Как да намеря повод да кажа

  • 10 555
  • 50
  •   1
Отговори
Здравейте мили мами!Първо искам  да ви приветствам за решението ви да осиновите детенце!Аз съм една от вас-регистрирана съм във форума,но засего искам да остана анонимна-все още не се чувствам готова за това-не искам някой да ме разбере погрешно(не изпитвам срам или неудобство за това,че и аз имам осиновено дете)Имам един въпрос относно  това как да се каже на детето,че е осиновено.Естествено прочетох всички мнения,но при нас е малко по сложно-детето въобще до този момент не ме е питало как се е появило,как идват бебетата и т.н. и аз няма КАК ДА ЗАПОЧНА да му обяснявам,разбирате ли-не мога ей така просто да започна разговора за осиновяването.Детето е достатъчно голямо да се интересува от тези въпроси-но не би!Понякога ми говори,че имал друг татко ит.н.за което ме разби-та моля ви дайте ми съвет-аз все пак направих някакъв опит,но....

# 1
  • Мнения: 901
Незнам как да започнеш, а и защо трябва да започваш . При нас момента още не е дошъл въпреки, че заедно опаковаме дрехите или нещо за детския дом и Гого знае, че тези неща за децата които си нямам майка и баща и им пращаме да си имат , но оше не се заформи темата . Аз лично харесвам  Др Спок
Цитат
Да предположим, че едно 3-годишно дете чува как майка му обяснява на някоя позната, че то е осиновено, и пита:"Какво значи осиновено, мамо?" Тя може да отговори: "Много отдавна аз исках да имам малко момченце, което да обичам и за което да се грижа. Затова аз отидох на едно място, където имаше много бебета, и казах, че искам едно малко момченце с кестенява коса и кафяви очи. Те ми донесоха едно бебе и това беше ти. И аз казах - това е точно бебето, което искам. Аз искам да го осиновя и да си го прибера в къщи завинаги. Ето така аз те осинових". Това е добро начало, защото подчертава положителната страна на осиновяването - факта, че майката е получила точно това, което е искала. Историята ще му се хареса,и то ще иска да я слуша много пъти.
Но някъде между 3- и 4-годишна възраст, ако е като повечето деца, то ще иска да знае откъде първоначално идват бебетата.  Най-добре е да се отговори искрено, но достатъчно просто, за да може 3-годишното дете да разбере лесно. Но когато майката обясни на осиновеното дете, че бебетата растат в корема на майка си, това го озадачава, защото то знае, че е избрано измежду множеството други деца в дома. Тогава или месец по-късно то запитва: "Аз в тебе ли пораснах?" Тогава майката може простичко и непринудено да му обясни, че е израснало в корема на друга майка, преди да е било осиновено. Това сигурно ще го обърка за известно време, но по-късно ще му стане ясно.
Впоследствие то повдига по-трудния въпрос, защо неговата собствена майка се е отказала от него. Ако се намекне, че неговата майка не го е искала, това ще подкопае вярата му във всички майки. Всяка измислена причина може по-късно да започне да го безпокои по непредвиден начин. Може би най-добрият и най-близкият до истината отговор е: "Не знам защо не е могла да се грижи за тебе, но съм сигурна, че тя го е искала". Докато детето възприеме това обяснение, трябва да го подсещате с прегръдка, че то вече винаги ще бъде ваше.

Мисля горе -долу по този начин да постъпим с нашите деца, а вече как ще се получи кой знае ooooh!

# 2
  • Мнения: 487
И аз нямам готов отговор за това. Дори също се нуждая от съвет, защото и при нас този въпрос е на дневен ред. Засега се опитвам само да подготвя нещата и чакам подходящия момент за да му кажа.  Разбира се за това няма точно определен и еднозначен отговор. зависи от самото дете, от конкретната ситуация, но силно се надявам, че когато дойде момента няма да го пропусна. Засега, понеже имаме много играчки които вече не ни интересуват, му предложих да ги занесем в една къщичка където има много деца които си нямат майка и поговорихме малко по този въпрос....не знам, трудно е, всеки път когато го погледна и си помисля, че вече е време да му кажа, една ръка просто сграбчва сърцето ми и започва да го мачка. Толкова се страхувам да не му причиня болка и какво ли ще се роди в тази мъничка главичка. ...единственото което знам със сигурност е, че трябва да го направя.
..желая ти успех.

