор от Москвич?
Сигурно вече тичат към вас. Joy Joy Joy

# 8
  • Мнения: 3 479
Мили спомени ...  Laughing
Не се сърди човече и белот, това беше хитът у нас.

# 9
  • Мнения: 2 032
А да. Времето течеше зверски бавно. Нямаше какво много да се прави. Опитвахме се със сестра ми да рисуваме на свещ (без особен успех) после се поскарвахме от скука (това добре го правехме). Майка готвеше на газов котлон. Беше тегобно едно такова и първобитно-общинско.

Чакай да си помисля.
-Ние и сега вечер не гледаме телевизор.
-Вечеряме заедно. Малките като се наядат или решат, че ще играят сценката "ни гу искъм т'ва  Sick", трябва да седят на масата, така че им се налага да рисуват, в краен случай да танцуват наоколо по техния си дервишки начин (значи ток трябва).
-Обаче свещите с малки дзверове наоколо ме карат да се чуствам нервно.
-Компютър "ползувам", ама мо'а и да не ползвам.
-На тъмно не мога да ги къпя, но пък дали не мога да се измъкна от четенето на приказки  Whistling

Значи, мога донякъде да се преструвам, че няма ток. На мъжа ми ще му хареса де, по няколко причини.

# 10
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Василисо, много си щура  Laughing

Театър на сенките играехме у нас, но понеже мога да правя само отлитаща птица, заек и някакво тъпо куче, не беше много интересно ... останалата вечер минаваше в опити да направя камила, петел и нещо интересно

# 11
  • Мнения: 323
Мили спомени ...  Laughing
Не се сърди човече и белот, това беше хитът у нас.
Peace

# 12
  • Мнения: 3 880
Недей дърпа дявола zа опаШката, че току виж са се присетили онеzи от енергото zа романтичните вечери и ги въведат отново. Laughing hahaha
Режимът на тока не ме кефеШе, zаЩото бъркаШе все някакви планове и ту свети, ту не свети....обаче си спомням една люта zима, когато от многото сняг жиците се скъсаха и останахме 4 дни беz ток (бях 2._3. клас) първата вечер ми беШе малко терсене, но от втората нататъка така хубаво ми стана. Такива игри с наШите падаха след смрачаване Simple Smile И колко само бях раzочарована, когато на петата вечер светна Sad толкова неуютно ми се видя. Майка и татко имаха куп работа да си наваксват, всичко се раzпръсна и край на хубавото време... бърzо вляzах в крачка пак де Laughing

# 13
  • Мнения: 2 839
Аааа Hands Clap
Супер си! Чакам вече с нетърпение да го докараме до подходяща възраст за такъв експеримент  Laughing
Ах, какви спомени ...  Flutter
Дали пък да не избързам ... ами, ако захитреят достатъчно и вземат да се закачат за съседския уайърлес с някой лаптоп  newsm78

# 14
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
Да беше си много романтично, въпреки че тогава не го възприемах така, беше ме яд, че не можем да си гледаме телевизия, баща ми явно не е имал акумулатор от Москвич... Rolling Eyes

Помня, помня... пишех писма на една съученичка на свещи с всякакви подробности  Mr. Green
На мене ли? или на Leven, а може би на Joey....

Общи условия

Активация на акаунт