Защо се случи това?
Това е въпроса който ме измъчва сега и съм сигурно,че повечето от вас са си го задавали хиляди пъти.Малко след като се ожених, с моята съпруга разбрахме,че очакваме първото ни дете.Мисля,че излишно да пиша,че бяхме на 7 небе от щастие.
Непрекъснато говорихме за детето и то стана центъра на всичко,а неговото раждане беше мига който очаквахме със затаен дъх.Всичко
вървеше страхотно и съпругата ми караше супер лека бременност,докато в един ден някъде в третия месец тя прокървила леко и отишла при
гинеколога който каза,че детето е мъртво отдавна и е претърпяло обратно развитие и в момента в нея няма бебе.След това направиха кюртаж.
Какво изпитахме можете да си представите.Съпругата ми беше( и все още е) смазана,а аз се стараех да бъда опора и да се държа.Изкарах най-лошите дни
в живота си,дни изпълнени само с болка.Дни в който като я гледах ми се късаше сърцето и си мислех
единствено как да и помогна,а тя само си искаше детето.За щастие се намериха верни приятели който ни помогнаха да се съвземе.Всеки ден се питах защо се случи това?След като бяхме
свръх внимателни във всяко едно отношение.Попитахме и лекарите,но те засега вдигат рамене и само ни посъветваха съпругата ми да си направи изследване за токсиплазмоза,а след няколко месеца(3-4) да си направим
гени изследвания.От приятели разбрахме,че се правят и други изследвания(имуннологични и НК клетки) и решихме,че като стане време и тях ще направим.Много пъти се
питахме защо чак сега ни казват за тях и не е ли по добре да се правят предварително, не след като стане необратимото?Бяха и правили само пълна кръвна картина на която резултати бяха перфектни.
Ако сега изследванията покажат,че ние има нещо което е можело да предотврати случилото се ще откача.
Сигурен съм,че следващият път всичко ще бъде ок,но как да вдигна духа на моето момиче и как да отговоря на въпроса:"как си сигурен,че няма да се повтори?"
На всичко отгоре трябва да чакаме 6 дълги месеца докато отново се опитаме да имаме дете.Защо?Само за да се възстанови психически жена ми или има и друго?Питам,защото прочетох,че много от вас са забременее малко след абортите си.
п.п съжалявам,че толкова дълго стана,но трябваше да напиша всичко което ме тормози.сигурно и е доста разбъркано като ред на мисли.извинявам се
Това е въпроса който ме измъчва сега и съм сигурно,че повечето от вас са си го задавали хиляди пъти.Малко след като се ожених, с моята съпруга разбрахме,че очакваме първото ни дете.Мисля,че излишно да пиша,че бяхме на 7 небе от щастие.
Непрекъснато говорихме за детето и то стана центъра на всичко,а неговото раждане беше мига който очаквахме със затаен дъх.Всичко
вървеше страхотно и съпругата ми караше супер лека бременност,докато в един ден някъде в третия месец тя прокървила леко и отишла при
гинеколога който каза,че детето е мъртво отдавна и е претърпяло обратно развитие и в момента в нея няма бебе.След това направиха кюртаж.
Какво изпитахме можете да си представите.Съпругата ми беше( и все още е) смазана,а аз се стараех да бъда опора и да се държа.Изкарах най-лошите дни
в живота си,дни изпълнени само с болка.Дни в който като я гледах ми се късаше сърцето и си мислех
единствено как да и помогна,а тя само си искаше детето.За щастие се намериха верни приятели който ни помогнаха да се съвземе.Всеки ден се питах защо се случи това?След като бяхме
свръх внимателни във всяко едно отношение.Попитахме и лекарите,но те засега вдигат рамене и само ни посъветваха съпругата ми да си направи изследване за токсиплазмоза,а след няколко месеца(3-4) да си направим
гени изследвания.От приятели разбрахме,че се правят и други изследвания(имуннологични и НК клетки) и решихме,че като стане време и тях ще направим.Много пъти се
питахме защо чак сега ни казват за тях и не е ли по добре да се правят предварително, не след като стане необратимото?Бяха и правили само пълна кръвна картина на която резултати бяха перфектни.
Ако сега изследванията покажат,че ние има нещо което е можело да предотврати случилото се ще откача.
Сигурен съм,че следващият път всичко ще бъде ок,но как да вдигна духа на моето момиче и как да отговоря на въпроса:"как си сигурен,че няма да се повтори?"
На всичко отгоре трябва да чакаме 6 дълги месеца докато отново се опитаме да имаме дете.Защо?Само за да се възстанови психически жена ми или има и друго?Питам,защото прочетох,че много от вас са забременее малко след абортите си.
п.п съжалявам,че толкова дълго стана,но трябваше да напиша всичко което ме тормози.сигурно и е доста разбъркано като ред на мисли.извинявам се
.
Увереността, че всичко ще е наред е много важно нещо. Но ти не си готов да приемеш, че това може да се повтори. И ако стане ще се съсипете и двамата.
