Страх ме е , че ще сбъркам

от известно време насам имам дилема и дойде време да се допитам за съвет до вас, защото вашите мнения са железни за мен като хора, които са преживели доста.
накратко какво се случи -откакто бебчо се роди,баща му започна да се държи по-човешки с мен, даже мило.естествено, след 6 месеца на война с него, мислех, че е само заради детето, за да му разрешавам да го вижда , но се оказа, че държи на мен . реши, че иска да живее с нас. дотук чудесно, та това беше, което бях мечтала толкова дълго време. мечтите обаче отдавна започнаха да се разминават с реалните обстоятелства.
всичко звучи прекрасно в неговите думи и обещания-че ще бъдем много щастливи и е твърдо убеден, че всичко ще е наред. аз не съм. нашата раздяла ,когато бях бременна в 3тия месец , стана не защото той просто ме заряза, а ме заряза заради редица недоразумения и огромна намеса от много хора и от 2те страни ( родители и близки) .защото беше заблуден, той ме предаде на много пъти, без да иска да чуе, че съм права и нямам вина за мн неща, спря да се интересува от мен , до такава степен , че и от физическото ми здраве ,на няколко пъти отказа да ми помогне , когато имах болки , а точно в 1 от предполагаемите ми термини за раждане, замина на море. всичко това ме накара да се почувствам много предадена от този човек и дори да се страхувам от него. доверието отиде на кино, вярата в него като човек и мъж, приятелството...сега, когато той разбра, че не съм била виновна , се разкайва, но как да съм сигурна, че няма пак да се подведе и пак да ми причини оная болка с действия или най-вече с безразличие и бездействие? обичам го и искам да имаме шанс, най-вече за да има детето татко,нормално семейство с 2 баби, 2ма дядовци ...татко...но...
освен това детето носи моята фамилия,т.е. той все още няма законови права върху него. аз писах детето на мое има, защото той ме заплаши, че ще ме изкара луда пред съд и ще ми го вземе ако много се съпротивлявам да му давам да го вижда  (на следващия ден родих от притеснение) .та 1 от настояванията му е да припознае детето и това неизбежно ще се случи , ако се съберем, но тогава ще има права върху него и ще може да направи каквото си иска ако реши.или почти.
в тяхното семейство съм черна , въпреки че разбраха, че нямам вина за много неща, за които ме обвиняваха и въпреки, че направих няколко крачки към тях на сприятеляване заради таткото на детето. мразят ме, че детето не носи името на онзи си дядо...чудя се това ли е най-важното,когато става дума за дете ...но -въпрос на разбирания. страх ме е , че ще съм никой в това семейство , тъй като те са обединени и много и таткото на детето ми не се дели от тях. страх ме е , че не след дълго ще ме стъпчат .
обичам този човек, имайки предвид химия и тръпка, но по-важното е сигурност и подкрепа, а аз досега така и не чух така чаканото ''благодаря ти за детето ми'', а с 300 зора си ''изпросих'' 1 букет цветя...когато споделям болката си с него, няма разбиране, а просто оправдаване. искам да съм с него, но незнам дали това няма да доведе до още редица по-тежки разочарования. и дали водена от идеята детето да си има семейство , няма да загубя и детето и всичко...