Има ли такова място,където се чувствате не на място,подтиснати сте и нямате търпение да си тръгнете?Или виждате снимка на такова и сте сигурни,че не бихте били щастливи?Просто нещо ви кара да сте неспокойни и постоянно да си казвате:Не,не ми е тука мястото!
- Публикувана: 16 окт. 2007, 21:25 ч.
- Последно мнение: 26 окт. 2007, 08:47 ч.
Там,където сме нещастни
Има, в офиса. 
Така, сега да се включа и аз по-сериозно по темата.
София. Настръхвам само, като си помисля, че по някакъв повод трябва да ходя. Усещам тежест в стомаха и нервите ми се изопват.
Друго, жп гарите. Мразя гари. Всички лица и образи, които срещам там все едно са излезли от някоя лудница. Освен това винаги се чувствам мръсна след съприкосновение с гара и влак.
Така, сега да се включа и аз по-сериозно по темата.София. Настръхвам само, като си помисля, че по някакъв повод трябва да ходя. Усещам тежест в стомаха и нервите ми се изопват.
Друго, жп гарите. Мразя гари. Всички лица и образи, които срещам там все едно са излезли от някоя лудница. Освен това винаги се чувствам мръсна след съприкосновение с гара и влак.
На прима виста се сещам за едно място от
сънищата ми, което миналата година видях и на яве.
Уж плаж, ама не съвсем - някакво плажче
5 на 5 метра и морето отпред черно като катран
и дълбоко още от брега. Като сънувам това
място изпитвам ужас и ми става ужасно гадно.
Такова място видях на Балчик пред Двореца.
Направо настръхнах
сънищата ми, което миналата година видях и на яве.
Уж плаж, ама не съвсем - някакво плажче
5 на 5 метра и морето отпред черно като катран
и дълбоко още от брега. Като сънувам това
място изпитвам ужас и ми става ужасно гадно.
Такова място видях на Балчик пред Двореца.
Направо настръхнах
/надявам се никога да не посетя такава/... 
Аз имам ужас от жилищни комплекси ... Винаги съм живяла в къща, с двор и градина.... като малка баба ми ме води на гости на роднини в Дружба ... беше много мрачно и студено, валеше дъжд, хората в автобуса миришеха на спарено и гадно ... комунистрически гаден пейзаж ...толкова подтисната и изплашена не съм се чувствала никога до тогава , а блоковете и сивотата ме хвърлиха в ужас и ме заболя корема... от тогава, била съм на 5-6 много често съм сънувала в кошмарите си огромни сиви блокове , а когато минавам през някой такъв квартал, когато вали и до сега ми се свива корема
Аз имам ужас от жилищни комплекси ... Винаги съм живяла в къща, с двор и градина.... като малка баба ми ме води на гости на роднини в Дружба ... беше много мрачно и студено, валеше дъжд, хората в автобуса миришеха на спарено и гадно ... комунистрически гаден пейзаж ...толкова подтисната и изплашена не съм се чувствала никога до тогава , а блоковете и сивотата ме хвърлиха в ужас и ме заболя корема... от тогава, била съм на 5-6 много често съм сънувала в кошмарите си огромни сиви блокове , а когато минавам през някой такъв квартал, когато вали и до сега ми се свива корема
Аз лично мразя заводи...дълги мрачни коридори и цехове...запуснати стопански дворове...но може би е там работят хора, които са щастливи! Просто така изглеждат на външен човек.
Мразя и ЖП гари.
На мен това място ми действа подтискащо.
От къде е снимката. Изглежда симпатично.
На въпроса - нямам такова място.