нашто тати все го няма. Много работи. От 9,30 сутрин до 20,30 вечер е на работа, а през почивните си дни (а понякога и преди и след работа) ходи да монтира мебели по домовете на хората. От 30 дни в месеца той я почива два дена, я не. НЕ КРЪШКА (ако това сте си помислили от заглавието. Много ми тежи тази самота вече. Нямаме време да излезем заедно тримата с малкия, ей така, просто да повървим в парка, да се почувстваме като семейство. В момента си търси друга работа, но той всъщност и за това няма време.
Много ми е тъжно събота и неделя в парка като гледам младите семейства да се забавляват заедно. Чувствам се така както едно време като ме зарежеше гаджето да видя влюбени двойки да се целуват хванати за ръка, нали разбирате! Все сме си ние двамката с малкия.
Предстои ми и аз да започна работа скоро и докъде ще я докараме? Много се обичаме. Много се разбираме. Уж всичко ни е наред...Но ако спре монтажите няма да можем да си плащаме наема, сметките, заема...
Знам какво трябва да се направи в случая и рано или късно това ще стане. Ако има някой в мойто положение пишете откога е така. И колко мислите, че може да се издържи така.
Липсва ми веселия живот отпреди да се роди детенце, разговорите ни, ходенето на кино, съботите и неделите...