Когато сте тръгвали,а ви се е искало да останете....

  • 1 642
  • 27
  •   1
Отговори
  • Мнения: 750
Разкажете сега...
Слу4вало ли ви се е да отидете някъде...и когато е трябвало да си тръгнете...да ви се е искало да останете! Thinking
Без зна4ение...на среща с приятелка...на Хаваите,в любим град...
Имали ли сте онова 4увство...когато трябва да си тръгнете(защото наистина трябва...(имате билет,другият си тръгва...) а цялото ви същество крещи ''Остани''!
Разкажете за един такъв момент...Ако искате де! Wink
   Много ще ми е интересно... Thinking
Аз ще се вклю4а маааааалко по-късни4ко като се върнем от кино с де4ко! Simple Smile

# 1
  • Мнения: 750
Ей...не ми оставяйте теми4ката в небитието... Crossing Arms

# 2
  • Мнения: 4 665
Че на кой му се разделя с хубавото ooooh! От Италия, от един парк, от София ( така да я ненавиждам, но веднъж наистина ми се прииска да остана до края на дните си ), не помръднах минимум половин час от пейката на едно летище, от един плаж и после плажове...много...до ден днешен.

# 3
  • софия
  • Мнения: 163
Djane,  случвало ми се е не един път. Най-вече, когато трябва да си тръгна от морето. Толкова го обичам това море... Винаги ми се е искало да живея някъде по-близо, но ... все съм далече. И ми е много мъчно, когато трябва да си тръгна. Искаме да си седя на плажа,  до морето, близо до вълните и да го гледам, дълго, много дълго... Ами може би не изказах това, което съм чувствала много поетично, но просто исках да споделя, че това е мястото, от което не ми се е искало да си тръгна.

# 4
  • Мнения: 5 622
Случвало ми се е . Не е от място. От човек беше....

# 5
  • София
  • Мнения: 15 435
Ето сега ми се случва, толкова мечтах да се върна в България, а сега не ми се тръгва.Не, че не ми се иска съвсем, но ми се иска да мога да съм и тук и там едновременно. И двете дъщери имат нужда от мен,а не мога да се раздвоя и да бъда на двете места.И ми е криво.

# 6
  • Мнения: 750
Ох, да. Не съм сигурна обаче дали е за съжаление или за радост. И не можех да остана. Ни първия път, ни сега. Обче нещата ще се променят.

# 7
  • Мнения: 2 161
Постоянно ми се случва,когато съм на ново място.Обаче сама никога и никъде не ми се е оставало.Винаги чувството ми за нежелание да си тръгна е било споделено.Това лято беше много разнообразно и пълноценно за мен.След всяка почивка си казвахме и двамата,че не искаме да си тръгваме.

# 8
  • Мнения: 677
Почти всяка вечер не ми се тръгва от някой бар.

# 9
  • Мнения: 288
  Сърцето ми е крещяло да остана само като напусках работа в една книжарница, за да се върна към учителстването. Под натиск на родителите ми, защото за какво съм била учила толкова време.Плачеше ми се, докато си подавах молбата за напускане. Ами върнах се в училище и после дълго си блъсках главата"Защо, защо,защо!"  Banghead Banghead  Banghead Banghead Banghead
 Устисках известно време и избягах, ама на тази работа и при тези работодатели  вече не мога да се върна. Sad
  Иначе по принцип никъде не ми се заседява много, обичам разнообразието, обичам да си тръгвам. Да му мислят тези, дето остават. Simple Smile
 

# 10
  • Мнения: 2 161
Почти всяка вечер не ми се тръгва от някой бар.
Ето го нашият романтик.Черешката на тази тема.С най-топли чувства съм.

# 11
  • Варна
  • Мнения: 815
Случвало ми се е доста пъти. Дори съвсем скоро отново ми се случи, тръгнах си от едно много хубаво място, от един човек.

# 12
  • ВАРНА
  • Мнения: 1 818
Случвало ми се е . Не е от място. От човек беше....

като дете не исках да си тръгвам от фотото, в което ти е правена снимката, която ти е на аватара  Wink

# 13
  • Мнения: 1 120
Случвало ми се е. Последното за което се сещам е Венеция. Гледайки от корабчето как се отдалечавам от там, вече си мислех кога отново ще отида. Не ми се тръгваше и сякаш ми се искаше времето да спре.

# 14
  • Мнения: 410
Винаги ми се е случвало,когато си тръгвам от родния си град.
Да ме бие човек,ама голям бой да ми хвърли защо напуснах това прекрасно за мен място Cry
Цяло лято откарахме там с дъщеря ми (както и миналото) и когато си тръгвах,с натоварената до "дупка" кола,направо душата ми се късаше.Не спрях да гледам назад,красивата гледка на Балкана,вече покрит със сняг (това за мен е най-прекрасната гледка).Усещах как без да искам,сълзи се стичаха,а не исках да се показвам като слаба,но сърцето ми си е там и винаги ще си остане там Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт