Панталей пътник- има ли и други?

  • 1 357
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 768
Като пиша обикновено в някой форум се чувствам винаги не на място и не като останалите защото нашето положение е точно като днешното заглавия на нашия форум.
Все живеем на различни места за кратко време в различни дьржави и никьде ме се установяваме, вечно стягаме багаж и се местим.
Сега в края на август май пак ще се местим - този пьт не знаем даже кьде.
Минах всякакви периоди, на отчаяние, на надежда и т.н. Вчера като си говорихме с една приятелка която е на нашето дердже и тя каза че вече и все тая какво ще става занапред и кьде ще живеят, на мен май всьщност вече не ми пука даже ми е интересно какво ли ще става занапред.
Мьжа и и казал че май пак ще сменят дьржавата- тя му казала "Кьдето кажеш там ще отидем на север на юг, ако ще и на луната все ми едно."
 Grinning
Все се питам има ли и други такива сред вас и какво мислите...

# 1
  • Мнения: 1 220
Не зная за кой път се местите,  мисля че за децата е по-неприятно, ние възрастните намираме оправдание за преместването, но децата страдат!
На мен ми харесва, сега сме тук, утре може в Казахстан или Аляска....

# 2
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Аз за съжаление много се привързвам ако мястото където живея ми харесва и затова мисля 4е ако ми се налага да се местя 4есто бих се 4увствала кофти. Естествено 4овек винаги го прави с надеждата "отиде на по_добро място" та от такава гледна то4ка сигурно е позитивно. За мен ли4но мисля 4е би било трудно както и за детето ми ( може би докато е оЩе малко не толкова ..)

# 3
  • Мнения: 1 959
Цитат на: mcdirock
Аз за съжаление много се привързвам ако мястото където живея ми харесва и затова мисля 4е ако ми се налага да се местя 4есто бих се 4увствала кофти. Естествено 4овек винаги го прави с надеждата "отиде на по_добро място" та от такава гледна то4ка сигурно е позитивно. За мен ли4но мисля 4е би било трудно както и за детето ми ( може би докато е оЩе малко не толкова ..)

Напълно споделям мнението ти

# 4
  • Мнения: 1 072
ПРИВЕТ НА ОТНЕСЕНИТЕ ОТ ВИХЬРА Sign Exclamation  Sign Exclamation  Sign Exclamation
Ружа, има и други като вас, как пьк си помисли , 4е местенето е само ваШ патент Mr. Green
И в Бьлгария сме се местили много, и по4ти 5 години тука сме си напред_назад, и плановете за бьдеЩето са насо4ени на север. .. Какво да се прави нали тьрсиме най_доброто за децата си. 4овек никога незнае кьде Ще го отвее вятьра и какво Ще намери там.

# 5
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Цитат на: iri
...и плановете за бьдеЩето са насо4ени на север. .. Какво да се прави нали тьрсиме най_доброто за децата си. 4овек никога незнае кьде Ще го отвее вятьра и какво Ще намери там.

Охоооо готвите се да ми ставате съседи и си мъл4иШ ,а Crossing Arms  Wink

# 6
  • Мнения: 2 452
Цитат на: Ружа72

Все се питам има ли и други такива сред вас и какво мислите...


По повод постинга на Вяра по Великден бях споделила, че през целия си живот съм се "движила". Дори и да съм била в едно населено място съм живяла на различни места. Живяла съм в няколко града в България (четири по-точно); в един град във Финландия и вече в четвърти град в Канада. При мен наистина е било "за по-хубаво", свързано с професионалното ми развитие и едва това последното местене бе "в името на семейството" и в абсолютен разрез с кариерата ми. За сметка на неудобствата, най-вече битови, този начин на живот дава възможност за развитие на редица качества и прави човек по-широко скроен. За детето си обаче искам умерена доза "активност" и повече стабилност.

