Самостоятелност- до каква степен?

Почти всичко от изброените, без миене на чинии и пресичане на улицата под моя поглед. А смятам да я пускам и сама до магазина, но ме е страх от бясно каращите хлапета без книжки и бързи коли.

На четири и половина - да се облича сама и понякога да си избира дрешките.
Позволявам и насърчавам прибирането на стаята, ама на
Разрешавам й да ми помага в готвенето, предимно да отмерва продуктите за кекс и да меси, ако има нещо за месене
Тя иначе има желание да мие под, да мете, ей такива неща. 
Да си прави сандвич не й разрешавам, страх ме е да не се пореже.
Корнфлейкс - да.
Пресичане - и дума да не става.

Моята госпожица е на 7 и половина вече, но имаме обратния проблем.Прекалено е несамостоятелна!Ако може друг да свърши всичко, най-добре ще е за нея!За разхвърляната детска - въобще няма да коментирам.Винаги братчето и е разсипало играчките, защо тя да ги прибира?!?А на думите ми, че по тая логика - аз ли трябва да се надупя, за да събирам строителчета и мозайки, отговор няма!
Виж, за пресичането на улици - все още не смея да я пусна сама.То аз трудно пресичам понякога, к`во остава за дете.А в квартала ни колите никнат като гъби след дъжд.По тротоара няма как да вървиш, навсякъде паркирани коли.Кошмарно е!А като нямам пряка видимост към детската площадка - и да играе сама на вън не смея да я пусна...Може би е моя грешка това прекалено обгрижване, но...

Вики сам се облича, сам си избира дрехите (облича ги след одобрение от наша страна), сам си оправя леглото, подрежда си дрехите, шкафовете, помага при сервиране и отсервиране, къпе се сам (ние му нагласяваме водата), прибира си стаята, помага при простиране и прибиране на прането, при прибиране на покупките и носенето на по-леки торби, сутрин слага закуската и на двамата, но само ако е пакетирана или корнфлекс.
Не излиза сам, не пресича сам, не мие чинии, не му разрешавам да реже с нож (изключение правя само при хранене, учим го да яде с нож и вилица).

На тази възраст, за която питаш разрешено беше: избор на дрехи, оправяне на стаята й, киснене във вана сама /за самото къпане помагах почти до 7-мата година/, помощ при дозиране и бъркане на някои храни, въртене на топчетата за супа топчета.
С пресичането и до днес /9 г./ имам психически проблем. Вече я оставям, но ако мога да съм наблизо предпочитам да сме заедно.

Моята на 4 г. и половина може да си сложи сама закуска (корнфлейкс). Научила се е да си пуска сама микровълновата  Абе цялата работа е "Неволята учи". Майка и и баща й в събота и неделя си поспиват и тя се е принудила сама да се оправя. Мие се сама, дупе, зъби, лице. Т.е. може да го прави. Аз настоявам да мия зъбите й вечер, сутрин сама го прави. За къпане, още се къпе с мен, защото се бием за миенето на косата.
Сама може да се облича, ама я помързява. Може да мие пода, понякога й разрешавам да го прави. Карам я да бърше праха. При добро желание си подрежда стаята и си оправя леглото. Понякога готвим заедно или правим курабийки. Чинии има голямо желание да мие от малка. Имаме миялна обаче, а тя като се хване да мие за една чаша сигурно една кофа вода отива и наводнява кухнята, та не й давам много, много. Скоро искаше да шие с мен. Дадох й едно парче плат и игла.  Помага при сервиране и отсервиране. Вади прибори от миялната. Помага при простиране и прибиране на дрехите. Сгъва прането 

За пускане сама навън и дума не може да става! Само един път съм я пускала, защото едни комшии настояха. Те си пийват под нашия прозорец на пейката вечер и "Пусни я, та пусни я". Пуснах я... е, после имаше голям спор да се прибира или не... 4 годишна кифла спори с мен още от сега за прибиране 

Габриела е на пет и половина.

Без проблем си вади храна от хладилника и си сервира. Може и да си отсервира. През почивните дни нямам грижа за закуската й, ако реша да спя до късно. Храни се с нож и вилица, може да си маже филии, но не може да си отреже хляб примерно. По-скоро, не се е налагало да опитва, знам ли - може пък и да се справи.

Като си оправя леглото, много смешно се бори със завивката, но се справя някак. Липсва й по-скоро желание, отколкото умение.
Когато е у дома, постоянно се преоблича; сгъва си дрехите и ги прибира по местата им.

Може да се къпе сама, ако има кой да й нагласи водата и да й измие косата. А също и ако има кой да я търпи да заема банята в продължение поне на един час. Миенето и обслужването в тоалетната не са й проблем.

Излиза сама единствено в двора. Не я пускаме да се разхожда из квартала, а и тя никога не е проявявала желание. Та, макар да знае правилата за пресичане, никога не го е правила сама. Всъщност, когато е при майка ми извън София, спокойно играе навън без надзор.

Давам й да мие разни неща, предимно плодове и зеленчуци, рядко прибори и чинии, защото не ги мием на ръка.
Помага с простирането и прибирането на дрехите, с разпределянето на покупките, с подреждането и с готвенето. Подреждането на масата обикновено е нейна грижа.

Пуска си музика и филми по избор.

С часове може да се занимава самичка и да не й е скучно.

Понякога я оставям сама на тренировка - няма проблем, стига да има кой да й затегне кънките. Преобличане, бърсане на кънки, придвижване из сградата не я затрудняват.

Иска ми се да е малко по-бърза в самостоятелните дейности и малко по-постоянна (особено по отношение на прибирането и подреждането).

Всичко разрешавам, с изключение на излизане навън сами /освен до магазина/ и естествено пресичане. За останалите неща, не само че разрешавам, но и поощрявам. Друг е въпроса, че не срещам особено разбиране,  особено за оправянето на леглата.
Децата ми са:  Димана - на 5 г. и Саши - на 7. Като цяло тя е много по-самостоятелна и подредена. Умира да си прави сама палачинки, да подрежда дрехи, да мие чинии и подобни домакинствания. Саши също се включва, но само когато му е интересно.

Двамата цяло лято, както и сега по време на стачката, са сами в къщи. Тоест без мен и баща им. Но не и без друг възрастен - племенницата на мъжа ми е по майчинство и също е в къщи с двете си деца.  Мисля, че този период много помогна за развиване на тяхната самостоятелност. Но пак виждам разликата - като се прибирам вечер от работа обикновено нейното легло е оправено, пижамата чинно сгъната под възглавницата, а неговата е на топка около или под леглото.
Притеснява ме малко това, че Саши е започнал да се самолекува: Гледам го онзи ден -дъвче нещо - боляло го коремчето и си взел хапче /Lactobacillus на таблетки/.  Предната нощ пък станал в 3 ч. сутринта и ударил една лъжица Panadol, понеже го болял зъб.  Но поне засега се лекува  съвсем адекватно  .

По принцип поощрявам всеки опит от тяхна страна за самостоятелност без следните неща: боравене с ел. уреди /печки, фурни, микровълнови/, употреба на нож без надзор от моя страна /то и без друго рядко се налага, защото купувам предимно нарязан хляб/, миене на съдове - имам съдомиялна и миенето на ръка е излишен разход на енергия, освен ако не става дума за някоя специална любима чашка или лъжичка, тогава разрешавам да мият,  , пресичане на големи улици и изобщо самостоятелно движение из града, както и да са сами навън в неоградена площадка /пускам ги само в нашия двор, или в дворовете на техни приятелчета, ако аз съм на гости на родителите на тези приятелчета.  Имат пълна свобода да си взимат храна от хладилника или шкафа /много е удобно в почивните дни, защото не се грижа за закуските/, обличат се сами /с избрани от мен дрехи/, подреждат си стаите, когато сме в градинката, ги пускам сами да пресичат една малка улица, за да отидат до кафененцето и да си купят нещо.
На тяхната възраст аз бях много по-самостоятелна, но сега, когато съм родител, определено ме е страх да ги отпускам на по-дълго въже. Дано да не им правя мечешка услуга.

Синът ми е на 6 г. Леглото не си оправя сам, но помага. Поощрявам го да сервира масата и да отсервира. Понякога си мие сам чашата. Дрехите си облича сам и му е задължение да ги сгъне и прибере, след събличането им. Позволявам му да си намаже филийката с пастет сам, но задължително съм до него. Все още не се къпе сам. Нещо му нямам доверие. Зъбите мие сам, а аз понякога проверявам как е е справил. Ходи до кварталния магазин за дребни покупки и го пускам да играе сам пред блока. Условието е, да го виждам от терасата.

Ами годината преди тръгване на училище - всичко изброено без пресичането. Живеем от едната страна на Цар Борис 3 в София и докъм 4-5 клас категорично бях забранила пресичането му без възрастни. Също можеха да си притоплят порция на микровълновата. Малкият пък обичаше да глади (като порастна, престана да обича)  и под мой надзор гладеше калъфки за възглавници, носни кърпи... Освен това си перяха чорапите, простираха си ги - бях вързала едно въженце ниско успоредно на парапета на балкона, бършеха прах... общо взето се налагаше аз да минавам след тях, разбира се, но без те да знаят...

Големият ми син беше на 3 г и половина когато за първи път го пуснах сам да играе пред блока.На 6 г беше вече толкова самостоятелен,че ходеше с децата от квартала сам на басейн с колелетата,а басейна е в другия край на града/около 7-8км от нас/.
Всичко можеше да прави сам-друг е въпроса дали му се ще
При дъщеря ми не стояха точно така нещата,нея повече я вардех и до 2 клас гледах големи улици да не присича сама.Поощрявала съм я винаги да върши всякаква домакинска работа/както впрочем и големият ми син/
При малкия -незнам как ще постъпя-зависи от него.Той сам ще си покаже колко ще е самостоятелен и до каква степен ще му позволявам някой неща.Но си мисля,че не бих го пуснала сам на басейн,както направих с големия .Знае ли човек

На 5-6г. щерката като че ли само си прибираше нещата и то не винаги.
  друго не се сещам да е правела. Поне от изброените неща. Можеше и може часове наред да се занимава с нещо. Няма проблем. Аааааа, пускала си е сама ТВ-то. За видеото, нямам спомен.

Синът ми е под обявената граница. Но и той само за прибиране и подреждане е на линия. Понякога помага в сервирането на масата.