чужбински мами на вас трудно ли ви е

..с вяра на "непознати";имам списък от хора на които мога да разчитам за няколко часа,ползвам ги с пълна сила и ясно съзнание каква улуга правя на самите нас
..работя 40 часа на седмица / нямаме баби и пр помощ
..искам 3то дете,трудно не ми е,имам много подкрепа от баща им,знам си приоритетите и не се заглеждам много по кюшетата(в пряк и преносен смисъл)..имам доста ясен план за всеки ден,особено за уикенда,оставям им малко неструрктурирано време защото у нас то води до крясъци..намирам време за мен си всеки ден,пак с план

Сладолед, прочетох някой от предишните ти теми, вкл. и тази за кръста.
Не ти е хубаво там където си, не можеш да свикнеш и съответно много неща ти тежат - децата те дразнят, сума ти неща те болят.
И понеже още не работиш скуката е пълна, дори и да ти се струва, че нямаш време за нищо. Децата не могат да ти заменят общуването с хора на твоя възраст. Ако можеш си намери поне някакво хоби, което да ти дава стимул и да имаш какво да очакваш с нетърпение да направиш, като имаш свободно време. Дали ще е градинарство, писане на стихове, готвене, собствена Интернет страница, фотография, йога или каквото си намериш. Между другото съвсем сериозно препоръчвам T'ai Chi и (или)  Qi Gong.

Напълно те разбирам.
След като нямаш доверие на детегледа4ки, опитай се да ги оставяш за през деня в някоя забава4ница или нещо подобно(не знам то4но под каква форма са в страната където ти живееш). Там поне има обу4ени хора и е по-лесно 4овек да им има доверие. А има и други деца с които да си играят.
И моят сладур ми взема здравето и въобще нямам гузна съвест като го оставям на някого

Това че няма на кого да повериш децата наистина е трудно. На всеки е трудно в началото, но се свиква с гледачка примерно, па макар и да е за 2 часа на ден, за да отделиш време за себе си. Единственото " трудно" е че нямам примерно на разположение роднина 24 часа в денонощието в случай че се наложи. Ама и това до сега не ни е било проблем. Нещата които сме правили преди си ги правим и сега само че с дребната. За гледачка нямаше как да не се престраша, защото ходя на работа. Свиква се и всички са доволни!

Не е лесно, не е и невъzможно. И аz съм съвсем сама с дъЩеря ми. Мъжът ми работи в друг град и само преz уикенда е вкъЩи. Роднини и приятели нямаме тук.  Справям се, свиква се. За себе си не мисля много, но ми е мн мъ4но 4е малката и мъжът ми не могат да прекарват пове4е време zаедно, zа другите роднини да не говорим.
И аz имам моменти когато искам да съм сама, но гледам детето и си викам, 4е то най малко е виновно zа ситуацията и 4е е оЩе малко zа да раzбере, zаЩо мама е иzнервена. И когато съм иzнервена, и детето се нервира и това хи4 не улеснява неЩата    Та гледам да направя най доброто от ситуацията. Все пак имаме само тоzи живот, а детството минава толкова бърzо, а искам дъЩеря ми да има Щастливо детство.

Не zнам на колко години са децата ти, нито zнам в коя страна си, но навсякъде има раzни zанимания zа майки и деца, които можеШ да посеЩаваШ. Там Ще се zапоzнаеШ и с други майки и с малко късмет можеШ с една майка да си редувате в гледането на децата 

Здравей сладолед. Съгласна съм с мнението на ЛаДолче, че трябва да си намериш някакво хоби. Аз имам дъщеря на 5г, която не ходи на градина тъй като няма места и сме по цял ден заедно. За щастие съпругът ми ме отменя вечер и аз се занимавам с лично мои неща. Не излизам сама тъй като нямам много приятели тука, но поне си имам лично време. По някога я водя на детски клубове за да може детето да си изразходи енергията и да бъде сред деца, после в къщи е по- спокойна и се занимава сама. Също има и магазини, в който имат бейби клубове, където можеш да оставиш детето докато ти разклеждаш. Понякога и тези малко часове без деца са от голямо знчение 

sladoled и на мен ми е трудно и те разбирам напълно въпреки, че все още нямам деца очаквам бебока догодина. И аз съм си задавала много често тоя въпрос какво правя в тази страна, но после ми минава. Има значение и че скоро не си си ходила в бг, човек се разтъжва и се отпуска поне за мен е така. Въпреки, че роднини и родители понякога ни натоварват с проблемите си, гледам да се откъсна психически и да мисля положително и да си изкарам престоя възможно най добре. Наистина прави са момичета,  че трябва да намериш поне малко време за себе си или да си намериш някакво хоби, важно е за самочувствието ти на жена. Наистина има такива детски кътове в магазините, ако обичаш да се разхождаш. Оставяш детето да го гледат за час, два и ти спокойно се разхождаш в магазина, ако искаш пазаруваш, ако искаш само гледаш, но това си е твоето време без детето. А за гледачка е трудно и на мен не ми се мисли как ще оставя детето си на чужд човек, но ако нямам друг избор ще трябва да го направя. Успех дано намериш решение на проблема. 

трудно е да си сам в чужбина, особено с дете...мен например най ме е страх да не се разболея, че няма кой да ми гледа детенцето, ако татко му не можа да отсъства от работа...
но гледам да не мисля за подобна ситуация и вярвам, че нещата ще се нарядат от само себе си!
 много ми е трудно на моменти , понеже майка ми (бабата) с радост би го гледала във всяка една свободна минута.. но е на 2000км и това е невъзможно...

