Въпросният човек, за когото вече споменах в предишната си тема просто много яко се уплаши от развитието на отношенията ни и категорично ми заяви, че неиска да ме лъже, защото държи много на мен, но все пак си остваме САМО ПРИЯТЕЛИ! И най-тъпото е, че и двамата имаме чувства, ама...
Разочарована съм, признавам си, макар че очаквах такова развитие, ама не чак толкова бързо и сега освен разочарована съм и много бясна, защото хубавеца излиза с едно момиченце дето ... хич не става и той го знае, ама нали трябва да се сложи някаква бариера в нашите отношения, та мисля, че я е открил. В никакъв случай не е влюбен, ама сега така е решил, с мен си говори само приятелски, избягва срещи на 4 очи, щото му е трудно да запази приятелския тон и така.
Разочаровах се, защото той е всичко, което искам да бъде мъжа до мен, само дето май му трябват поне още 5 годинки да порасне. Ама нямам аз това време и търпение пак да си отглеждам пубертетче и сега ми е едно смотано и самотно...
Знам, че ще ми мине, ама сега ми е много тъпо и хич неискам да съм сама, вече 2 години съм сама и много, ама много ми писна, обачеее ... нямам друг избор!
Май ще ми се наложи и това да го преживея, нали съм силна, ще се спрвя, ама как само аз си знам (и вие дето ми четете излиянията )
Благодаря ви, момичета!