Така...ще започна с това,че често Ви чета и много Ви харесвам,защото научавам сума ти полезни неща от Вас,за което благодаря.Майка съм на 3 момчета+един съпруг това прави четирима мъже,с които не може да ми е скучно и трудно намирам време за почивка.Боря се с килцата от близо година,когато спрях да кърмя.Постигнах добър резуултат-отслабнах с 10 килограма,предпочитам бавното и здравословно,заради трайния ефект.Всички мои близки хора ми втълпяваха,че вече изглеждам добре,като се има впредвид,че съм родила 3 деца,но аз си имам цел и продължавах с ограниченията и все се молех да вземе да ми се изпари тоя апетит,за да ми е по лесно да устоявам на изкушенията,докато готвя в кухнята...И докато се молех явно дръпнах дявола за опашката и...се разболях-гнойна ангина преди две седмици.Първите дни бях изключително зле,не можех да дишам,да преглъщам,направих гърч от високата температура,която подържах няколко дни,стигнах до спешното,после една торба с лекарства,инжекции,хиляди неудобства за близките ми хора-майка ми е на 200 км,но си взе болнични,за да се грижи за децата.Беше някакъв ад-сестра идваше вкъщи да ми прави инжекциите,не можах да стана от леглото 5 дни и много плаках през това време,защото ми беше гадно,дори се чувствах виновна,че вкъщи е такъв хаос,децата се измъчваха от гледката,дори и бебо,който е на 1г и 4 м сякаш разбираше колко и е зле на мама и идваше в стаята при мен,галеше ме по главата и ми викаше-бебе,странно му беше,че си лежа така и не го гушкам и целувам.През тия дни нещо ме светна по главата,че искам да съм здрава,само това и нямат никакво значение няколкото килца отгоре.Разбрах,че здравето не е даденост,то е благословия и никой не е застрахован срещу лошите неща,които живота ни сервира.Вече съм по добре,по слаба с още 5 кг,но не съм доволна от това и не се радвам,защото все едно тир е минал през мен,нямам сили никакви,имам смачкана и изтормозена физиономия...И въпреки,че още не мога да крещя ми се иска да го напрявя-Не искам да съм слаба,искам да съм здрава!!!Не знам защо реших да пусна това,може би за да ви успокоя,че има хиляди по важни неща,върху които трябва да се замислим.Надявам се да не съм отегчила никого и благодаря предварително на онези от Вас,които ще ме прочетат... 
Познато ми е това чувство ...ще кажа само ,че е хубаво да се замисляме по-често над това -кои са важните неща?!И да не ги забравяме! 
