къща в предградието на града?

Живяла съм години там, родителите ми се кефеха на поляната и как ще тичат внуците там. Като бях в 9-ти месец бременна със сина ми, после раждането, не ходихме на гости около 2 месеца и за това време бяха вдигнали първите блокове. Не можах да го позная после района 

Не мога да си представя такова нещо  ! Мъжът ми има такива мераци и то за близкото бъдеще....Само като си помисля и ми се свива сърцето. Не искам да казвам голяма дума , но си мисля, че мога да живея само и единствено в града.

6м живея в центъра на града, на страхотно място - не го заменям 
Но лятото, от май до ноември живея във къща в най-близката вилна зона - на 2-3км от града.
Лятото не мога да си представя да живея в центъра, да ставам свидетел на тълпите туристи, на шума от дискотечни пияници на прииждащи тълпи , запътили се към градския плаж, на паркирали коли пред гаража ни от околностите на Варна и Областта....... в общи линии, лятото Варна, не е моят град за живеене.
На вилата намирам спокойствие, тишина, чист въздух, ухание на окосена трева.  Детето ми по цял ден е на двора.  Няма нагряти сгради и асфалт, няма миризма на изгорели газове от увеличилите се 100 пъти туристически автобуси.

Задължително е обаче семейството да има 2 коли, оборудвани с 2 стола за детето. /ако детето е едно/
Иначе не виждам, какво толкова някой може да се тюхка и вайка, още повече ако не му се е  случвало. Мен никой не може да ме накара на сила да остана зимата на вилата, бил той и любимият ми мъж. Знам, че никога няма да го поиска, ако аз съм на друго мнение.

           До преди няколко месеца, това беше вечната тема у дома. Аз за нищо не исках да заместя градския живот, а мъжа ми обратно. Бебето се появи и приоритетите се промениха. Купихме си къща преди няколко седмици и не мога да чакам да се преместим там. Не мога да търпя апартамента вече- живеем до портата, през която влизат колите с карта и се чува писукането на гейта постоянно. Отгоре кучето тича денонощно, отстрани правят ремонт. Едва успявам да приспя малкият  през деня.

         Тук е малко по- различно. На няколко комплекса с къщи има хранителни магазини, банка, ресторанти за бързо хранене, аптека.
 
         На мен лично 5-6 км не ми се виждат толкова много. Аз също съм на мнение да оправите къщата и да живеете малко в града, малко там и ще видиш кое ти харесва повече. Не се знае дали ти няма да промениш мнението си или пък мъжа ти . Успех 

Момичета, аз никога , ама никога не съм живяла на село ( като малка даже ме беше яд,че моите баба и дядо са в града, защото лятото всичките ми приятели изчезваха по селата - каква ирония!!! ). И някак си не мога да си сменя начина на живот. Не че града, в който живея е много голям, но пък си го обичам. Живяла съм и в София , но там наистина е кошмар. Моят мъж също никога не е живял на село. Но пък тази къща му стана като фикс - идея. Да го чуете само с какъв ентусиазъм говори  за водопади, райграс, барбекю . Ляга и става с тази мисъл. Мислех, че ще отмине - но така е вече близо година....И как да му кажа, че тайничко се надявам един ден да му мине мерака? 
Това, че тук има хора, които биха сменили градския шум със селската идилия  донякъде ме успокоява,че има и други "луди" освен моят мъж

e какво те притеснява, за какви 6 км ми говориш. Предпочиташ да живееш в 50кв.м?????? Не мога да си го обясня?
на село не само не съм живяла, ами не съм й ходела. Едната ми баба живееше на Дондуков и никак не обичах да ходя там, дори и преди 20г, когато София беше друг град. Пак гаден, но все пак по-малко

Зависи от селото,но като цяло вече предпочитам да живея извън града.Купихме си къща и когато стане готова се изнасяме.Ще пътуваме 30 мин,повече,ще се налага да се пазарува само с колата,да караме детето на градина или училище,но плюсовете за мен са много повече:тишина,спокойствие,чист въздух,простор ,място,където детето да играе на воля.Двора е малък,не е труден за поддръжка ,а и е удоволствие да се занимаваш с него,имаме барбекю и отсега съм нетърпелива да каним приятели.Защо не се уговорите с мъжа ти да използвате къщата за почивните дни,празници и ако ти хареса да се изнесете там.Разберете се,че ще опиташ,но не обещаваш нищо.Може да ти хареса.

