Учителите стачкуват. Ами искат пари хората, и те имат семейства, и те имат нужда.
Министерството не им дава, колкото искат (всъщност, почти нищо е това, което предлага...). Ами, няма пари в бюджета, това е положението.
А синдикатите заплашват с проваляне на учебната година, ако стачката продължи още седмица...
Ами чудесно! То някак от само себе си дава и решението...
1. Обявяваме нулева година. За училищата, а също и за приема по държавна поръчка за университетите - за следващата година. Децата, в общи линии, няма да имат нищо против. Малките ще имат една година повече детство, големите ще могат междувременно да поработят, хем ще се подготвят по-адекватно за живота, който ги очаква извън училището. И ще генерират пари в бюджета чрез платените данъци...
2. Разпускаме за тази година всички учители. Понеже затваряме училищата. В неплатен отпуск, или ги съкращаваме - все ще намерим правилната юридически форма. Част ще се хванат на някаква работа, или ще си намерят постоянна, платена такава, друга част ще открият, че все пак им е било по-добре в училището с изяснено - поне формално - работно време и отпуски.
3. С излишъка, който се получава, вдигаме заплатите на възпитателите в детските заведения и помощния персонал и назначаваме възпитатели - със заплата на възпитатели, не на учители - за учениците от 1-ви до 3-ти клас, понеже не могат да си седят сами у дома.
4. Договаряме се със синдикатите да не организират и да не подкрепят НИКАКВИ стачки с финансови искания в никой финансиран от бюджета отрасъл през следващата финансова година - или през следващите 2, зависи от сметките.
5. За догодина назначаваме учители - с конкурсен изпит - на по-високи заплати, като, разбира се, парите се вземат за сметка на подкрепящите ги сега учени, университетски преподаватели, лекари, полицаи, военни, майки / детски/ и всички останали бюджетно - финансирани отрасли. Понеже, както е известно, тенджерата е една и от там само се разсипва по разните панички...
Та... Какво ще кажете за практичното - и, изобщо казано, осъществимо, решение?
Министерството не им дава, колкото искат (всъщност, почти нищо е това, което предлага...). Ами, няма пари в бюджета, това е положението.
А синдикатите заплашват с проваляне на учебната година, ако стачката продължи още седмица...
Ами чудесно! То някак от само себе си дава и решението...
1. Обявяваме нулева година. За училищата, а също и за приема по държавна поръчка за университетите - за следващата година. Децата, в общи линии, няма да имат нищо против. Малките ще имат една година повече детство, големите ще могат междувременно да поработят, хем ще се подготвят по-адекватно за живота, който ги очаква извън училището. И ще генерират пари в бюджета чрез платените данъци...
2. Разпускаме за тази година всички учители. Понеже затваряме училищата. В неплатен отпуск, или ги съкращаваме - все ще намерим правилната юридически форма. Част ще се хванат на някаква работа, или ще си намерят постоянна, платена такава, друга част ще открият, че все пак им е било по-добре в училището с изяснено - поне формално - работно време и отпуски.
3. С излишъка, който се получава, вдигаме заплатите на възпитателите в детските заведения и помощния персонал и назначаваме възпитатели - със заплата на възпитатели, не на учители - за учениците от 1-ви до 3-ти клас, понеже не могат да си седят сами у дома.
4. Договаряме се със синдикатите да не организират и да не подкрепят НИКАКВИ стачки с финансови искания в никой финансиран от бюджета отрасъл през следващата финансова година - или през следващите 2, зависи от сметките.
5. За догодина назначаваме учители - с конкурсен изпит - на по-високи заплати, като, разбира се, парите се вземат за сметка на подкрепящите ги сега учени, университетски преподаватели, лекари, полицаи, военни, майки / детски/ и всички останали бюджетно - финансирани отрасли. Понеже, както е известно, тенджерата е една и от там само се разсипва по разните панички...
Та... Какво ще кажете за практичното - и, изобщо казано, осъществимо, решение?
За колкото сте дали, толкова ще назначите. Ама имало пари за 5 учителя и 1/10 лекар на 500 деца - ми толкова. Ама не щял един учител и 1/50 лекар да се грижат за 100 деца - ми внесете си от Виетнам! 
