къща в предградието на града?

и аз така, само че в една пряка на Витошка  и то в една далеч по-спокойна София! а по темата, не ми стана ясно какво общо имат предградие на града и село, защото първото е по дефиниция доста по-уредено от второто, за което се говори доста в някои постинги  за подръжката - внимавайте какво купувате ако е готово или какво инсталирате ако ще го правите. във втория случай навреме вложените повече пари може и да ви изравнят подръжката с тази на средно уреден апартамент  а ако къщата не е с 20-30 стаи, не намирам чистенето за някакъв глобален проблем - 10 стаи се чистят много щателно за 2 часа от двама души   

Аз обаче не видях никъде да пише,че в момента авторката живее в София.Защото има разлика.Аз живея в Ямбол,не е шумно и мръсно както в София и не бих се преместила в близко село,защото близките села не ми харесват.

и аз не знам къде живее, но правя разлика между предградие и село 

Прекрасно е да се живее извън мръсния град, особено когато децата са малки. Нужен им е простор, чист въздух и чиста храна..

Предстои ни да се преместим на 5 км от София в най - близко време. Много съм ентусиазирана, в момента само плюсове отчитам. Ще се включа сле няколко месеца

живяла съм половината време от живота си в апартамент, половината в къща. последните 10 години пак живеем в къща в квартал на софия. решихме обаче, че искаме да живеем самостоятелно и започнахме да търсим парцели. не намирахме нищо хубаво. сменихме идеята- да е апартамент, да има близо всичко. е, като отидох на няколко огледа из младост и си избягах набързо. безумни цени, безумни задръствания, хора отгоре, отдолу, шум, коли, кучета.
в крайна сметка имахме късмет и купихме чуден парцел. сега започваме строежа на къщата. със зелена полянка отпред, люлки за децата, ябълково дръвче и т.н. идилия. с колата е 10 минути до центъра на софия. когато искам шум и глъч, бързо ги намирам. според мен тишината и спокойствието вече са дефицит.

MaryLu напълно те разбирам. Аз бях в същото положение преди 3 години. Отстъпих и сега съм "селянка"  . Всъщност още ми е трудно да свикна, харесвам си апартамента и това си е! Панелка, но около нея колкото щеш денонощни магазини и аптеки, поликлиники, заведения и т.н... А сега - в селцето има 2-3 магазина, които не работят от 14 до 16ч. и в неделя, да не говорим, че почти нищо не можеш да си купиш, защото цените за  , а стоките под всякаква критика... Но живота на село си има и своите предимства - тишина, зеленина... На мен обаче ми липсва именно ШУМА, колкото и странно да изглежда. Затова сега често се разхождаме из центъра на София - по магазините, парковете и заведенията... Знай, каквото и да избереш, винаги ще ти липсва другото. Успех 

Мечтая си за къща с градинка извън града или както ти пишеш в предградията. Съгласна съм да пътувам и не ме притесняват разстоянията. Сега живея точно в центъра и с удоволствие заменям шума и мръсотията за тишината и спокойствието

За кой район точно става въпрос.Ако говориш за Симеоново ,Бояна,Драгалевци , Бистрица включвам даже Горубляне ,Герман и Лозен-какво чакаш
Преди 6-7 години от Лозенец / и то старата част на Хр.Смирненски/ се преместихме в Симеоново и си мислих и аз като теб.но сега за нищо на света не бих се върнала в самия град.С колата съм за десет минути на НДК ,децата си играят по двора от сутринта до тъмно.Ние сме спокойни.Лятото всичките ни приятели идват при нас на басейна , а и ние си го предпочитаме пред разни обществени плажове няма по голям кеф от това да се събираме на барбекюто.............
Просто дилемата панелка ,ако ще и на пъпа на София пред къща в покрайнинете ми се струва абсурдна
А що да това дали съм селянка,не мисля ,че съм нито аз нито всички дпломати ,банкери,сбственици на телевизии,бивши премиери ит.н и т.н които живеят около нас.

Ние живеем в къща в предградие.
Въпросът ти го разбирам, защото съм родена и до по-миналата година живеех в центъра на София - шум, трафик и всички прекрасни неща, които произтичат от това.
Сега живея в къща в предградие , нещо като Драгалевци-  трева, спокойствие, птички пеят, съседите не се виждат, тишина и безопасност. Нямам избор т.е връщане назад и затова си намирам тук душевния комфорт. Харесва ми, все повече ми харесва. Да, има неудобство - че си все на кола, за да отидеш и там и там, но динамиката на живота до голяма степен зависи и от човека. Както си го направиш, с две думи. 

Dобре де няма ли вариант да си живеете в апартамента през седмицата, а къщата да е за уикенда? Т.е използвате я като вила. Вариантът да си отдалечен от града е хубав, но мисли и че когато детето ти тръгне на училище ставаш шофьор. То не че ако живеете в града няма да го водиш и връщаш от школото или градината с кола, но някак си разстоянието е по-малко.  Още повече ще иска след време да порита топка с приятелчета, а няма да има с кой наблизо най-вероятно.
Абе и двете си имат предимство. Аз затова съм на принципа къщата да си е вила колкото и да е хубаво и спокойно в нея. Поне до момента , в който децата ще заживеят самостоятелно. От друга страна градовете, поне големите се разширяват и най-вероятно скоро ще се окажете квартал

mam4e_mia, Симеоново за предградие ли го имаш? Не е ли квартал на София? Е, някога може и да е било село в покрайнините, но сега с разрастването на града си е направо около центъра  . За съжаление обаче, от това село някога си е останало липсата на канализация и ужасяващите дупки по улиците.

Ние също живеем извън града, но имаме редовен автобусен транспорт до града. Детето ходи на градина с училищен автобус. Съпругът ми ползва семейната кола,  аз за сега ползвам градският транспорт, тъй като в града няма къде да паркираш, изкарам ли книжка за мотор обаче ще се моторизирам. За съжаление нещата в България не са много уредени, но в последно време забелязвам, че мои познати също предпочитат да излязат извън града.

Миналата седмица мъжът ми отиде с децата на вилата още от четвъртък и аз отидох при тях в петък след работа. Моите впечатления са следните (пътувах с влак, за съжаление, защото така се наложи).
Плюсове: стигнах по-бързо, отколкото до вкъщи - понеже минавам целия град до апартамента, ми трябва около час път - от офиса до гарата и оттам до вилата пътувах точно за 35 мин.; след лудницата на града - спокойствието там беше като балсам за умората ми; понеже селцето е доста уредено, напазарувахме всичко необходимо (мъжът ми и децата ме посрещнаха); починахме си; децата играха спокойно на двора и на ливадата до къщата (няма коли и повечето комшии всъщност са роднини на мъжа ми - преди няколко години свекър ми, сестрите му и няколко техни братовчеди са купили места едни до други); ходихме на гости у една братовчедка на мъжа ми; запалихме си камината в лятната кухня; понеже имаме локално парно и бойлери - отоплението и къпането не са ни проблем; правихме си домашно вино и в събота вечер се понапихме  ; в събота ходихме на екскурзия в гората и си набрахме шипки за чай; на обяд се събрахме с компания, без да се притесняваме за пространството; вечерта си набрах цветя и ябълки от двора; снощи се прибрахме в София.
Не бих живяла обаче там и през седмицата, а да пътувам постоянно (дори и с кола). Просто, през седмицата обичам вечер да излизаме с приятели и не бих пътувала извън града по малките часове и след някоя и друга чашка.
Минуси: в случая - само и единствено плачевното състояние на БДЖ - пътувах с едно малко влакче и беше невероятна мизерия + факта, че още строим дувар и 2-та дена се занимавахме и с майстори, но това е временно състояние.