SOS - как да спася детето си от стрес, а себе си от полудяване

  • 941
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 572
Здравейте
Обръщам се към този форум, защото когато бях бременна и оттук съм научила повече за ранното майчинство и кърменето, отколкото от всяка книга. Запалих се толкова много по кърменето, че запалих и бебенцето си и двете се кърмим успешно до сега. Обаче сега имам огромен проблем. Спешно ми се налага да отсъствам две нощи и почти три дни - вторник, 9 октомври, сряда и четвъртък до полунощ. Детето ми така е свикнало да заспива на гърдата ми, че с нищо не се успокоява, докато не дойда. Плаче така силно, така жално и с такива сълзи, зачервява се цялата, вика "мама", гледа към вратата, откъдето ще дойда и посяга с ръчички към мен като ме види, просто е нещо страшно да се гледа как страда. Тя сякаш ме обича като въздуха, като светлината, като всичко на света, точно толкова, колкото исках да ме заобича...но...сега като се налага да отсъствам, просто не мога да мигна от притеснение, как  ще реве, как няма да яде, как ще се тресе от бяс, явно и от уплаха. Какво й причинявам. Не знам как ще издържи таткото през нощта, а майка ми през деня с нея така, но най-вече не зная как ще се отрази на детето ми. Имаше една статия за хормоните на стреса, която четох в този форум също, страхувам се ужасно за стреса, който ще настъпи за нея. Толкова съм уплашена. Наистина, любовта, която определя майчинството е неописуема, така прекрасна, но и така страшна, че не знам дали не е взривоопасна, защото сега ще настъпи истински ужас за малката ми, а значи и за мен?  #Crazy Не знам какво да правя. Ако можете да ме посъветвате как да я накарам да престане да се пристрастява така към мен...без да престава да ме обича така страстно!?  И как да престане да иска цица вместо шише? Залъгалката пък я отхвърли така категорично в 6ти месец, че сега повече е повод за вбесяване, отколкото за успокояване. #Crazy Наистина се чувствам ужасно.

Последна редакция: нд, 07 окт 2007, 22:46 от шамЕнет

# 1
  • Мнения: 700
 За съжаление нямам друга идея,освен да вземеш детето си с теб за това време.

# 2
  • Мнения: 4 242
Щом толкова се налага да отсъстваш и ако не можеш да вземеш детето със себе си, не го мисли чак толкова, може пък и да се справят двамата с таткото по добре от очакваното. Не е малко детето вече, макар да е в критична възраст относно привързването.(Чела съм че около 9 месец децата изпитват страх когато не виждат човека до себе си, макар да чуват гласа му, не осъзнават че всъщност е наблизо.) Таткото ще се въоръжи с много търпение и сили, ще скитат по дълги и уморителни разходки, така че детето да заспива капнало от умора. Ще се занимават непрестанно с любими неща и така времето все ще мине. Дано е без много плач и тъга. Може пък да останеш приятно изненадана че детето, когато не те вижда, чува или надушва е много по смаостоятелно и праснало отколкото ти си мислиш!
Стискам палци да мине по мед и масло!

# 3
  • Мнения: 2 467
Я по-спокойно! Карам ти се  Hug Това е така , защото ти си наблизо.
При нас ситуацията беше същата. И един ден ми се наложи да закъснея на обед. Майка ми я приспала за 15 минути! Аз  Shocked се побърках докато се прибера, представях си какви ли не картини как ми се мъчи детенцето без мен  ooooh! Като се прибирам очаквам ревове и воища... а то тихо, беба спи, майка чете до нея.... идилия  Laughing След като малката се изморила да играе, майка я гушнала и се разхождали от стая в стая, баба и и говори и малката така се унесла.
Притесненията са повече при майката, от колкото при детето  Grinning

# 4
  • София; Дружбето
  • Мнения: 2 208
Съвет не мога да ти дам, защото при мен ситуацията е абсолютно същата. Види ли, че ме няма, наддава вой. Не съм я оставяла през нощта, но един ден се наложи да ме няма за обяд и баща и успя да я приспи. Колкото  и да се притеснявах той се справи. Така че спокойно и стискам палци всичко да мине безпроблемно и за двете ви Hug

# 5
  • Мнения: 572
Благодаря, ви, момичета. Ще видим какво щ стане, дано Господ и св. Богородичка помогнат. Не мога да я взема със себе си, ако можеше естествено, че щях да я взема.  Hug

# 6
  • Бургас
  • Мнения: 2 350
И аз стискам палци, всичко да мине наред и Ели да не се стресира. При нас е ситуацията е идентична и за това пропуснах вече много сбирки, но се надявам един ден да наваксам.

# 7
  • Мнения: 4 381
не подценявай таткото Naughtyнакарай го няколко вечери да се занимава с бебка ама да я глези буквално.да я съблече голичка,да и прави масажче ,да и целува крачетата и коремчето....абе да я накара да се почувства страхотно.ще се изненадаш колко добте се справят и двамата и след  2-3 дни няма да си незаменима.
при нас тати като се прибере и аз преставам да съществувам  Confused,а кърмя.лежат си с часове на леглото ''говорят си'' галят се .той и разказва как е минал деня му Shocked,а тя го слуша като хипнотизирана.

# 8
  • Сърцето ми, завинаги в Истанбул
  • Мнения: 806
Някъде тук бях чела, че когато майката я няма, детето не се държи така както когато тя е там! Смятам, че бащата и бабата ще се спрвят чудесно!  Hug

# 9
  • Мнения: 2 652
И аз да ти там кураж, въпреки, че ние сме по-мънички от вас. Малката много трудно заспиваше следобяд - ако не я изкарам навън с количката и не я раздрусам до отвъртане на главата, няма заспиване, рев до небето. Да, ама един ден ей така просто я сложих в  креватчето, пуснах музичка, излезнах от стаята и не повярвах на очите си - тя си заспа като пич. Вечер - същата работа, заспива на гърда, пренасям я в креватчето и така. Да, ама един ден не заспа на гърдата. Реших да я сложа в креватчето и ако заплаче пак да я взема. Брей, ми то детето си поигра и взе, че си заспа. Та, никога не знаеш как ще те изненада - просто трябва да му дадеш шанс да покаже колко е добричко.

Желая ти успех и никакъв стрес предварително!

# 10
  • Мнения: 753
Таткото ще се справи и аз залагам на него! Не се бой! Бебето ти го познава от утробата и неговият глас е вълшебен за него! И моето момченце ме обожава, но и татко му се справя,когато имам нужда да свърша нещо.

# 11
  • Мнения: 572
Е, наистина, таткото е издържал на напрежението и са се справили. Първата нощ е била супер разстроена и ме е търсила из цялата къща с ококорени ревящи очи и гърло, не е яла на вечеря, а само си е чешела венците с биберона, изобщо било е много тъжно. Но нощес като е освирепяла от глад и е прояла с шишето и даже много добре си е хапвала! През деня също се е държала прилично с бабка си, играела си е, пеела си е, изацквала си се е както обикновено в гърнето, но повтаряйки мамамамамам, а снощи като се прибрах, си засука нормално - беше късно и таткото тъкмо й пробутал АМ, защото запасите от кърмата свършили! .
..Та еуфорията от завръщането ми не бе много дълга, защото й се спеше. А пък аз, докато ме нямаше вкъщи, бях половин човек, сякаш са ми отрязали крилата на волната ми душа! Направо не бях на себе си от нервност и нетърпение да се прибера! Е, не ми се сърди много човечето ми, просто пораства и си проявява характерчето вече...
 Hug

Общи условия

Активация на акаунт