# 3
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
А, колко е голямо детето ти Thinking ?Хареса ми подхода на BENY smile3501 .Хубаво начало newsm10

# 4
Благодаря ви мамички!Ще пробвам нещо подобно на това което казва Бени-дано да се получи-все пак ще умувам но трябва да се действа-че детето тръгва на у-ще и искаме да е подтотвено преди това.Имаме и още едно дете(родено от мен) след първото и като бях бременна все се надявах,че ще започне да пита за бебета и т.н. и ще ми бъде по лесно да започна този разговор-да му разкажа за него.

# 5
  • Мнения: 487
На пет годинки и половина е.
Така като чета и нашата гостенка е стигнала до същия извод като мен, щом е решила да каже на детето преди да почне училище....желая й успех
Още повече, че не ни се е налагало да  сменяме нито квартала, нито работата си. Засега нямаме проблеми, но се страхувам, че един ден все ще се намери кой да му го каже на улицата...я някой съсед на който не сме угодили нещо, я някое дете което е чуло да се коментира в къщи...абе не знаеш от къде ще ти падне на главата.
...та така, темата е сериозна, но да гледаме малко по оптимистично на нещата. Важното е да си обичаме детенцето, да сме винаги до него,...пък нещата ще си дойдат на място.  
...А на госта искам да кажа - добре си решила сега да му кажеш, това е поне моето мнение. То няма да може да осъзнае напълно казаното, но хубавото на това е, че точно ти ще имаш възможността да му помогнеш /и естествено благодарение на многобройните му въпроси/, и заедно с него да доизгадиш картинката. ...хайде, че пак се увлякох, ама нали темата ме интересува

# 6
moeto mom4enze ste stane na 2g.kato go osinovih parvite mesezi mislih 4esto po tosi vapros i resih da mu napisa dnevnik v koito sam opisala vsi4ki moi 4uvstva,vsi4ko koeto snaia sa maika mu,basta mu.snaia 4e ne e dostata4no,no toi raste i e 4ustvitelno,nejno 4ove4enze i nesnaia dali niama da go sasipe podobna novina.iska mi se da mu kaja na 18g.togava ste moje po lesno da go prijivee.snaia 4e svu4i staromodno,no ne iskam da si misli 4e kato mu sabrania nesto ili mu se skaram 4e go pravia sastoto ne sam rodnata mu maika.dosta e slojno i as ne snaia.imam vreme,no ako direktno me popita ne mislia da go laja.vremeto ste pokaje

# 7
А нали и на рожденните си деца се караме.като се ядосам не си мисля -сега няма да го шляпна щото не съм го раждала .реагирам така както и 10 деца да имам.

# 8
  • Мнения: 160
da prava si no ne sabraviai 4e idva pubertet.
i predpolagam 4e si spomnias kak si go karala i 4uvstvala.
postavi se na negovoto miasto kak bi se 4uvstvala ako snaes 4e maika ti te e isostavila i ti se karat,sabraniavat ili kakto ti pises dori nashlapvat.

# 9
  • Мнения: 487
Цитат на: tara 1
da prava si no ne sabraviai 4e idva pubertet.
i predpolagam 4e si spomnias kak si go karala i 4uvstvala.
postavi se na negovoto miasto kak bi se 4uvstvala ako snaes 4e maika ti te e isostavila i ti se karat,sabraniavat ili kakto ti pises dori nashlapvat.


Да де, точно защото заем какво е през пубертета. А представяш ли си пък какво ще бъде ако точно тогава разбере, че досега е лъгано.  Нали точно в това е номера. Още преди да навлезе в пубертета да е подготвено, да знае истината и това да не е като шок за него. Защото не ми се мисли как ще реагира едно дете в 8 клас да речем, ако някой на улицата му подхвърли: "Абе тая не ти е истинска майка".
А по въпроса за карането...сега какво, като е осиновенодетето ми и да не смея нищо да му кажа. Мисля, че това е най-лошата услуга която мога да му направя. Достатъчно много уважавам и обичам детето си и себе си за да не допусна това да влияе върху възпитанието му и да позволя под каквато и да е форма да ме изнудва именно с това, че знае истината.
Ако аз му позволя това, ако допусна въобще да се случи / не казвам, че няма да има такъв случай, но стига то да не се превръща в начин на общуване между нас/, то значи, че не съм се справила с положението.
Мисля, че ние трябва да правим каквото трябва, пък каквото се случи в кая на краищата. Дете ми е и винаги ще съм зад гърба му и готова да му помогна във всичко, независимо в каква ситуация се намира. В края на краищата не са малко и случаите когато и роденото от теб дете хваща лошия път...както се казва.
И не си мисли, че всеки път когато му се карам или когато го гушкам трябва да имам предвид, че просто не съм го родила. Това е моят син и независимо, че не е израсъл в моят корем, той е целия ми свят, целият мой живот и няма да позволя никой да му навреди, най-малкото пък аз, изхождайки от позицията - ама той е осиновен и видиш ли, няма да му се скарам.
Това е...мнението си е мое.

