промениха ли ви се отношенията след раждането

  • 8 230
  • 46
  •   1
Отговори
  • Мнения: 123
 При мен поне е така, някак си с мъжът ми се отчуждихме, отношенията ни не са същите, хем бебка е вече на 9мес.Бебето се появи и неусетно той стана не моят мъж, а таткато на Йоанна, а аз -майката.По филмите, хората се оженват, раждат и хепи енд, ама...започват големите скандали, вечното недоспиване, кок се уморява повече и т.н

# 1
  • Някъде в Европа...
  • Мнения: 3 435
Същото е положението както при вас...., че даже и вече катон че ли семейството е разделено на две: аз и сина ми от една страна и съпруга ми от друга.

# 2
  • Мнения: 750
 newsm09Що тъй бре....?
При нас не етака.... Thinking

# 3
  • Мнения: 3 069
Да, много се промениха....и то не към добро.
Много ми е тежко от всичко това, дори и сега като пиша ми се плаче...
Мисля си, че брака ми отива към своя край!

# 4
  • Мнения: 419
И ние бяхме така.Постепенно всичко си дойде на мястото.Сега чувствам съпруга си доста по близък отколкото преди.

# 5
  • Мнения: 1 044
Нормално е да се отчуждят съпрузите след появата на бебето. Бебето изисква много грижи и е на първо място винаги. Моя колежка има две деца. Тя и мъжа й имат среща един път седмично просто да поговорят- наемат бавачка и излизат навън, за да се видят и да обърнат внимание на себе си. Трябва може би всички да го правим по-често това бягство от ежедневието и рутината. 

# 6
Здравей iori.Бъди търпелива.Според мен отношенията след появата на бебе винаги се влошават.След еуфорията от появата на детето идва и реалността за така наречената голяма отговорност-24-часовият "работен"ден на мама и опънатите до краен предел от ситуацията нерви на тате.Майка съм на двама сина.Когато родих първото си дете,въпреки огромното желание и на двама ни,изпаднах в дупка.Така продължи до втората година на детето.Тогава го записах на ясли,започнах работа и самата аз се промених.Станах по усмихната и позитивно настроена имах чувството,че мога да преобърна света. И стана чудо-аз преоткрих себе си,започнах да спортувам и да се срещам с хора пълни с енергия.Повярвай ми, това не остана незабелязано от човека до мен.Той беше щастлив,защото аз бях такава,започна да ми обръща два пъти повече внимание,защото програмата ми за деня беше изцяло запълнена.Усети,че не всичко се върти около него и детето.Сега имаме бебе,но аз посрещнах това предизвикателство с усмивка.Знам,че бебето ще поглъща живота ми известен период от време.На този етап живота ни не е песен и лесен,но аз съм щастлива,защото това майчинство е много по осъзнато и за двамата.Вярвам,че ще се справиш и ти,така както успях и аз. Hug

# 7
  • София
  • Мнения: 62 595
Да. Станахме и родители.

# 8
  • София
  • Мнения: 725
При нас се промениха към по-добро. Много по-близки и по-скъпи сме си отпреди, но моят мъж е страхотен баща.

# 9
  • Мнения: 2 427
Абсолютно!Промениха се коренноОтчуждихме се,нямаме време да се погледнем,разминаваме се непрекъснато по грижите за детето.И моят син е на 9 месеца,така че съм в същото положение.Или по-скоро бях.От скоро отново започнахме като по чудо да се отнасяме човешки един към друг.Спим даже прегърнати.Което не се беше случвало от повече от година!!!Не знам дали сме преживели кризата,все още е рано да се каже или е затишие пред буря.Ама от десетина дни обстановката е много по-свежарска!Така че не губи надежда Wink.
Според мен мъжете превъртат сериозно след появата на детето в семейството.Сигурна съм че термина"следродилна депресия"го е измислил някой мъж с деца,като оправдание за това че уж хормоните на жена му са виновни за това че не може да асимилира факта"че детиту ни мож са гледа само,а обгрижващата го майка е чивек,нуждаещ се от помощ,а не рубот ,който движи бараката 24 часа в денонощието".Мисля че мъжете много често гледат на нас майките като на истеричка,на която пипето щрака непрекъснато в търсене на нов повод за заяждане.Поне така е с моя мъж."Е,до сега бяхме окей,на теб просто ти хрумна да се караш с мен"Щото примерно той си гледа мача,а детето му ближе обувките,докато аз бъркам боба....
Т.е. той трябва да продължава да си гледа келипира,аз да продължавам да бъркам боба,но с другата ръка да вземам детето всеки път когато докопа нещо неподходящо за игра.Той просто се нуждае от някакъв хибрид между майката от Фантастичната четворка(онази,която се разтягаше като ластик)и Спайдърмен.Пък аз съм просто жена. Blush

# 10
  • Мнения: 1 155
и при нас е така, все по малко си говорим, предимно за детето, за нас почти не общи неща, за секса да не говориме той е плачевно състояние, хубав, но много рядък...............абе въобще нямам думи.

# 11
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Не. Винаги сме били като куче и котка Mr. Green

# 12
  • Мнения: 60
За съжаление май при повечето двойки е така! При нас все има нещо за което да се скараме. На него му минава бързо, а мен ме мъчи и лошото е че помня дълго след това. Не се плаши, с времето ще се поуспокоят нещата, но винаги ще има нещо  Laughing !

# 13
При нас много се влошиха за съжаление,при мои познати също.

# 14
  • Мнения: 1 761
Аз казвам на мъжа ми какво искам да свърши и не спирам,докато не го направи.
Наистина, домашната работа с малко дете у дома няма край, а аз и уча.
Изобщо не си давам зор за подреждане-имам само две ръце,не съм стоножка.
Ако иска всичко да е свършено идва да ми помага,щото няма друг начин.
Веднъж чух мъжа ми да казва на детето:"Виж за тебе мама какви вкусни десертчета прави, а за мене няма."Като се замисля- наистина готвя така,че и детето да може да яде от сготвената храна.И от милост направих на мъжа ми шоколадова торта, която той много обича.
Чувствам се, все едно имам две бебета-едно голямо и едно по-малко.

Общи условия

Активация на акаунт