Децата на Пантелей.... Разни езици, разни нрави и децата ни?

  • 753
  • 8
  •   1
Отговори
  • Мнения: 71
Поздрави, Пантелейковци!

Има въпроси, които си задавам от доста време....
Как се справят нашите деца със стреса от различните езици и култури, на който ги подлагаме? Стрес ли е за тях? Какво правите, за да им облекчите живота? Дали сме прави, когато, тръгвайки "навън", си казваме, че това е добре за децата ни, или просто това е само за собствено успокоение?

Сама за себе си аз търся отговорите на тези въпроси, но до сега не съм успяла да стигна до еднозначен и рационален отговор. Интересен ми е опита и на други прелетни родители.

........................
При нас нещата се сложиха така, че щерка ни се роди в странство (Северен Кипър), а когато стана на 2 и половина години се преместихме в Холандия. Сега е на 6. Започна да проговаря на турски и да се осъзнава като човече в Кипър,  тръгна на училище и започна с осъзнатите си социални контакти тук. Говори три езика едновременно (таткото ни си е от българските турци), расте между две доста (да не кажа коренно) различни култури.
За нея българските нрави и езиците ни са това, което чува и вижда от нас. За нея България и Кипър (който, колкото и странно да звучи, считаме за втори дом) са далечни и приказни места. През последните 1-2 години все по-често иска точно това - "Разкажи ми приказка за България (Кипър)".... И, въпреки че не влагаме толкова приказен елемент в историите си, за нея всичко това звучи доста странно и далечно. Дори бабите и дядовците с лелите и вуйчовците са почти като приказни герои.
Понякога притихва и се замисля. Тогава неизменно с въздишка заявява, че й липсвали същите тези "герои от приказките" и че иска да живее "там".... Друг път пък, пак без да е запитана,  бойко заявява, че не иска "там", а в Холандия.
Детето ми си търси коренчета, търси си мястото.... Тя самата не го осъзнава по този начин, слава Богу. Тя си е философче по рождение  Wink , но аз се замислям все по-често.... Какво точно става в главите на пантелейковските деца?

# 1
  • Мнения: 1 072
Цитат на: RoSelinI
[.  Какво точно става в главите на пантелейковските деца?[/color]


Здрасти Роселин Sign Exclamation
И комплименти за остроумното заглавие на темета, така ми заигра усмивката Flutter

Трудни вьпроси задаваШ, трудни за нас като вьзрастни, та камо ли за "философските" главици на децата ни.
Какво да кажа, всеки език е богатство.Всяка култура е уникална.
Тука се радвам на едни познати деца, брат4е и сестри4е, говорят на бг, на италиянски и на сьрбо_харватски с лекотата , която ти4ат. ПервклЮ4ват веднага, без засе4ки, родени са в Бьлгария и пьрвите им 7 години са минали там.И те така се лаШкат в понятията "ТАМ" и "ТУК", всяко място ги привли4а посвоему.

# 2
  • Мнения: 71
Благодаря за комплимента  Simple Smile  идеята дойде от остроумното заглавие на форума...

Съгласна съм, че всеки различен език и култура са допълнително прозорче. Това, което малко ме притеснява е объркването, което може да настъпи в детската главица. Това е главната причина да проявявам интерес към опита на "Пантелей"  Wink ....

# 3
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Ами аз не знам доколко мога да ти бъда "от полза" тъй като моето дете е родено тук и за двете си години има две ходения до БГ и три идвания тук от страна на наШите. Аз мисля 4е двата езика които Ще нау4и ( надявам се: таткото е тукаШен) и двете култури само биха я обогатили духовно. Може би ако се наложеШе да отидем в трета държава и да трябва да се сблъска с трети език и оби4аи Щях малко да се притесня като теб,знам ли... Thinking Но все пак мисля,4е децата бързо се адаптират до една определена възраст, след това става малко по_деликатна работата...
Дано се вклЮ4и Лаура ( нейното дете е с английски татко, бг мама и живеят в Канада)...

# 4
  • Мнения: 2 452
Цитат на: mcdirock
Ами аз не знам доколко мога да ти бъда "от полза" тъй като моето дете е родено тук и за двете си години има две ходения до БГ и три идвания тук от страна на наШите. Аз мисля 4е двата езика които Ще нау4и ( надявам се: таткото е тукаШен) и двете култури само биха я обогатили духовно. Може би ако се наложеШе да отидем в трета държава и да трябва да се сблъска с трети език и оби4аи Щях малко да се притесня като теб,знам ли... Thinking Но все пак мисля,4е децата бързо се адаптират до една определена възраст, след това става малко по_деликатна работата...
Дано се вклЮ4и Лаура ( нейното дете е с английски татко, бг мама и живеят в Канада)...


