Отговори
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Моля, помогнете ми да се ориентирам дали постъпвам правилно или съм в тотална заблуда. Аз имам дъщеря на почти 4 години, а моите две колежки деца на пет - едната момче, другата момиче. И двете хлапета са се научили да играят карти /война ли беше, друго ли - няма значение/ и като всяко ново нещо им е интересно и постоянно ръчкат майките си да играят с тях. Добре, обаче когато малките губят, много се сърдят, викат, даже едното изпада в истерични състояния - това по разкази на майките. И майките почват да отстъпват и да губят нарочно. Точно тук се заформи спора в офиса. Аз казах, че това не е правилно и трябва да се играе по правилата, че щом децата сядат да играят трябва да знаят, че може и да загубят. Трябва да спазват правилата, да се научат да понасят загуби и изобщо да разберат, че в играта, както и в живота, не всичко е розово, честно или на късмет и не може всеки път да печелиш. Не е редно да ги въвеждаш в заблуда до един момент, а после рязко да смениш тактиката и доктрината изобщо. До един момент светът е райско място, а в следващия ти показват реалното му лице - това би било шок за всеки, по-добре отначало да свикнеш с живота, какъвто е. Те казват - глупости, това са малки деца, трябва да им отстъпим, по-нататък все ще губят, тогава защо сега да не ги оставим да спечелят. Даже едната ми излезе с аргумента, че хората били достатъчно лоши и зли, съответно светът е зъл, и засега е по-добре децата да не го разбират, да ги предпазваме докогато можем. Да, обаче до кога може? До колко годишна възраст е разумно да пазиш детето си от света, такъв, какъвто е?

Знам, че за своето дете всеки се счита прав, но кажете сега - по принцип - как трябва да постъпим в такава ситуация? Аз съм на мнение, че правилата трябва да се спазват, иначе изобщо не сядай да играеш. Като спечелиш - добре, като загубиш - разбери причината /ако можеш/ и следващия път я отстрани, но не го приемай за края на света. Вие сте...

Последна редакция: сб, 13 окт 2007, 09:54 от Цвете от Луната

# 1
  • Мнения: 25 447
Хм. Много сложен въпрос...  Thinking
Мисля, че всеки родител рано или късно се сблъсква с този проблем. Вкъщи това беше повод за безкрайни спорове със съпруга ми. Той не обича да губи, даже и когато играе с дете и винаги не само не отстъпва, но и пуска всички оръжия, с които да смачка противника - насмешка, подигравки и т.н., които съм изпитала на времето на собсвения си гръб и по тази причина спрях да играя с него на такива игри. Можете да си представите как се ядосвах, когато постъпваше така и със сина ни. Но пък от друга страна не мога да не се съглася, че не може детето да се отглежда в саксия и трябва отрано да се приспособява към света такъв, какъвто е. Но тук е главният проблем - как да стане така, че да не се ограби детството му?
Та след множеството спорове, достигнахме до следния компромис - таткото играе истински, но в някакъв момент си позволява дребно разсейване или дава малко предимство на малкия, за да може и той да има някакъв шанс да спечели, без да се губи истинността на играта. Затова радостта беше огромна (и подобаващо отпразнувана!), когато синковецът победи 3 пъти поред баща си на шах.  Даже таткото се радваше най-много, защото победата беше достойно извоювана.  Laughing

# 2
  • Мнения: 1 632
За мен ти си права,и твоята теория има желязна логика,но хората са различни и явно тези мами виждат нещата от друг ъгъл.Аз лично се опитвам да постъпвам като теб.
Моята зълва е учителка,и синът и я бил закъсал яко в училище,и тя го взела в нейното.Нейна колежка му писала 2-ка и тя и се разсърдила.После всички му пишели по-високи оценки от заслужените.Това момче днес е на 23год и резултата е на лице.Не различава действителността от собственият си свят.