# 7
  • Мнения: 71
Направих си една равносметка - за 12 години семеен живот - 3 държави и 9 квартири...
Като дом, честно казано, съм чувствала само мястото, където от двойка станахме семейство....
Бих искала да направим още само едно "международно" преместване - да затворим магическия къг, но нека не разсмиваме боговете с нашите планове.....  Wink

# 8
  • Мнения: 167
Е,не си сама.И ние сме така и честно казано вече ми писна.Та сега сме се закотвили в Португалия,но Господ знае до кога.За 5 години бяхме в Португалия,Испания,Канарските остриви,Англия.През промеждутаците от местенията -4 пъти в България да видим роднините.Та спокойно пантелей пътниците сме много!

# 9
  • Мнения: 4 458
Амиииии, аз какво да добявя  Rolling Eyes
То е ясно - щом пиша тук значи съм на същия хал Mr. Green
Няма какво да добавя към написаното по-горе а и местожителството ми говори вместо мен #Silly
За децата..... Thinking  да да знам, мисля си че не им е особен проблем стига да сме заедно. А и винаги е интересно и любопитно какво има на другото място което не сме видяли или преживяли.
Ползата от цялата тая работа е трупането на научени езици за децата( на 4 години са с 4 езика  Laughing ), много познанства (но не приятелства Sad ) на различни места. Сега където и да се върнем все имаме спомени и приятели които ни очакват.
Мисля си, че с тия местения само заличаваме географските граници и даваме на себе си и децата си шанс да опознаят повече хора и култури.
Ружи, а вие на къде този път?

# 10
  • usa
  • Мнения: 2 113
и ние бяхме от вечно местещите се, вярно предимно в една държава, но с размерите на континент Simple Smile. но откакто децата тръгнаха на училище, се спряхме. докато са малки децата за тях няма голямо значение, за тях е важно да са с мама, тати, братче, сестриче. но когато и социалния живот започне да става от значение за тях, имат нужда от стабилност и що-годе постоянни контакти. в началото когато тръгна на училище албена смени три училища докато купим къща и спрем да сменяме не само щатите, но и квартирите. определено забелязвах, че избягва да завързва близки приятелства - играеше със всички, контактуваше със всички, но не се сближаваше особено с никое дете. естествено не мога да съм сигурна, но го отдавах на постоянното ни местене. за сравнение, сестра и е в едно и също училище от kindergarten (предучилищен клас, който тук е част от редовното училище), една от най-близките и приятелки е още от първия и клас. а и албена след като се задържа по-дълго в едно училище, започна да се сприятелява. сега има една и съща приятелка вече втора година.
от липса на разнообразие на култури в живота и контактите им, не можем да се оплачем - имат приятелчета корейчета, индонезиичета, ирландчета, французойчета, индийчета, хавайчета и какви ли още не Simple Smile. но мисля, че е за да се научат да създават и да ценят приятелства, трябва в определен момент да почустват стабилност. има време, животът е пред децата ни, и техният ред да миткат по широкия свят ще дойде. но ако питате мен, дайте им шанс един ден да могат да нарекат едно определено място "родно".

# 11
  • Мнения: 818
People Angel  
Ами нека и аз се включа Simple Smile аз се местя като се едно си казвам Добър ден!Сега тук Англия се поспряхме малко че да мога да родя и...после незнам мажат ми вика един ден сте се прибираме в България друг ден вика жена май сте стягаме куфарите за Canada какво да правиш живот Simple Smile ама поне е весело хехе

# 12
  • Мнения: 3 394
На мен ли ще ми говориш Cry Понякога все едно воденичен камък ми е на шията, особено след като загубихме оная къща #Puppy dog Сега къде ще идам с това бебе.......утре ще му мисля

# 13
Според мен най важното е с кого живееш, а не къде. Ние доста сме пътували и света голям и  един и същ и хората също newsm08 , но най важно е с кого си и ако този човек е точния за теб винаги ще сте щастливи независимо къде. Освен това за какво сем ние тук де ..... навсякъде ще сме с вас стига вие да ни искате. newsm10

# 14

Общи условия

Активация на акаунт