# 10
  • София
  • Мнения: 708
Цитат на: Beny

Мисля, че ние трябва да правим каквото трябва, пък каквото се случи в кая на краищата. Дете ми е и винаги ще съм зад гърба му и готова да му помогна във всичко, независимо в каква ситуация се намира. В края на краищата не са малко и случаите когато и роденото от теб дете хваща лошия път...както се казва.
И не си мисли, че всеки път когато му се карам или когато го гушкам трябва да имам предвид, че просто не съм го родила. Това е моят син и независимо, че не е израсъл в моят корем, той е целия ми свят, целият мой живот и няма да позволя никой да му навреди, най-малкото пък аз, изхождайки от позицията - ама той е осиновен и видиш ли, няма да му се скарам.
Това е...мнението си е мое.


  202uu

# 11
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Дъщеря ми знае,че е осиновена;Сега е в 6кл.ОТ обичта,която получава и това,че не е делена от по-големите и малкия си брат и става ясно че всички са за мен еднакво мои!Често говорим по тия въпроси,най често след поредната караница с нея,защото ми е много проблемна и инатеста.Показвам и дланта си и  и казвам,че както пръстите ми  са различни но много необходими-така и те колкото и да са различни четеримата са ми еднакво мили и еднакво обичани!От детският дом ни остана напишването нощем,сега стоя да я дигна към 24ч да иде то тоалетната ,за да е суха на сутринта.Когато заслужава е наказана,лишена от нещо,но така е и с другите!Намирам начин да и докажа че в нищо не е делена-когато има нужда от помощ или защита знае,че съм насреща и винаги може да разчита на мен!Много са сложни човешките взаимотношения!Не се поддавайте на страха от неизвестното АКО,защото АКО НЯКОЙ ГАДНИЧЪК ВАШ ПОЗНАТ ПОДХВЪРЛИ В НЕПОДХОДЯЩ МОМЕНТ И НЕПОДХОДЯЩА ВЪЗРАСТ НА ДЕТЕТО ВИ ЧЕ Е ЧУЖДО- СТАВА ОЩЕ ПО СЛОЖНО И СТРАШНО!Примери в живота -много!Неживейте и с тоя страх-какво ще се случи!Полека лека подготвяйте детето си,да знае,че има домове в които живеят дечица без мами,и тези дечица,чакат някоя мама дето много иска такова специално дете да дойде и да намери своето ,носете подаръци в такива домове веднъж годишно!Нищо не струват 50 бр вафли или кроасани!Но посещението в дома ще се запомни.И така докато настъпи момента за истината.Смелост на всички мами!Няма страшно-когато детето ЗНАЕ че е обичано,то ще реагира правилно!

# 12
Хей, ДИДКА, ти наистина си страхотна!!!Напълно съм съгласна с теб, че това е начина да кажеш на едно дете, че е осиновено!МИЛИ МАЙКИ, намерете в себе си сили, и когато дойде подходящия момент, го направете! Казвам го от позицията на човек, приживял точно обратното. Ужасно е, когато след толкова години няма кой да отговори на хилядите въпроси...

# 13
Мами -вие сте просто чудесни!Напоследък съм така разтревожена за детенцето както казах скоро тръгва на у-ще и ще има много контакти с деца(и няма да ми е все пред погледа) и все си мисля.че времето  когато ще му кажа за него наближава-като споделих с вас се поуспокоих и най-важното ще имам на предвид вашите съвети-много Благодаря.

# 14
  • София
  • Мнения: 708
миличка, знаеш ли, аз си мисля, че няма да посмееш да й кажеш..ти някакси сама пред себе си не го признаваш..значи бълбукаш си регистрирана и когато пишеш по проблем, за който би искала да говориш открито се криеш//помисли за това...поздрави и целувки..

Общи условия

Активация на акаунт