# 3
  • Мнения: 195
Не мисля, че тези неща имат много общо, светът "какъвто е" едно дете не може да понесе на 4-5 дори на 10г. (то на нас ни е трудно).
Спазването на правилата в  игра е задължително да го научим, най-малкото защото утре ще попадне в детска среда и ще има проблеми .  Можем да го научим също, че победата в игра зависи от възрастта, уменията и подготовката на детето и ако иска да е добро в нещо трябва да положи усилия, да се учи от по-големите и по-опитните, да се упражнява (става въпрос за шах и др. стратегически игри). В игрите на късмета (като карти, не се сърди човече и др.) играчът трябва да се възползва максимално от "късмета" си и да бъде съобразителен и комбинативен и разира се, всичко да бъде с хумор и позитивно настроение.
На никое дете няма да му навреди да разбере, че когато седне да играе с баща си или по-големия си брат най-верояно ще загуби, но пък ще усъвършенства уменията си.    

# 4
  • Мнения: 22 521
Не мисля, че тези неща имат много общо, светът "какъвто е" едно дете не може да понесе на 4-5 дори на 10г. (то на нас ни е трудно).
Спазването на правилата в  игра е задължително да го научим, най-малкото защото утре ще попадне в детска среда и ще има проблеми .  Можем да го научим също, че победата в игра зависи от възрастта, уменията и подготовката на детето и ако иска да е добро в нещо трябва да положи усилия, да се учи от по-големите и по-опитните, да се упражнява (става въпрос за шах и др. стратегически игри). В игрите на късмета (като карти, не се сърди човече и др.) играчът трябва да се възползва максимално от "късмета" си и да бъде съобразителен и комбинативен и разира се, всичко да бъде с хумор и позитивно настроение.
На никое дете няма да му навреди да разбере, че когато седне да играе с баща си или по-големия си брат най-верояно ще загуби, но пък ще усъвършенства уменията си.    
Peace

# 5
  • София
  • Мнения: 392
Мога да кажа за себе си-като малка са правели така,че да печеля,но аз не знаех и много си се радвах.По-късно разбрах,че бебетата ги лъжат/братовчедката/,а аз съм вече "голяма" и играя честно наравно с големите.Бях много горда даже и участвах в умишленото губене от малката.Така че не е фатално ако се смени тактиката,зависи как е поднесено. Peace

# 6
  • Мнения: 17 402
Племенникът на моя приятелка по същия начин- рев, тръшкане , истерии, ако изгуби, а е на 7 вече. Те сеправят, че губят нарочно. Аз не одобрявам тази схема, ти ясно си написала защо. Дано успея да се справя, като се сблъскаме  с този проблем...

# 7
  • Мнения: 7 831
Не губя нарочно, но и не се старая да спечеля на всяка цена  Wink. Когато започнат да се сърдят прекратявам играта и толкова.
Опитвам се да ги науча, че удоволствието е в самата игра, в това че заедно се забавляваме, а не в победата. Трудно е, но имаме напредък.

# 8
  • Мнения: 2
Мога да кажа за себе си-като малка са правели така,че да печеля,но аз не знаех и много си се радвах.По-късно разбрах,че бебетата ги лъжат/братовчедката/,а аз съм вече "голяма" и играя честно наравно с големите.Бях много горда даже и участвах в умишленото губене от малката.Така че не е фатално ако се смени тактиката,зависи как е поднесено. Peace

абсолютно съгласна съм. децата имат нужда от стимул, от леко побутване. когато придобият самочувствие, мисля, че по- лесно ще понесат и `загубата`.

# 9
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Не мисля, че тези неща имат много общо, светът "какъвто е" едно дете не може да понесе на 4-5 дори на 10г. (то на нас ни е трудно).

Е, далеч съм от мисълта, че игра на карти е събирателен образ на живота, но все пак учи на нещо, нали? Затова и отначало почваме с лесни игри и постепенно минаваме към по трудни. По същия начин аз бих искала моите деца да опознават света и живота - по малко, постепенно, но в истинския му вид. Не мисля, че им правя услуга, като ги заблуждавам. Може би моите колежки са решили да поднесат нещата по-късно, но 5 годишните вече са доста по-нахакани и оправни от нас навремето, пък и помнят доста - би им направило впечатление, че мама и тати са послъгвали. Моето е по-малко и искам да се ориентирам как да постъпвам за в бъдеще.