опитай се да намериш нещо, което да ти доставя удоволствие и да те зарежда с позитивна енергия.. да ти кажа какво ми се случи снощи например.. към 3 часа през ноща след 10-тото събуждане на малкия с 100-то мрънкане, аз казах на мъжа ми... за 5 минути трябва да изляза от спалнята- дойдох и седнах пред компютъра ( а междувременно - о, чудо!- двамата ми мъже заспаха преди края на 5-те минути) и въпреки нуждата от сън... спокойствието на ноща, тишината и отсътвието на стрес( да се бърза- я за кърмене, я за памперс, я за гушкане) ме заредиха толкова позитивно, че съм стояла сама около 2 часа, е после ме боляха очите и си умирах за сън но...ми беше много приятно спокойно

Таzи седмица бях то4но в таzи ситуация, бях мн zле, с висока Т° и 4ак спеШния лекар дойде да ме види една ноЩ, а аz сама с детето, мъжът ми се прибра едва сноЩи. КоШмар, наистина, но и това мина някак си 

Намери си клуб за спорт, който предлага и детска стая. Фитнес, йога, тай-чи или нещо друго. Разсейва, помага, отпуска. Уелнес салон също върши страхотна работа стига да има детска стая и дано да можеш да си го позволиш.
Много е важно да си разпределяш сама така времето, че да намираш и време за себе си през деня - гримиране, маски, маникюр, което можеш да правиш сама примерно.
Не се оставяй на течението, може да изпаднеш в тежка депресия.
На мен също не ми е лесно - съвсем сама, до преди година-две нямах и книжка за кола, вързана с хлапетата като ремаркета.
Много е важно да си промениш и отношението към децата. Докато ти ги преценяваш за себе си като тежест, те ще са ти тежест. Когато ги приемеш като част от живота ти, нещата ще изглеждат вече малко по-розови.
Успех и горе главата!

Тази идея със спортния клуб наистина става. В на6ия има стая за деца с моми4е което ги занимава и може6 да ги остави6 за колкото е нужно докато си вътре. А ти може6 да тренира6 а може и... да поседи6 е самуната примерно. Няма зна4ение, важното е да се отпусне6.
А мисля, 4е проблема с майката, която не е на разположение е обт за вси4ки моми4ета тук. Майката на мъжът ми е по4инала, баба му е на 92. Така 4е, и ние сме без помо6т в това отно6ение, но се справяме.  На мен не ми тежи.
Миналия месец 6тяхме да ходим на рожден ден, детегледа4ката в последния момент не можа да дойде и се наложи един от нас да си остане в къ6ти. Бе6е първия път от месеци, когато 6тяхме да излизаме заедно, но така е понякога. Важното е да сме живи и здрави.

Трудно е когато си в чужбина и няма хора на които можеш да разчиташ. Не разбрах в товя случай с бащата на децата ли живеете и дали той не може да те отменя понякога. На мен като ми дойде много нагорно оставям детето на мъжа ми и или намирам някакъв случай да излезна някъде или си стоя вкъщи, но се занимавам със себе си. Понякога просто лягам и спя и то в стаята в която играят. Но дори и това ми стига.
За съжаление много от предложенията които са ти дали са свързани с пари. Чудесно е да отидеш на фитнес и да оставиш детето си в стаята за деца, но на мен това удоволствие би ми струвало такива пари, които в момента не мога да си позволя. Освен това зависи от възрастта на децата. Моята е на възраст на която не мога да я оставя нито на такова място, нито в детски клуб. Но пък когато имам нужда от малко време за себе си мога да я заведа при жената която я гледа когато съм на работа. Ако можеш да си позволиш поне някаква форма на детегледачка или детска градина, според мен ще се успокоиш. Мисълта че при нужда има къде да оставиш децата си, дори и ако не се възползваш от тази възможност, много успокоява. При всички случаи трябва да намериш външен човек и да свикнеш че децата могат да остават при него. Това е добре и за тях и за теб.

Иначе аз пък мислех да пускам тема за да питам майките в чужбина как се справят с 2 деца. На мен ми е трудно и с 1, а мъжът ми много иска още едно. Само че при мен стресът и проблемите идват основно от това че работя и че сутрин детето трябва да се води при гледачка, вечер да се прибира и това всичкото под час и със страшно тичане.  А както разбирам ти не работиш, тъй че ситуацията май не е съвсем същата.

Избягвах да пиша в темата, за да не започна да се оплаквам.
Но съветите на момичетата са страхотни и аз бих се възползвала от някои от тях.
Иначе - и аз като авторката, понякога се чувствам така - натоварено ми е, трудно ми е...всичко което е познато на повечето от вас. Имало е моменти, когато съм се чувствала в абсолютна безизходица. Тази седмица например - аз съм болна и едвам гледам, трябва да се грижа за двете деца, мъжът ми в експеримент (тогава го няма денонощно , прибира се за 2-3 часа за да поспи и пак изчезва). Или преди 2 седмици, когато аз бях здрава, но двете деца болни и пак мъжът ми в експеримент. Тогава включвам на режим "оцеляване", стискам зъби и се справям. Няма как, трябав да се справям, няма кой да помага.
Има и хубави моменти. С повече организация, позитовно мислене и странични занимания, хубавите моменти даже са повече!