Не знам от къде да започна, че ще стане много дълго, но ще опитам накратко да обясня за какво става дума.Имам 5г. син, който има много развалени зъбки.Преди почти 2 г. ходихме на зъболекар и пломбирахме едното зъбче без проблем.На следващия път, обаче той видя кръв в "мивката"(не знам как точно се казва) и категорично отказа да си отвори устата.Явно се изплаши.Грешката е и моя и на зъболекарката, че не беше почистила след като знае, че следващия й пациент е малко дете.Тогава се разплака и тя каза да отидеме след няколко дни.Много му говорих, но той категорично отказа да ходи пак на зъболекар.Мина доста време и го заболя.Започна да плаче нощем, говорех му, но той пак отказа да отидем.Накрая с помощта на една приятелка склони да отидеме.Обещахме му подарък и да го заведем "еди къде си" и стигнахме до кабинета, качиха с приятелката ми, той така пожела.Изчистили му зъбчето с машинката, изтърпя най-страшното, но след това отново отказал да си отвори устата и си тръгнахме с отворено зъбче, без лекарство и пломба.Каза, че не иска при тази зъболекарка да ходи повече и аз го заведох в друг кабинет, този път и с мъжа ми, ужким за кураж на малкия.Там всичко се повтори.Рев, сълзи, не искам и т.н.Мъжа ми седна на стола, гушна детето ни и го държа насила, а мен се опитаха да ме изгонят навън, но не се съгласих.Като чух жалното "Мамо, моля те, помогни ми" си взех детето и си тръгнахме.Насила не става!
Сега ходиме при една много мила зъболекарка.Ходихме 3 пъти, да се запознаят, да разгледа кабинета, да пипне и т.н.Тя му обяснява всичко и прегледа минава под формата на игра.Интересно му е!Вчера си отвори самичък устата и за днес беше обещал да му се сложи лекарство и пломбичка.Да, но той пак отказа!Личи си, че е доста наплашен, но и май се лигави.Разбрахме се в други ден да отидеме пак и вече наистина да се излекува зъбчето.Той обеща!За пореден път...Говорих със зъболекарката, тя каза да му поставям малки цели, да му давам това което иска след изпълнение на целта от негова страна и така да го поощрявам.Явно и тя разбра, че сина ми е малко разглезен(признавам си).Всичко е един кошмар в момента.Малкия се опитва да ме манипулира, цял ден се цупи и си търси обещаното преди да си е постигнал неговата задача, а именно пломбиран зъб.Не знам какво да правя!
Много ми е мъчно.От две седмици се опитваме да го направиме този зъб, а има още няколко развалени.Плаче ми се, безсилна съм, чувствам се провалена.Не е болка за умиране, но е важно за здравето на детето ми!
Моля ви за съвет!Благодаря ви, че ме "изслушахте"
Сега ходиме при една много мила зъболекарка.Ходихме 3 пъти, да се запознаят, да разгледа кабинета, да пипне и т.н.Тя му обяснява всичко и прегледа минава под формата на игра.Интересно му е!Вчера си отвори самичък устата и за днес беше обещал да му се сложи лекарство и пломбичка.Да, но той пак отказа!Личи си, че е доста наплашен, но и май се лигави.Разбрахме се в други ден да отидеме пак и вече наистина да се излекува зъбчето.Той обеща!За пореден път...Говорих със зъболекарката, тя каза да му поставям малки цели, да му давам това което иска след изпълнение на целта от негова страна и така да го поощрявам.Явно и тя разбра, че сина ми е малко разглезен(признавам си).Всичко е един кошмар в момента.Малкия се опитва да ме манипулира, цял ден се цупи и си търси обещаното преди да си е постигнал неговата задача, а именно пломбиран зъб.Не знам какво да правя!
Много ми е мъчно.От две седмици се опитваме да го направиме този зъб, а има още няколко развалени.Плаче ми се, безсилна съм, чувствам се провалена.Не е болка за умиране, но е важно за здравето на детето ми!Моля ви за съвет!Благодаря ви, че ме "изслушахте"
Шегувам се. 
Днес ходихме отново на зъболекар, детето дори беше въодушевено, влезе с усмивка в кабинета, седна сам на стола, отвори си устата позволи точно 5мин. да му се работи зъбчето и до там.Започна пак да се тръшка, че не иска, неприятно му било и т.н.Не го боли със сигурност!Направо се виждам в чудо вече!Зъболекарката няма да ни изтърпи дълго, ако така вървят нещата-вече ходим 4 пъти и то за нищо.Разбрахме се другия път аз да седна на стола за преглед, да види че няма нищо страшно.Каза, че според нея аз се притеснявам и детето усеща.Освен да го заведе някой друг?Каза също, че просто се инати и явно бил свикнал да става на неговото, че не разбирал че ТРЯБВА, а не АКО ИСКА.Не знам вече какво да правя, много гадно се чувствам, моля ви за съвет 
Не си отвори устата и започна да трепери цялата от страх. Решихме да не я насилваме повече и след няколко месеца отидохме пак. Пълен провал! Страх, писъци, ритане на зъболекарката, търкаляне по пода и ред неща от този сорт. Тя между другото е ужасно страхлива и от доктори. Не помагат нито заплахи, нито обещания - нищо. В тези моменти ни чува, ни вижда, ни разбира. Аз изпадам в "нервна криза" 
, умирам от срам 
и ми идва да избягам някъде....
и ми даваха всеки ден лимон с мед.Чак след години разбрахме, че последното уврежда емайла.Та сега мъча детето от малко да си мие зъбите редовно, няма не искам и подобни и след като яде сладко да ги изплаква.Зъболекарят ми каза и за някаква паста, която ги запечатва един вид и по не се развалят, но за сега не сме пробвали.Та питайте за нещо подобно, за да може да намалите развалянето поне за в бъдеще.То положението със зъбите много зависи от гените, но си трябват и други грижи.