Интересно ми е как бихте коментирали и друг случай с едно от хлапетата - момчето. Майката е доста поддържана жена, ходи добре облечена и гримирана на работа, хубава и има вкус. Веднъж отишла да го вземе от детската с ниски обувки, той като имала намерение да го води после в парка - веднъж само. Той се обърнал към нея и в прав текст с доста ултимативен тон и заявил да не идва повече с ниски обувки, защото го излага и по-добре изобщо да не идва. Аз засега няма да пиша моето мнение.   

# 10
  • Мнения: 281
Не губя нарочно, но и не се старая да спечеля на всяка цена  Wink.
Относно самата игра на карти- подкрепям този отговор  Peace
По принцип смятам, че излишното предпазване на детето от реалността, понасянето на загуби, носенето на отговорност и т.н. са грешни тактитки, които в по-късен етап биха изиграли лоша шега на детето. Мисля, че ако на едно дете твърде много му се угажда, то за вбъдеще ще очаква това и от чуждите хора- в училище, от приятелите. И когато после изведнъж осъзнае, че не може да го получи и че НИКОЙ НЕ МУ Е ДЛЪЖЕН в този свят, това ще бъде твърде болезнено. А аз не искам детето ми да го боли.... По-добре да е научено да се бори...

# 11
  • София
  • Мнения: 62 595
При нас проблеми с тръшкане и истерии не е имало. Играят всякакви игри и когато бяха мънички аз играех с тях. Е, на никого не му е приятно като изгуби, но и зависи какво е отношението на спечелилия - дали има обиди, натякване и др.
Не съм се оставяла да ме бият, но и аз не съм играла внимателно, особено като бяха на 4 години. След поредната загуба се опитвах да им обясня какво и как е станало, че другия път да се сетят. И с течение на времето започна да се получава.
И сега се вихрят някакви "войни" между тях, но на безобидни. От време навреме ми се налага да успокоявам изгубилия, но и това си е част от живота.

# 12
  • Мнения: 2
наистина смятам, че първите 7 год. са много, ако не и най- важни. защо така обаче като станат на 2 х 7 имам чувството, че правят всичко научено от първите 7 г. но с обратен знак. да днаете момичета- пубертета е ужасна възраст  #Crazy #Crazy #Crazy #Crazy #Crazy #Crazy #Crazy

# 13
  • Мнения: 302
Ситуацията с игрите, при които винаги има победител и победен и победения е супер нещастен и сърдит е една от малкото при които имаме разногласия със съпруга ми относно нашата реакция спрямо децата. Той държи на "голата истина" - който губи - губи, никакво шикалкавене и никакво отстъпване от страна на големия. А аз като играя с тях все ми става жал и се правя на разсеяна, за да могат да ме победят EmbarassedМисля, че не съм права, но ми става толкова жално като ме погледне една супер тъжна муцунка... Sad. Винаги в края на играта сме си говорили с децата, че в игрите винаги има победител и победен, че това е нормално и победения не бива да се сърди, а следващия път да внимава повече и късмета ще е на негова страна, но сърдития си оставаше сърдит. Миналата зима всякакви състезателни игри бяха станали толкова изнервящи, че ги бях забранила. Но отскоро забелязах, че нещата са се променили, момичетата играеха на една игра със зарчета, Ани победи, но Ники каза - е аз пък вчера те победих. Дали пораснаха и разбраха какво говорим с тати??!!

# 14
  • Мнения: 1 470
Не губя нарочно, но и не се старая да спечеля на всяка цена  Wink. Когато започнат да се сърдят прекратявам играта и толкова.
Опитвам се да ги науча, че удоволствието е в самата игра, в това че заедно се забавляваме, а не в победата. Трудно е, но имаме напредък.
Peace

Общи условия

Активация на акаунт