Включвам се! Моето дете е с тати от Англия, с мама от България, родено е в Канада и живее в сравнително двуезично общество (имам предвид сериозното присъствие на френския език в Отава и околността). Има още и финландски чичо и много други близки (не-роднини, но приятели на мама); а пък и аз дълго време съм живяла там и съм повлияна малко или много от скандинавския манталитет. Аз си мисля, че от това тя само печели. Дори това лято смятам да я изпратя на гости на баба и дядо и в Англия за да се поживее в тяхната културна среда (която е различна от канадската). За мен това разнообразие от култури развива много качества и прави децата ни по-адаптивни, по-толерантни и развива способността им да мислят самостоятелно, а не с готови клишета. Нашето семейство си поддържа културните традиции (без да изпадаме в крайности) и макар тя да не разбира какво е това мартеница, за мен е важно да знае, че тя съществува и не е отживелица, а традиция!

# 5
  • Мнения: 4 458
Даааа...... Thinking  доста сложни въпроси задаваш.
Това колко езици говорят не е толкова тревожно, напротив.
Какво чувстват и как се справят с реалността е вече друг и то много сложен въпрос.
Исками се да вярвам, че за децата промяната на географските граници не е нещо повече от ходенето на море през лятото или при баб и дядо през почивките. Единствения проблем е че не се завръщаш  там от където си тръгнал; или поне не толкова скоро както е при почивките.
Проблема при децата е че не могат да разберат пространството и причината да не могат да отидат там където са били до скоро. Защо не може баба или дядо да дойдат или ние да отидеме? Защо не може да ни докарат нашата кола? Защо тук няма ......? Защо в Б-я не е ден сега? Защо там е топло а тук студено или обратното?
Има много въпроси които се въртят в главата на едно дете. Сигурна съм обаче, че това не е объркващо за тях. Те просто задават въпроси за да могат да разберат какво става и защо. Като тръгнат на училище ще научат законите на природата, географията и т.н.. Тогава вече ще имат отговорите на въпросите  Wink
А за приказното..... ами, всичко непознато и далечно е приказно. За нас е приказно когато живееш сред палми и е вечно лято. За хората живеещи на тези места е приказен нашия живот...... и така. Все пак приказките са за това, нали?

# 6
  • Мнения: 1 017
Цитат на: Laura

 За мен това разнообразие от култури развива много качества и прави децата ни по-адаптивни, по-толерантни и развива способността им да мислят самостоятелно, а не с готови клишета.


Много добре си го казала, Laura!
В днешно време е много важно човек да се адаптира лесно!
А децата според мен го правят много по-добре от нас.
Колкото повече езици и култури знаят и познават толкова по-добре.

# 7
  • Мнения: 4 244
Абсолютно съм съгласна с Лаура
Моята бандитка дърдори на немски и български
От телевизията ще не ще , прихваща и английски, от моите познати тук(грузинци) прихваща руски, роднините на мъжа ми живеят в Франция и от тях прихваща френски. Луда работа, ама много и се кефя как си кърши езика и не млъква
Дано все така имаме възможност да обикаляме света, че да видят и двамата други места и култури
Те се чувстват тук у дома си, колкото и да обичат баба си, не се чувстват добре там (моята родина)
Да се надявам че и сина ще е същия дърдорко и ще се справя добре с езиците. Той мили засега мълчи

# 8
  • Ispania
  • Мнения: 4 482
Мисля ,4е не e  обаркvаЩо за децата да нау4аvат поvе4е
 от един език едноvременно или пьк да питат заЩо"там"един какvо си..
Мога да ти дам пример с моите племенни4ки.
Едната е на 4 годинки а другата на 1 и  осем месеца.
Голямата ,като доиде парvите дни беШе v Шок,vсе питаШе :
Каде е БГ ?,ЗАЩо  НЕ Можем да си жземем ку4ето Laughing ?,заЩто трябvа да стоим "тук"?....и т.н.
Сега vе4е се приобЩи кам vси4ко,гожори испански и балгарски и разбира vси4ко и на дvата езика.
След като мина пьрvона4алния Шок ,по4на да се оглежда около себе си.Града v ,които  жиvеем е пален с замьци и кули.
Тя сега казжа 4е жиvеe v града на принцесите и vсеки пь т като минем покраи реката (имаме голяма река)v ика Ариел Laughing .
Понякога казжа 4е не иска да си трагне от "тук"
 ,заЩото тогаvа няма да жиvее v приказката ,v която сега жиvее,но пьк друг пьт поvтаря ,4е си иска БГ с ку4ето Laughing ,градината и..т.н.
С vремето успя да сvикне с vси4ко,сега знае 4е има разли4ни хора,разли4ни езици,разли4ни традиции и тоvа и харесvа.
Малката ми принцеса от децката градина ,пьк е нау4ила много думи на испански .Сега разбира vcи4ко (до колкото е vьзможно за годините и) и на дvата езика.
Само с нея имаме един такьж проблем ,4е като я питаШ неЩо на испански ти отгоvаря с "SI",а като я питаШ неЩо на бьлгарски ти отгоVаря с "НЕ" Laughing  Laughing  Laughing .
Ли4но аз смятам ,4е е много добар опит  за децата да растат между дvе култури,както каза Laura
 по горе -така се обогатяvaт и разvиvат много ка4естvа ,които ако са v БГ няма да могат да придобият.

Общи условия

Активация на акаунт