текст: Петя Петкова
СТОЯ ПРЕД СЕРГИЯТА ЗА ПЛОДОВЕ И ГЛЕДАМ В ЗАХЛАС. ТОВА ДАЖЕ Е СЛАБА ДУМА – НАПРАВО СЕ ЧУВСТВАМ КАТО ЗАЕК, ПОПАДНАЛ В ПЕТДЕКАРОВО ПОЛЕ СЪС ЗЕЛКИ. ТАКИВА ЕДНИ КРЪГЛИ, НАЛЕТИ, СОЧНИ... ПОНЕЖЕ ВСЕ ПАК НЕ СЪМ ЧЕТИРИНОГО, ВМЕСТО РАЗВЪЛНУВАНО ДА МЪРДАМ РОЗОВО НОСЛЕ И ТЪНКИ МУСТАЧКИ, ПРЕМИНАВАМ КЪМ ДЕЙСТВИЕ, ПРИСЪЩО САМО НА ЧОВЕКА. А ИМЕННО – ОТВАРЯМ ПОРТФЕЙЛА И ПРЕСМЯТАМ НАЛИЧНИЯ КЕШ. ЕСТЕСТВЕНО, ЧЕ ИСКАМ ОТ ВСИЧКО, И ТО ПО МНОГО – ПАПАИ, ФИЗАЛИИ, ГУАВИ, АНАНАСИ, ВЪОБЩЕ ВСЯКАКВА ПО ЦВЯТ И ФОРМА ЕКЗОТИКА, САМО НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ. НАКРАЯ УСПЯВАМ ДА НАБЕЛЕЖА „ЖЕРТВИТЕ“ И КУПУВАМ С ТРЕСКАВОТО НАСТЪРВЕНИЕ НА БЛОНДИНКА ПО ВРЕМЕ НА РАЗПРОДАЖБА.
ДА ЖИВЕЕ ЕКЗОТИКАТА!
Тази мила картинка се повтаряше през целия ми престой в една страна, където целогодишно бананите и портокалите са еквивалент на ябълките и крушите у нас през лятото. Тоест евтини са, има ги навсякъде и можеш да ядеш, докато ти омръзне. Явно детският ми спомен от соцминалото, когато банани се хапваха най-вече по Нова година, е оставил трайни следи в иначе неопетненото ми идеологически съзнание, защото нищо не успя да ме откаже от ентусиазма ми към този плод. Няма да изпадам в количествени подробности, само ще призная, че колкото и да не ми е присърце Дарвиновата теория, на моменти наистина намирах известна прилика с маймуните. Те и без друго бяха честа гледка там, но това е друга история. След тази сърцераздирателна изповед като че ли е крайно време да зарежа мемоарния тон и да подхвана десертите. Вече сте се досетили – общото между трите ни предложения за този брой са екзотичните плодове. Не че искаме да обидим или пренебрегнем нашите си, местни фруктови представители, но сега сме на вълна „нещо по-така“. Самите рецепти са интернационални, а има и едно откровено екстравагантно предложение, с което определено ще впечатлите гостите на някой от предстоящите празници. Само имайте предвид, че въпросният десерт с ананас е за двама, така че не забравяйте да умножите количеството на необходимите продукти. Освен бодливия плод на страниците ни гастролират и други екзотични звезди – портокал, лимон, киви и, разбира се, банан. Подб- рани са така, че хем да привнасят различен вкус, хем да са достатъчно достъпни и лесно откриваеми. Има ги във всеки супермаркет и макар цената им да не е потресаващо ниска като по родните им места, са по джоба на всекиго. Забавно нещо е екзотиката. Самата дума идва от старогръцки и означава ‘чужд, външен’. Следователно всеки един продукт или явление, които са типични до втръсване за даден регион, като нищо могат да се сдобият с този етикет в момента, в който се озоват на другия край на света. Гърците и италианците биха се превивали от смях, ако видят какво представлява екзотичното предложение на „Pizza Hut” в тропическа страна – най-обикновена пица, само че с маслини. И нашата десертна колекция сигурно би развеселила някого, но това е положението. Въпрос на гледна точка и географски координати. За финал мога само да ви пожелая приятно експериментиране с екзотиката. И дано някога попаднете по родните й краища, пред сергия, отрупана с плодове... |