Подозирам , че повечето от вас ги влече идеята за къща по принцип , а не къща на село 
Разликата е огромна .
Аз също не бих отишла на село . Никога . Удобствата на града са ми необходими .
Не забравяй наистина и нуждата от две коли и това , че винаги си вързан с това . Или пък , ако нещо си забравил да купиш и ти потрябва в 23 ч. вечерта примерно .
А и на село си е селска работа - овце , крави , кокошки , кал ...

При положение , че все пак си запазвате апартамента в града и можете да ползвате и двете жилища - става  Но аз не бих отишла в къща , ако нямам апартамент в града ... А и по принцип не бих живяла на село , де ...

Да,права си.Аз затова съм написала,че зависи от селото.

Така да.

Иначе, ние живеем през седмицата почти в центъра на София. Събота и неделя (само през топлите месеци основно) сме на 30 км. от центъра. Пътуването е не повече от 20 мин., но си е село. Почивам си - тишина, спокойствие и т.н., но не бих живяла постоянно. Най-добре ми е в апартамента (но той е достатъчно голям и уютен). Ако бяха 50 кв. сигурно щях да се замисля. И ако къщата беше на 5-6 км. - също.
Но... една къща иска в пъти повече разходи от апартамент и това е най-неприятното в случая.
Въпреки това за мен перфектният вариант е апартамент в града + вила.
Само едно би ми станало неприятно - ако мъжът ми направи подобна инвестиция, без да ми каже и да ми даде възможност и аз да участвам в избора на въпросната къща.

О, не бих искала да живея на село или в предградие!

Причините са много - повечето са изредени преди мен. Скъпа поддръжка на къщата, липса на удобен транспорт, магазини, добри училища за децата. Аз живея активен живот, виждам се с приятелки след работа, излизам, ходя по коктейли и мероприятия - как да се прибирам след това?! Утре децата ми като поотраснат и искат да ходят на купон или дискотека как ще се прибират? Да не говорим за манталитета на съседите в селата, вкл. и в модерните предградия като Симеоново, Бистрица, Драгалевци и тем подобни. Къщата и животът в предградията са единствено за действително богати хора, които могат да си позволят градинар, шофьор, ежедневна домашна помощница. За съжаление, към този момент, не съм от тях!

В манталитета няма разлика. Даже по блоковете повече одумват.

Явно човекът е действал много импулсивно,личи си,че е за него тази къща е била мечта.Но се поставям в положението на авторката,малко в небрано лозе я е поставил.

Дотогава кой знае къде ще сме/живи и здрави/За мен е важно сега да живеем по-добре,имаме късмет,че сме с малко дете.

  Четох, четох и не се стърпях.... Аз съм варненка коренячка, имахме къща в централната част на града/съвсем близо до бившия партиен дом/, баби и дядовци-граждани. Стана така, че отчуждиха имота ни и ни обезщетиха с три нормални по размер жилища, пак в централната част на града. Издържахме пет години-то не бяха наводнения от съседи, безкрайни ремонти, разправии кой следвало да плаща за входа и асансьора и кой не.....Пред блока имаше детска площадка, която нощем се превръщаше в сборен пункт на безконтролни тийнейджъри, ревяха аларми на коли....С една дума-пълна лудница! В един момент ни писна и буквално за няколко месеца продадохме апартамента и си купихме къща в близко до Варна село/Звездица, на 10 км. от Катедралата/. Няма да крия, че изживях редица трудности-децата ми бяха на 4 и 6 год, съпругът ми пътува, а аз съм работеща мама, но....Сега и даром да ми предлагат жилище в града не бих го обитавала постоянно, защото свикнах с тишината, спокойствието и чистия въздух. Замисляме вариант със съпруга ми по-нататък във времето да закупим боксониера в града, та децата след като се "намиткат" по заведенията да има къде да останат. Другият вариант е да ги прибираме ние с колата/такситата започнаха да ми звучат рисково/. А ако финансовото състояние на семейството позволява майката да не работи-още по-добре! Относно разходите по къщата-по-големи са, но ги влагаш в нещо перспективно, а не в имот, висящ във въздуха/ако жилището не е придобито като обезщетение за парцел си собственик на някакви мижави метри ИДЕАЛНИ части земя, т. е. не си стъпил на своя земя като цяло. Мисля, че съпругът ти е далновиден човек, оцени това! Винаги можеш да пътуваш до София, а ако имате голяма къща няма да имаш оттърване от приятели, зажаднели за чист въздух и тишина, които с желание ще гостуват с приспиване/говоря от собствен опит/. Не зная на колко години си, но повярвай ми, като понапреднат годинките човек започва да търси тишина и природа. А що се касае до поддържането на градината, ангажиментът не е толкова страшен, дори без нает за целта градинар, а и мъжът ти е до теб. Желая ти успех от все сърце, дано да съм ти била полезна!