От вчера ми е едно такова криво. Хем съм обидена, хем разочарована, хем малко ядосана ...
Съседката ми над нас има дете с половин година по-голямо от моето. Откакто се е родил синът ми - вече 1,5 г. излизаме почти постоянно заедно. Някъде от лятото нейното дете започна да става по-агресивно /и не само към моето/. Все ще удари моето, ще го ритне, ще го бутне. Аз си мълчах, не съм правила забележки - сакън да не го нараня - мислех си, че това е период, който ще отмине. Моето дете никога, ама абсолютно никога не е проявявало агресия към него, дори играчка не му е дърпало от ръцете.
Вчера бутаме количките заедно. Нейното дете яде солети. Моето видя и поиска. Нейното се разпищя и не поиска да даде солети - нищо кой знае какво според мен, но какво ми каза тя:
"Ами виж няма повече да се разхождаме заедно, защото виждам, че детето ми е много напрегнато и изнервено във ваше присъствие и аз не мога повече да го мъча"
Е казвам ви останах като ударена с мокър парцал. Ние, с присъствието си явно й тормозим детето.
Хем знам, че не трябва да си го слагам много, хем я имах за по-близка. Аман от хора, на които все другите са им виновни за нещо. Сега като ме види ме поздравява и подминава, като че ли не сме излизали по цял ден заедно. Ама и аз се оказах много чувствителна, вместо да тегля една и да не я мисля повече.
Имах нужда да споделя. Вие как бихте реагирали?
Съседката ми над нас има дете с половин година по-голямо от моето. Откакто се е родил синът ми - вече 1,5 г. излизаме почти постоянно заедно. Някъде от лятото нейното дете започна да става по-агресивно /и не само към моето/. Все ще удари моето, ще го ритне, ще го бутне. Аз си мълчах, не съм правила забележки - сакън да не го нараня - мислех си, че това е период, който ще отмине. Моето дете никога, ама абсолютно никога не е проявявало агресия към него, дори играчка не му е дърпало от ръцете.
Вчера бутаме количките заедно. Нейното дете яде солети. Моето видя и поиска. Нейното се разпищя и не поиска да даде солети - нищо кой знае какво според мен, но какво ми каза тя:
"Ами виж няма повече да се разхождаме заедно, защото виждам, че детето ми е много напрегнато и изнервено във ваше присъствие и аз не мога повече да го мъча"
Е казвам ви останах като ударена с мокър парцал. Ние, с присъствието си явно й тормозим детето.
Хем знам, че не трябва да си го слагам много, хем я имах за по-близка. Аман от хора, на които все другите са им виновни за нещо. Сега като ме види ме поздравява и подминава, като че ли не сме излизали по цял ден заедно. Ама и аз се оказах много чувствителна, вместо да тегля една и да не я мисля повече.
Имах нужда да споделя. Вие как бихте реагирали?
Не стига дето му позволява да удря и рита твоето дете, не му дава солети, ами че и напрегнато се чувствало във ваше присъствие? Много странни разсъждения! Жалко за тях! Не знам с това възпитание до къде ще го докара? То и моето дете иска мн. работи, ама 
, досега трябваше да съм се изпокарала със всички майки